Решение № 323 от 07.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Благоевград, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500305 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 21821/22.12.2022г., подадена от Д. К. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Благоевград, ул.“***“ № 24, ет.1 и „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“**“ № 15, представлявано от управителя Д.Т.Т., чрез пълномощник, против Решение № 563/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1744/2021г. по описа на РС Благоевград.

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло.

Твърди се, че първонистанционният съд не се е произнесъл по всички твърдения на ищеца в исковата молба и по оспорвания в отговора. Твърди се липса на обсъждане заедно и поотделно на всички събрани доказателства, като съдът не е мотивирал кои доказателства кредитира и кои не, в частност кредитира или не официален документ по реда на чл.179 ГПК. Твърди се противоречие и липса на връзка между фактически установеното и правните изводи.

Твърди се липса на мотиви дали кредитира и в коя част събраните гласни доказателства, като не е извършена преценка и анализ на показанията на всички свидетели, като вземе предвид чл.172 ГПК и това е довело до нарушаване на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК. Твърди се липса на мотиви относно верността на показанията на свидетелите, както помежду си, така и в съответствие и с останалите събрани доказателства, както и липса на дължима оценка на заключението на вещото лице.

Освен твърдения за нарушения при установяване на фактическата обстановка, поради неправилен анализ на събраните доказателства, се твърди допуснато процесуално нарушение на чл.146 ГПК. Твърди се невярно 1 отразяване в доклада, че няма обстоятелства, които се признават от ответното дружество, въпреки направени от ответника в отговора признания на неизгодни факти в отговора за поставяне на три броя маси и столове към тях в пространството пред плочника на процесния обект. При тези твърдения и ако съдът счете, че е налице непълен и неточен доклад същият да се дадат на страните указания относно възможността да предприемат необходимите действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да посочат, поради непълнота или неточност на доклада.

Твърди се допуснато процесуално нарушение, като съдът не е обсъдил в мотивите си признание на неизгоден за ответника факт.

Изтъква се и необоснованост на решението. Направените фактически изводи са в разрез със събраните доказателства. Налице е грешка при формиране на вътрешното убеждение относно поддържаното от ответното дружество състояние, изразяващо с в системно поставяне на 4 броя маси и столове към тях върху плочника пред магазин № 4, създава пречки за ищците да ползват имота си, по-големи от обикновените. Твърди се, че този извод на съда е необоснован с оглед на правилата на логиката и в разрез със събраните доказателства.

При обосноваване на оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението изцяло и постановяване на ново, с което предявеният иск да се уважи, както и да се присъдят направените разноски.

Не се правят искания за събиране на доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна.

Възраженията на жалбоподателя се оспорват като неоснователни.

Твърди се правилно установена фактическа обстановка, както и обсъждане на доказателствата поотделно и в съвкупност.

Изтъква се, че от представените архитектурни проекти и приета експертиза се установява, че изграденото е в съответствие с тези проекти.

Направен е подробен анализ на изложението на вещото лице, както и на събраните гласни доказателства, като при правилно установена в съответствие със събраните доказателства фактическа обстановка се твърди постановяване на правните изводи.

Посоча се, че съгласно представения проект Вертикална планировка по част „Геодезия“ площта пред спорния обект е предвидена за озеленяване, което не е изпълнено, а вместо това е изграден плочник, като в случая , че беше изпълнено озеленяването то тази площ не би послужила преминаване и обслужване на търговските обекти в страдата.

По изложеното се твърди, че посоченото от ищеца поставяне от ответника на 4 маси пред магазин № 4 пречи на ищците, както и на използването на магазин № 1, както и на поземления имот, тъй като по проект тази част е предвидена за обслужване на търговските обекти и за озеленяване, а не е за свободна зона за ползване.

При тези аргументи се иска оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Иска се присъждане на разноски.

От въззиваемите страни не са направени искания за доказателства.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 24, етаж 1 и „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Т.Т., със седалище и адрес на управление: град Благоевград, ул. „**“ № 15, против „***“ ЕООД, 2

ЕИК ***, представлявано от управителя М.С.А., със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.“***“ № 29, вх. „Б“, етаж 8, ап. № 23, с която е предявен иск – за осъждане на ответника да премахне поставените 4 броя маси и 16 броя столове пред фасадата на многофамилна жилищна сграда с магазини, офиси и подземен паркинг, които са разположени върху Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изп.директор на АК, изменена със Заповед КД-14-01-1246 от 06.11.2013 г. на началника на СГКК-Благоевград, с адрес на ПИ: град Благоевград, п.к.2700, булевард „***“, с площ от 481 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, при граници и съседи: имоти с идентификатори №***;

№***,

№***;

№04279.610. 294 и №***.

С обжалваното решение № 563/14.10.2022г. предявеният негаторен иск е отхвърлен като неоснователен.

Решението се обжалва от въззивните страни изцяло.

Не се спори от страните, а и от приетите по делото писмени доказателства (копия от нотариални актове) се установява, че ищците Д. К. И. и „***“ ЕООД са собственици на общо 1/2 ид.част от процесния имот с идентификатор *** по КККР на град Благоевград. Ищците притежават и правото на собственост върху самостоятелни обекти в сградата, разположена в процесния имот.

