Решение № 46 от 26.10.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Павликени, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ - НД, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ПАНТЕЛЕЕВА при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ПАНТЕЛЕЕВА Административно наказателно дело № 20264140200178 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена от А. Ж. И. жалба против Наказателно постановление № ***/14.09.2026 г. на Началника на РУ – П. при ОДМВР В. Т., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255. 65 евро и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2359/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят заема становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради което моли да бъде отменено. Излага подробни съображения за несъставомерност на вмененото нарушение, доколкото собственикът на автомобила не е бил уведомен от Гаранционен фонд, че по отношение на процесния автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ, съответно той също не е знаел за прекратената регистрация. Посочва, че собственикът на управлявания от него автомобил не е бил уведомен от компетентните органи за служебното прекратяване на регистрацията, което обстоятелство е пряко свързано със субективната страна на нарушението. В условията на евентуалност, моли да бъде прието, че нарушението е с по-ниска обществена опасност и моли да бъде приложен чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Моли обжалваното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

1

В съдебното заседание представителят на жалбоподателя поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на въззиваемата страна Началника на РУ – П. не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 11.08.2026 г. лек автомобил марка „***“ с рег. № *** бил собственост на Е. К. Г., с ЕГН **********. Покритието на сключената за автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ изтекло и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 23.06.2026 г. и това било отразено в база данни на КАТ.

На 11.08.2026 г. около 16:16 часа в гр. П., ул. „***“, срещу входа на зоопарк „П.“, в посока на движение към кръстовището между ул. ***, жалбоподателят А. И. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Е. К. Г. Той бил спрян за проверка от служители на РУ - П. които осъществявали контрол за спазване правилата за движение на МПС съгласно ЗДвП – Н. Р. – мл. полицейски инспектор при РУ – П., в присъствието на Д.

С. и Г. Г. установил самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, след справка с ОДЧ. За така установеното нарушение, св.

Н. Р. съставил АУАН серия GA № ***/11.08.2026 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на св. Д. С. и Г. Г., което се установява от положените от тях подписи. Снети са обяснения от И., който заявил, че когато е взел колата, не е знаел, че същата няма валидна гражданска отговорност. В акта нарушението било описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Във връзка с изпратени материали от РУ - П. по случая била образувана пр. пр. №***/2026 г. по описа на ВТРП, ТО - П. като с постановление от 19.08.2026 г. образуваното досъдебно производство е прекратено. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на 14.09.2026 г. от Началника на РУ – П., с което на от А. Ж. И. на основание чл. 53 ЗАНН наказващият орган е наложил административни наказания „глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и в обстоятелствената част е пояснено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 23.06.2026 г., като е посочен и собственика на МПС – Е. К. Г., с ЕГН **********. Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е отбелязана 19.09.2026 г. Жалбата срещу НП е входирана на 21.09.2026 г. в РС – П.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Н. Р., Д. С. и Г. Г., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Р., тъй 2 като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Р. е възприел лично факта на управление на МПС от И., както и че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Безспорно установена е и самоличността на водача, който е представил своето СУМПС за проверка.

Съдът кредитира представените писмени доказателства, установяващи датата на служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, включително и причината за това. От доказателствата по делото не се установява, собственикът да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят И. е управлявал автомобила на 11.08.2026 г., като регистрацията на същия е била служебно прекратена още на 23.06.2026 г., поради липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но собственикът, съответно жалбоподателят не са уведомени за прекратяването на регистрацията на МПС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. Поради това, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В настоящия случай обжалваното НП е издадено от длъжно лице в кръга на неговите правомощия, видно от представената по делото заповед. Съдът намира, че атакуваното НП е издадено при спазване на административно процесуалните правила и не са налице основания за отмяната му на формално основание, но същото е издадено при нарушение на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към момента на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя, същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация.

В случая обаче, от установените факти освен, че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по 3 непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 НК, която намира субсидиарно приложение и в настоящото производство, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост /чл. 14, ал.

2 НК/ – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил.

Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.

11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства не се установи за извършената служебна дерегистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП посоченото лице – собственик на автомобила да е било уведомено за прекратяването на регистрацията, каквото изискване има изрично предвидено в нормативните актове към момента на издаване на НП чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І45 от 24.03.2000 г. /в приложимата редакция - ДВ, бр. 30 от 2016 г./, при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.

Независимо от настъпилите законодателни промени в разпоредбите на ЗДвП и поконкретно тази на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, задължението на контролните органи за уведомяване визирано в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията не е отменено и е било действащо към датата на вмененото на жалбоподателя нарушение. Не се установи собственикът на управлявания от жалбоподателя автомобил да е бил уведомен своевременно от ГФ, че по отношение на процесния автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, каквото изискване е залегнало в разпоредбата на чл.

574, ал. 10 КЗ.

В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което се приема, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. С оглед изложеното, ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на 4 автомобила. По изложените съображения съдът намира, че нарушението се явява недоказано от субективна страна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Жалбоподателят е представил доказателства за сторени разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 250 евро, която сума следва да бъде заплатена от ОДМВР – В.Т.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 3 вр. с ал. 6 ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/14.09.2026 г., издадено от Началника на РУ – П.при ОДМВР В. Т., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на А. Ж. И., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.