Решение № 772 от 05.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. София , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000504224 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/ срещу решение № 4765/06.08.2020г. на СГС, ГО, 14 състав, постановено по гр.д. № 8714/16г. в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.74, ал.1 във вр. с чл.75, ал.1 , вр. с чл.62, вр. с чл.63, ал.2, т.1, т.2 и т.5 от ЗОПДНПИ/отм/ за отнемане в полза на държавата са сумите от 3 020лв. от Д. П. Т. и от 14 942, 56 лв. от М. Б. Д..

Срещу същия съдебен акт са постъпили въззивни жалби от Д. П. Т. и М.

Б. Д. в частта, в която е уважен предявеният иск от ищеца и се отнема от тях еднофамилна жилищна сграда с гараж.

Жалбоподателят – ищец твърди, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Исковете са изцяло основателни. Поддържа, че на основание чл.72 от ЗОПДНПИ/отм/ и чл.151 от сега действащият закон в полза на държавата се присъжда равностойността на имущество, което вече е напуснало патримониума на проверяваното лице, но за което не е установен 1 законен източник на средствата. Сочи, че няма връзка между ЗОПДНПИ/отм/ и сега действащия ЗПКОНПИ и установената в наказателното производство престъпна дейност. Престъпната дейност е само повод за образуване на проверка от Комисията. Съдът следва при определяне на предмета на делото да анализира и основанието на иска. Счита, че неправилно са присъдени разноските, които е направил. Цената на иска е 195 221лв. или дължимото възнаграждение по Наредба № 1/04г. е 5 434, 42лв.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от него част и да постанови друго с което да уважи исковете, предявени за паричните суми.

Жалбоподателите- ответници излагат, че обжалваното от тях решение е неправилно и немотивирано. Съдът е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства и не е обсъдил голяма част от тях. Прието е за неоснователно възражението им, че обичайните разходи съгласно НСИ и ССЕ са значително по- ниски с аргумента, че доказателства в тази насока не са ангажирани. Искането им за допускане на свидетели е оставено без уважение, тъй като е за доказване на отрицателни факти и е несвоевременно.

Те са поискани след изготвяне на счетоводната експертиза, като те не са знаели, че вещото лице ще се позове на статистически данни, а не на действителни факти и обстоятелства.

Съдът не е приел много от представените доказателства, като някои не са обсъждани. Неправилно съдът се е съобразил с изготвената счетоводна експертиза, тъй като в нея не се обсъжда въпросът, че са получили кредити на стойност 75 000лв. като сумата, която следва да погасят до 2040г. е 129 600лв. Сумата от 75 000 лв. те са получили реално и е част от доходите им. Не е даден отговор на въпроса каква е реалната стойност на къщата без остатъка от кредита.

Затова молят въззивния съд да отмени решението в атакуваната от тях част и да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалният им представител Д. Т. и М. Д. оспорват жалбата на КПКОНПИ. Считат я за неоснователна.

В депозиран писмен отговор

2 и в съдебно заседание чрез представляващия КПКОНПИ се оспорват жалбите на ответниците.

Представителят на САП заявява, че няма искания по доказателствата.

Счита жалбите за неоснователни.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искане от КПКОНПИ, чрез което са предявени осъдителни искове по чл.74, ал.1 във вр. с чл.75, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/.

Ищецът твърди, че с решение № 126/14.04.2016г. на КОНПИ е образувано производство за налагане на обезпечителни мерки върху незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ- София, уведомление от СРП с изх. № 35199/06.12.2013г. за образувано досъдебно производство № ЗМ5205/13г. на СДВР по пр. пр.- № 35199/12г. на СРП и привличане като обвиняем на Д. П. Т. за престъпление по чл.209, алр.1, пр.1 и 2вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.26 от НК. То попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.10 от ЗОПДНПИ/отм/. С протокол № ТД10СФ/27.01.2014г. е образувана проверка срещу Д. Т.. При нея са извършени справки в НБД „Население“, ТР, АПИС-Регистър, ИКАР и ИС на ГД „Морска администрация“, както и други държавни органи. Установено е, че Д. Т. е с постоянен адрес в с. ***, разведена и живее във фактическо съжителство с ответникът М. Б. Д.. Периодът на проверката е 27.01.2004г. -27.01.2014г.