Не е спорен и фактът, че ответното дружество е наемател на самостоятелен обект в сградата, изградена върху процесния поземлен имот, който самостоятелен обект представлява магазин № 4. Наемодател на ответника е свидетелят С.П.П., който е собственикът на магазин № 4.

Свидетелят П. притежава и 6,82/481 ид.части от процесния поземлен имот, както и че ответното дружество извършва търговска дейност в магазин № 4, като същият представлява табак, в който се продават кафе и напитки.

Магазинът е регистриран като обект за търговия на дребно и е вписан в Регистъра на обектите за обществено хранене и за търговия на дребно с храни.

Безспорен е и фактът, че ищецът Д. И. притежава магазин № 2, в който се развива идентична търговска дейност, като тази, която развива в магазин № 4 въззиваемата страна.

По делото пред първоинстанционният съд с събрани гласни доказателства, от които се установява следното:

Свидетелят А.А. сочи, че притежава магазин № 1 в процесната сграда.

Познава ответника като наемател на помещение в сградата, представляващо кафене, пред което е виждал поставени две маси с по две столчета към всяка, доближени до стената на помещението. Сочи, че не е виждал повече маси, когато е ходил на място. Пояснява, че пред всички магазини има пътека с плочки, през която се минава навсякъде, като свидетелят е категоричен, че разстоянието, което остава след масите е над 1,50 м-1,60 м. и може да се преминава през нея по продължение на магазините, като свидетелят е категоричен, че това не е подход към вход на жилищната част от сградата. За достъп до магазините и частта, която се ползва за банка според свидетеля има достъп не само от тази пътека, но и за тези магазини и за банката свидетелят описва, че има и друг път за достъп откъм булеварда. Свидетелят е категоричен, че двете маси пред заведението на Миролюб не пречат да се стига до другите магазини, които са на същия плочник, както и да се преминава свободно от другите граждани.

Свидетелят посочва още, че с ищеца Д. И. са водели дела помежду си, както и са били подавани и жалби в полицията. Поддържа, че по повод на тези дела Д. И. му дължал пари и поради това с тази страна били в недобри 3 отношения.

Свидетелят В.И. – майка на ищеца Д. И., посочва, че от три години живее в жилище в процесната сграда, на която от лицевата страна, откъм фасадата на сградата има алея от около 20 кв.м. и широчина от около 1,80 лв., която е за свободно преминаване на пешеходци. Посочвна, че това разстояние служи на клиентите на различните обекти да стигат до обособените за това врати. Посочва, че магазин № 4, находящ се в процесната сграда, в която живее, се намира преди средата на сградата и от средата на 2020г. се ползва като търговска площ. Към настоящия момент сочи, че този магазин се ползва за кафене – продава се кафе, пакетирани изделия и се обслужват клиенти, които седят на маси. Свидетелката признава, че всеки път е възприемала различно колко маси има пред магазин № 4, като има случаи на три, в други случаи поставени четири маси. Твърди, че са поставени точно на алеята, по която се преминава и дори вземат площ от магазин № 3. Свидетелката твърди, че от юли 2020г. никога не е минавала през алеята пред магазин № 4, тъй като е било тясно и не е могла да премине, затова е използвала другите три подхода към сградата, за да стигне до офиса на банката. В показанията си доуточнява, че сутрин има три празни маси – две по протежение на магазини № 4 и 3 и една до бордюра до тревната площ.

Свидетелят Б.Н. потвърждава, че пред фасадата на процесната сграда има два табака, като единият е кафене, а другият е на ищеца Д.. И този свидетел потвърждава, че пред процесното кафене е виждал различен брой маси в различни дни – две, три или четири. Твърди, че е трудно да се премине, когато има посетители пред магазин № 4, заради седнали хора.

Лично посочва, че е на два или три пъти е имал трудности да мине оттам и е заобикалял, като се е качвал на тротоара и преминавал през плочници.

Като свидетел е разпитано и лицето С. П. – собственик на процесното помещение – магазин № 4, който потвърждава фактът, че го е отдал под наем на ответното дружество, което го стопанисва като кафене. Заявява, че ищецът Д. и управителя на ответното дружество Миролюб развиват еднакъв бизнес – стопанисват табачета. Изтъква, че всяка сутрин минава през мястото и си купува кафе, като е категоричен, че има поставени две маси отвън до витрината на табака, а останалите са разположени върху общински имот.

Твърди, че при така поставените маса може свободно да се преминава оттам.

Пред магазин №2 на Д. също има една или две маси, които се ползват з търговска дейност – за пиене на кафе и по-трудно е преминаването през този участък според свидетеля. Твърди, че ползването на мястото пред магазини № 4 и №2 е по един и същи начин, за еднаква дейност. Посочва, че има и други алтернативни пътища за преминаване – тротоар, през който може да се премине и да се стигне до банката. Масите, поставени пред магазин № 4 не излизат извън габаритите на вратата при отваряне. Хората, които живеят в сградата не ползват плочниците пред магазина, а ползват входа, който се намира отзад на сградата. Не знае други собственици на сградата да се оплаквали за поставени маси пред табака.