Решение № 29 от 13.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600527 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на П ловдивския окръжен съд е признал подсъдимия В. П. Т. за виновен в това, че на 12.01.2023 г. в гр. * на бул. „*“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „*“ модел „*“ с Рег. №* е нарушил правилата за движение по чл. 119, ал. 1 и по непредпазливост причинил смъртта на М. Д. П., като деянието е извършено на пешеходна пътека и на основание чл. 343, ал. 3, пр.последно, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.2 ал.1 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, като го признал за невиновен и оправдал да е извършил нарушенията по чл. 21, ал.1 и чл.116 ЗДвП На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът постановил подсъдимият да изтърпи така определеното му наказание при първоначален „ общ“ режим.

На основание чл. 343г вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият бил лишен 1 от правото да управлява МПС за срок от четири години.

На основание чл. 59, ал. 4 НК бил приспаднато времето през което подсъдимият бил лишен от правото да управлява МПС за същото деяние по административен ред, считано от 16.08.2023г.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските по делото.

Против присъдата е постъпила бланкетна жалба от защитника на подсъдимия, с доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Претенцията е насочена към отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция или за изменение на присъдата с прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. В допълнителното изложение към жалбата се поставя акцент върху справедливостта на наказанието, свързана с начина на неговото изтърпяване.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата на подсъдимия да се остави без уважение. Застъпва стовището, че присъдата е законосъобразна и обоснована, а определeното наказание е справедливо отмерено. Според прокурора, съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е отмерил размера на наказанието, като едно евентуално негово намаляване и отлагане на изпълнението му не би изпълнило целите предвидени в чл.36 НК.

Повереникът на частния обвинител намира наложеното на подсъдимия наказание за съответно на извършеното от него престъпление. Според него подсъдимият не се е съобразил, че наближава пешеходна пътека, по която се движи пешеходец и това е довело до настъпване на ПТП. Затова намира наложеното наказание за справедливо и пледира същото да бъде изтърпяно ефективно.

Частния обвинител не спори, че наказанието обосновано е определено при смекчаващи вината обстоятелства, но счита, че същото следва да бъде изтърпяно ефективно и пледира за потвърждаване на присъдата.

Защитата на подсъдимия не поддържа жалбата си за допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушаване на процедурата.

Поднесените съображения са насочени към оценката на обстоятелствата, имащи значение за определяне на начина на изтърпяване на определеното 2 наказание. Според защитата подсъдимия е личност с ниска степен на обществена опасност. Бил е на прага на зрелостта, след деянието е оказал помощ на пострадалата и е имал добросъвестно процесуално поведение, с което е спомогнал да бъде разкрита обективната истина. С тези доводи се аргументира искането за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК.

Подсъдимият изказва съжаление и моли за справедлива присъда.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 12.01.2023 г., около 07,00 - 07,30 ч., подсъдимият Т. управлявал л.а.

„*“ с рег. № * на къси светлини, по бул. „*“ в посока от запад на изток със скорост от 53 км/ч. Пътувал сам в автомобила. Времето било облачно, превалявало леко, пътната настилка била мокра, при видимост в условията на развиделяване, пътят бил равен, хоризонтален и при наличие на прав участък с асфалтова настилка, която била мокра, но без локви и неравности на пътя или дупки.

По същото време пешеходката М. Д. П. пресичала платното за движение в посока от север на юг, от ляво на дясно спрямо автомобила, управляван от подс.Т., пред него, движейки се по пешеходна пътека, намираща се западно от кръстовището на бул.“.“ и ул."*“ на платното за движение на булеварда.

Пешеходната пътека била сигнализирана с маркировка пътен знак, ориентиран за движещите се участници в пътното движение в южната пътна лента с посока от запад на изток.

Подсъдимият Т. наближавал пешеходната пътека и когато се намирал на около 57-58м. от нея, пешеходката М. П. предприела пресичане на платното за движение в посока север на юг и от ляво на дясно пред автомобила. Въпреки, че тя била на платното на движение и била видима за подсъдимия Т., същият реагирал едва когато бил на 19-20 м. от нея, като екстрено задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,3 сек. настъпил удар между управлявания от него автомобил и пострадалата П.. Ударът с оглед поведението на водача и предприетата от него скорост на движение бил 3 неизбежен и настъпил в дясната /южна/ лента на платното за движение дължина на 14,5 – 15,5 м. западно от ориентира, приет в протокол за оглед и по ширина 2,3 – 2,7 м. северно от южната граница на платното за движение.