Установено е, че проверяваното лице няма участие в търговски дружества и не е регистрирано като едноличен търговец. М.Д. е регистриран като ЕТ „ Е.2000- М.Д.“ през 2000г. Установено е от СВ, че двамата са закупили празен поземлен имот с нот. акт № 129/05г., намиращ, се в гр. ***, кв. ***, ул. „***“, съставляващ УПИ XVI-530 от кв. 5 по плана на гр. ***, м. „***“ с площ от 415 кв.м. за сумата от 15 500евро. Цена по нотариален акт- 30 315лв., пазарна стойност към момента на придобиване 40 100лв., а към настоящият момент 40 000лв. Ищецът твърди, че е учредена договорна ипотека с нот. акт № 62/06г. в полза на „Българска пощенска банка“ АД , която е отпуснала на двамата ответници кредит в размер на 35 000лв. за довършителни работи в горния недвижим имот за срок от 180 месеца. За обезпечаване на кредита, отпуснат с договор HL № 13360/17.08.2006г. е учредена договорна ипотека 3 върху еднофамилна жилищна сграда с гараж, изградена в груб строеж, находящ се в УПИ XVI-530 от кв. 5 по плана на г. ***, м. „***“ с площ от 415 кв.м. Учредена е договорна ипотека върху същият недвижим имот с нот. акт № 147/06г. за отпуснат на ответниците кредит от 15 000 лв. от „Българска пощенска банка“ АД по договор № HL 15049/13.10.2006г. със срок на издължаване 180 месеца. За построяването на еднофамилната жилищна сграда от СО – район „Искър“ е издадено разрешение за строеж № 2/09.01.2006г. За построяването й „Българска пощенска банка“ АД е отпуснала три кредита през 2006г. на обща стойност 75 000 лв., както и че М.

Д. е направил погасителни вноски на стойност 79 165, 42 лв. за периода 2006г.-2014г. Съпоставяйки всички получени приходи за съответните години през горния период и всички извършени разходи се установява, че ответниците не са разполагали със средства със законен произход за погасяване на кредитите. Построената жилищна сграда, без поземления имот, подлежи на отнемане на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗОПДНПИ/отм/. От направени справки в КАТ се установява какви МПС са имали ответниците през проверявания период и тяхното отчуждаване. Съгласно справка от НОИ и НАП се установява, че за проверявания период М. Д. е имал деклариран доход. Получена е информация за банковите сметки на ответниците и се установява, че Д. Т. е имала в „Банка ДСК“ ЕАД банкова спестовен влог в евро, открит на 01.01.2004г. като по него на 02.08.2005г. са внесени 22 000 евро, равняващи се на 43 028, 26лв. Сумата е изтеглена на 21.04.2006г. Към 17.02.2014г. спестовният влог е бил 47, 10лв. В „Уникредит Булбанк“ АД Д.

Т. е имала разкрита сметка с внесени 20лв. На 07.05.2013г. по нея са постъпили 3000 лв. от М. А. и още същият ден средствата са изтеглени.

Сумата от 3020 лв. подлежи на отнемане. В „Юробанк България“ АД М.Д. е имал банкова сметка, открита на 07.06.2006г. и чрез която са усвоени кредитите от 25 000 лв. , от 35 000 лв. и от 15 000 лв. Отпуснати са допълнително кредити, а именно: на 08.08.2010г. в размер на 231, 35лв., на 14.09.2012г. в размер на 311, 86 лв., на 11.09.2013г.в размер на 1 562, 08 лв.

По тази сметка са правени вноски на каса за управление на кредитите, за застрахователни премии и други разходи, свързани с тях. Общата сума на направени погасителни вноски от 2006г. до 2014г. е 79 165, 42лв. М.Д. е титуляр по кредитна карта, открита на 20.08.2006г. като по нея през периода 2006г.-2014г. са внесени 14 942, 56лв., която сума подлежи на отнемане.

