Решение № 439 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110109538 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 429, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ.

В исковата молба ищцата Г. В. С., чрез процесуалния си представител, излага, че на 05.09.2024г., около 17:30ч., в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елене“, на паркинга на хотел Флагман, е увреден собствения й лек автомобил, вследствие на удар, причинен от водача на товарен автомобил „****“, рег. № ****, при маневра на заден ход. Товарният автомобил, управляван от виновния водач, бил застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. На 13.09.2024г. ищцата твърди, че е уведомила застрахователя за настъпилото събитие, като пред дружеството била образувана щета. На С. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1005.61 лева. Тъй като последното не покривало разходите, необходими за ремонт на увредения автомобил, С. предявила иск пред Районен съд – Варна, като с влязло в законна сила решение № 2030/05.06.2025г., постановено по гр.д. № 15431/2024г., ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” било осъдено да заплати на ищцата сумата от 3804.32 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди при горното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата от 100 лева (първоначално предявен размер) считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.12.2024г. до окончателното й изплащане и лихва за забава върху сумата от 3703.32 лева считано от датата на изменение на иска – 28.05.2025г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че ответното дружество дължи обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на уведомяването – 13.09.2024г. до датата предхождаща изменения размер на иска – 27.05.2025г. Поради това и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 360.44 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение от 3704.32 лева, начислено за периода от 13.09.2024г. до 1

27.05.2025г. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” депозира отговор на исковата молба, с който оспорва началната дата на законната лихва, позовавайки се на разпоредбата на чл. 497 КЗ и чл. 409 КЗ. Претенцията се оспорва и по размер с оглед въведеното възражение за началната дата, от която такава се дължи. С оглед изложеното мило за отхвърляне на претенцията. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, позовавайки се на практиката на СЕС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 429q ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху съдебно установена главница за застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Според нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.

Посочената разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ предвижда, че лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Безспорно между страните е, а се установява и от материалите по приобщеното гр.д.

№ 15431/2024г. по описа на РС-Варна, 46-ти състав, че с влязло в сила на 09.07.2025г. решение № 2030 от 05.06.2025г., постановено по посоченото дело, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3804.32 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „****“, с рег. № ****, настъпили в резултат на реализирано на 05.09.2024г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна, на паркинга на хотел „Флагман“, причинено по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес еСпринтер“, с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на облицовка врата предна лява, врата задна лява, уплътнение задна лява врата, средна колона лява и стъкло предна лява врата, ведно със законната лихва върху сумата от 100 лева (първоначално предявения размер на частичния иск), считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.12.2024г. до окончателното й изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата от 3704.32 лева 2

(уваженият увеличен размер на претенцията), считано от датата на изменение на иска – 28.05.2025г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

От приложения на л. 6 от делото протокол № 32507-17262337828, че на 13.09.2024г. застрахователят е извършил оглед на автомобила на ищцата по повод претенция № 5204000-00368/24/13.09.2024г., на която дата следва да се приеме, че застрахователно дружество е уведомено за настъпилото на 05.09.2024г. застрахователно събитие.

При така установените факти съдът намира, че обезщетението за забава върху съдебно установената главница за застрахователно обезщетение от 3704.32 лева, е дължимо от застрахователя, считано от 13.09.2024г., на която дата е предявена застрахователна претенция от увреденото лице (при липса на данни застрахователят да е уведомен за събитието от застрахования или увредения преди това), при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.

Този извод следва от обстоятелството, че делинквентът е задължен за цялата стойност на причинените от него вреди и изпада в забава от момента на увреждането (арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице тази отговорност на застрахования делинквент за дължимата лихва за забава, но от посочения по-късен момент на предявяване на претенцията пред него.

Затова и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че самият той не е изпаднал в забава, понеже ищецът не е представил всички необходими документи, при предявяване на претенцията. Тези възражения обаче касаят доброволно платената главница, тъй като имат значение за изпадане на застрахователя в забава и освобождаване на последиците от нея при забава на кредитора, респ. за момента, от който застрахователят дължи лихва за собственото си просрочие – агр. от чл. 497 КЗ и чл. 380, ал. 3 КЗ. Подобно разграничение на двете хипотези относно приложимостта на чл. 429 от КЗ, съответно чл.

497 от КЗ, е направено и в актуалната съдебна практика, напр. решение № 29 от 27.01.2025г. на ВКС по гр.д. № 4032/2023г., III г.о. и цитираните в него решение № 128 от 04.02.2020г. на ВКС по т.д. № 2466/2018г., I т.о., решение № 50001 от 03.02.2023г. на ВКС по т.д. № 2530/2021г., I т.о.

С оглед на гореизложеното и присъждането с посоченото съдебно решение по гр.д. № 15431/2024г. по описа на РС-Варна, 46-ти състав, на законната лихва върху неплатената част от установеното застрахователно обезщетение в размер на 3704.32 лева, считано от датата на увеличения размер на претенцията – 28.05. 2025г., то предявеният иск по чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде уважен за периода от 13.09.2024г. до 28.05.2025г., включително, съвпадащ с претендирания такъв. Съобразявайки разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът изчислява служебно, посредством електронен калкулатор, достъпен на електронен адрес calculator.bg, законната лихва за забава върху главницата от 3704.32 лева за периода по-горе възлиза в размер на на търсената сума от 360.44 лева, равняваща се на 184.29 евро. С оглед изложеното и предявената претенция следва да бъде уважена в рамките на предявения размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и 3 представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатена държавна такса от 25.56 евро и адвокатско възнаграждение.

В случая страната е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 245 евро с ДДС, което с оглед направеното възражение за прекомерност следва да бъде редуцирано до сумата от 150 евро с ДДС. Този размер на възнаграждението съдът намира за съответен на обема положен труд от процесуалния представител на страната по повод защита на правата й, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, в което са събрани представените с исковата молба доказателства. С оглед горното в полза на ищцата следва да се присъди общо сумата от 175.56 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да заплати на Г. В. С., ЕГН **********, от ****, сумата от 184.29 евро (сто осемдесет и четири евро и двадесет и девет евроцента), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за периода 13.09.2024г. до 27.05.2025г. върху главницата от 3704.32 лева, за застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за имуществени вреди, присъдени в полза на ищеца с влязло в сила решение № 2030 от 05.06.2025г., постановено по гр.д. № 15431/2024г. по описа на РС-Варна, 46-ти състав, на основание чл. 429, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, да заплати на Г. В. С., ЕГН **********, от ****, сумата от 175.56 евро (сто седемдесет и пет евро и петдесет и шест евроцента), представляваща направени в хода на производството пред Районен съд – Варна разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

Присъдените суми в полза на ищеца Г. В. С. могат да бъдат заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG31 UBBS ****, с титуляр адв. Й. К.

А..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4