Ударът настъпил в предната дясна част на л.а. „* и в дясната част на тялото на пешеходката П..

От удара П. била изхвърлена на пътното платно, където останала да лежи по лице, в безсъзнание, като от носа и ушите започнала да тече кръв.

Подсъдимият, след като екстремно задействал спирачната система, преустановил движението на лекия автомобил и незабавно се притекъл на помощ. Свидетелите М. Ш. и Д. М., които управлявали автомобилите си след подсъдимия възприели случилото се и спряли, като също се притекли на помощ и подали сигнал на тел. 112. Не след дълго, на мястото на произшествието пристигнал екип на ЦСМП при УМБАЛ „*.“ гр. *, който незабавно откарал пострадалата П. в лечебно заведение.

На място се отзовал и автопатрулен полицейски екип при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. .. Полицейските служители Й. И. и И. П. запазили местопроизшествието и уведомили дежурен разследващ полицай при Сектор „РПТ“ при ОДМВР – *.

На подсъдимия била извършена проба за наркотични вещества с техническо средство. Резултатът бил отрицателен за всички показатели.

Извършеното му тестване за алкохол също отчело отрицателен резултат.

В резултат на произшествието пострадалата М. П. получила множество травматични увреждания - множествена травма, включваща тежка черепномозъчна травма, дифузна травматична субарахноидна хеморагия, дифузен мозъчен оток, травматична пневмоцефалия, множествени фрактури на лицевия и мозъчния дял на черепа, фрактура на базата на черепа, фрактура на денса и множествени серийни фрактури на ребра двустранно с оформен гръден капак в дясно, хемопневмоторакс в дясно, белодробни контузии двустранно, фрактури на дясна клавикула, скапула и хумерус, множествени фрактури на тазовите кости, фрактура на дясна фибула, фрактура на лява тибия.

Въпреки проведеното лечение и оперативни процедури с голям обем и сложност състоянието на П. не се подобрило и на 21.01.2023 г. настъпил летален изход с клинична картина на вклиняване на мозъчни структури.

4

От заключенията по назначените АТЕ и КСМАТЕ се установява, че причината за настъпването на ПТП, довело до смъртта на пострадалата се дължи на поведението на подсъдимия, който не е реагирал своевременно на опасността от удар с пресичащата пешеходка М. П..

Съдът е намерил, че описаната по-горе и изцяло инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от самопризнанието на подсъдимия, дадено по реда на чл.371, т.2 НПК, от показанията на свидетелите, от представените по делото заключения на вещите лица и приложените писмени доказателства.

Производството в Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите по чл.371 НПК и го е уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите, изложени в обвинителния акт.

Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В. Т., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно настъпилото ПТП.

Въз основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и настоящият състав намира, че материалния закон е приложен правилно.

На базата на установената доказателствена съвкупност съдът е изпълнил с необходимото фактическо съдържание „бланкета” на приложимата правна норма по чл.343 НК, приемайки, че с поведението си като водач на МПС подсъдимият Т. не е пропуснал движещата се по пешеходната пътека П., като 5 своевременно не е намалил скоростта нито е спрял. Така той е нарушил правилата за движение, очертани в нормата на чл.119, ал.1 ЗДвП и тези нарушения са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Независимо, че в оправдателната част присъдата не е атакувана от прокурора и частния обвинител и е влязла в законна сила, следва да се отбележи, че правилно първата инстанция е намерила, че подсъдимият не е нарушил никое от правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта. Установено е, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 53 км/ч при максимално разрешена за движение в населено место скорост от 50 км/ч., но това превишение от едва 3 км/ч не е в причинно – следствена връзка с резултата. Отделно от това е установено, че тази скорост е била технически съобразена с конкретната пътно – климатична обстановка. При това положение за първата инстанция не е оставала друга възможност освен да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае за вмененото му нарушение на чл. 21 ЗДвП.

Контролираният съд се е съобразил и с трайно възприетото в съдебната практика становище, че винаги когато едновременно са нарушени общи правила за безопасност на движението и специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП налице е само нарушение на съответното специално правило. Обосновано е приел, че инкриминираната разпоредба на чл. 116 ЗДвП е обща и в нея не се съдържа императивно правило за поведение, а само общо изискване да не се поставя в опасност живота и здравето на хората. В случая това изискване е конкретизирано с разпоредбата по чл.119 ЗДвП и именно нарушаването на последната е в причинна връзка с резултата. Поради това правилно подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан да е нарушил чл.116 ЗДвП.

По жалбата на подсъдимия за явна несправедливост на наложените му наказания .