Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 794 от 28.03.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 3794/2024
Вид
Определение № 794
Подписан
28.03.2025
В сила
24.04.2025
Състав
ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.11, ал.4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.13, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.13, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.39 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. Велико Търново, 28.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110103794 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Д. А. К. от гр.*** чрез пълномощника си адвокат М. М. от ВТАК е предявила иск за отмяна на взетите на 04.09.2024 г. от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда , находяща се в гр. ***, отрицателни решения по т.1/ ползване на втори асансьор в сградата; т.2/ повишаване на месечните такси с 4 лева на апартамент/ на обявения дневен ред.

Ответната страна / етажните собственици / чрез пълномощника си адвокат А. П. от ВТАК, упълномощен от управителя на етажната собственост – ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : *** , представляван от управителя на дружеството- Х.З.Д., оспорва на първо място допустимостта на иска поради предявяването му след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, а по същество и неговата основателност . Моли в резултат на отхвърлянето му да бъдат присъдени направените по производството разноски .

Искът е процесуално недопустим.

Преобразуващото право да се оспори пред съда незаконосъобразно решение на общото събрание на етажните собственици с цел отмяната му/ чл.40, ал.1 от ЗУЕС/ , възниква и съответно на всеки собственик на самостоятелен обект в сградата е предвиден от самия закон правен интерес да го упражни , когато такова е прието и то в положителен смисъл по предложен и включен в дневния ред въпрос, а не когато предложението за приемането му е отхвърлено.

Правилността на този извод / вж. и Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на I Г.О. на ВКС/ е логически очевидна и се подкрепя с аргументи, изведени от нормите на чл.11, ал.1, чл.13, ал.7 , чл.17, чл. 38, ал.1, чл.39, чл. 40, ал.3 от ЗУЕС: не може да се изпълнява неприето по дадено предложение решение, а само решение , което приема изцяло или частично това предложение .

Приемащото предложението решение понеже създава една правна промяна, обвързваща всички собственици/ чл.11, ал.4 от ЗУЕС/ е оправдано да подлежи на съдебна проверка за законосъобразност. Ако проверката се окаже отрицателна , тогава влязлото в сила съдебно решение премахва занапред правната промяна . Но такава последица е невъзможна , когато по начало в резултат на отрицателно гласуване да не се приеме решение в подкрепа на предложението, не е създадена никаква правна промяна , а е запазено предишното положение.

Ако по хипотеза бъде постановено съдебно решение , с което се отмени отрицателното гласуване на общото събрание да не се приема решение по дадено предложение , включено в дневния ред, тогава няма да настъпят никакви благоприятни правни последици, задоволяващи, както интереса на ищеца , така и интереса на другите собственици, защото законът не допуска съдебното решение да замести невзетото по въпросното предложение от общото събрание решение, като пряко въведе бъдеща правна промяна в съответствие с него / предложението/ , нито допуска съдът да задължи 1 собствениците да вземат такова .

Случаят- предмет на настоящото дело е точно такъв : не са приети положителни решения по двете точки от дневния ред в съответствие с предложенията.

Искът, макар и абстрактно уреден в закона, тук няма допустим от него предмет , доколкото преобразуващите права, подлежащи на съдебно упражняване, винаги са изрично уредени в закона по вид и предмет/ чл. 124, ал.3 от ГПК/.

Освен това е предявен извън преклузивния 30- дневен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, чието начало се отброява не от деня, в който собственикът е получил копие от протокола за проведеното общо събрание, а от деня , в който е поставено на видно и общодостъпно място на входа на сградата надлежно оформено по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС съобщение за изготвянето му, освен в случаите по чл.13, ал.2 от ЗУЕС , когато би трябвало да се изпрати на посочена от собственика електронна поща или на адрес в страната.

Не се спори от ищцата и се установява от представеното копие на едноименния документ / л.33 от делото/ обстоятелството , че на 09.09.2024 г. в 14.00 часа на входа на сградата на информационното табло е поставено съобщение , че е изготвен протокола от общото събрание , проведено на 04.09.2024 г. Не се спори също така , че за нея е било приложимо правилото на чл.16, ал.7 , вр. с чл. 13, ал.2 от ЗУЕС да получи протокола по електронна поща или на адрес. Нещо повече , в исковата си молба тя твърди , че е присъствала на събранието.

Следователно срокът за предявяване на иска е изтекъл на 10.10.2024 г. , а предявяването му е едва на 02.12.2024 г. / съобразено вероятно с датата на която пълномощникът й се е снабдил с препис от протокола – 01.11.2024 г./.

Ако и да не бе налице недопустимост на иска по първата обоснована по-горе причина, правото на оспорване по съдебен ред така или иначе е погасено по втората причина.

Последица от изложените по- горе съображения е прекратяване на производството – чл.130 от ГПК.

При този изход на спора , ответната страна на основание чл.78, ал.4 от ГПК има право да й бъдат присъдени разноските по производството в размер на 700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението си от съдебното заседание , с което е даден ход на устните състезания по делото.

ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от Д. А. К., с ЕГН:

********** от гр.*** иск за отмяна на взети на 04.09.2024 г. от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда , находяща се в гр. ***, отрицателни решения по т.1: ползване на втори асансьор в сградата/ неприемане на предложението/; т.2/ повишаване на месечните такси с 4 лева на апартамент/неприемане на предложението/ от обявения дневен ред и прекратява образуваното производство.

ОСЪЖДА Д. А. К., с ЕГН: ********** от гр.*** да заплати на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. ***, чрез управителя на етажната собственост – ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : *** , представляван от управителя на дружествотоХ.З.Д., сумата 700/ седемстотин/ лева, представляваща направени по производството разноски .

Определението може да се обжалва пред ВТОС в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2