4

Издръжка на семейството по статистически данни за проверявания период възлиза на 80 784 лв. При проверката не е установено ответниците да са напускала страната, Д. Т. има платени публични задължения, не притежават безналични ценни книги, въздухоплаватели средства, плавателни средства, особени залози. За проверявания период несъответствието е 301 918, 49лв. , получена при анализ на доходи, приходи или източници на финансиране и разходи. Д. Т. е подала декларация по чл.57 от ЗОПДНПИ/отм/ на 06.06.2016г. с представени доказателства, които да бъдат взети предвид.

Ищецът сочи, че предмет на отнемане следва да бъде имущество на обща стойност 213 183, 56лв. Затова Комисията моли съда да отнеме в полза на държавата от Д. П. Т. и М. Б. Д. еднофамилна жилищна сграда с гараж, находяща се в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № 23 със застроена площ от 111, 60 кв.м. и РЗП 213,58 кв.м., от Д. П. Т. сумата от 3020лв., внесена на каса по разплащателна сметка, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, от М. Б. Д. сумата от 14 942, 56лв., представляваща равностойността от погасения кредит и постъпила по кредитна карта в „Юробанк България“ АД.

Ответниците Т. и Д. в депозирани отговори в срока по чл.131 от ГПК оспорват исковете. Счита, че с тях се нарушава основния принцип и права на гражданите всеки да се счита за невиновен до доказване на противното.

Счита, че неточно е посочено „Искане“, а не искова молба в писмения документ, с който е сезиран съдът. Поискано е допускане на доказателства.

Считат предявеното искане за незаконосъобразно, неоснователно и в грубо нарушение на Конституцията.

Безспорно е, че с нот. акт № 129/14.06.2005г. ответниците са придобили правото на собственост чрез договор за покупко- продажба върху поземлен имот, представляващ УПИ XVI-530, кв.5, находящ се в гр. ***, кв.

*** , ул. „***“ с площ от 415 кв.м.

Не е спорно, че върху него е изградена еднофамилна жилищна сграда с гараж със застроена площ от 111, 60 кв.м. и РЗП от 213, 58 кв.м.

Не е спорно, че с протокол от 22.01.2014г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Д. П. Т..

Проверката обхваща периода 27.01.2004г. до 27.01.2014г.

5

С решение № 324/13.072016г. Комисията е взела решение да се внесе искане в СГС за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 92 962, 56лв. от Д.Т. и М.Д., както и от Д. Т. сумата от 3020лв., а от М.Д. сумата от 14 942, 56 лв.

Видно от писмо с изх. № 35199/06.12.2013г. от СРП и постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 28.11.2013г. е, че Д.Т. е обвинена в престъпление по чл.209, алр.1, пр.1 и 2вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.26 от НК. Срещу нея е образувано досъдебно производство № ЗМ 5205/13г.

Безспорно е, че с присъда от 02.05.2018г., постановена по нохд № 6668/14г на СРС Д. Т. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

Към искането са представени писмени доказателства с оглед твърденията в него- доказателства от СВ, договори за кредит и допълнителни споразумения към тях, нотариални актове за учредени договорни ипотеки във връзка с отпуснатите банкови кредити, договори за потребителски кредити, годишни данъчни декларация на ЕТ „Е.-2000-М. Д. за периода 2005г. до 2015г.

Не е спорно, че с определение от 15.04.2016г. СГС е допуснал обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен срещу ответниците по делото чрез налагане на възбрана на еднофамилна жилищна сграда, която ще бъде предмет на отнемане в полза на държавата и запор върху сметки.

Издадена е обезпечителна заповед.

Безспорно е, че Д. Т. е подала декларация по чл.57 от ЗОПДНПИ/отм/ с приложения към нея.

Към отговора на исковата молба на Д. Т. са приложени писмени доказателства.

От заключението на допусната техническа експертиза на пазарната стойност на поземления имот и на жилищната сграда в различни варианти.