Определение № 1447 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1447 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002902111 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. Н., ЕГН: **********, срещу въззивно решение № 28 от 30.01.2025 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 561 по описа на съда за 2024 г., в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 214 от 21.05.2024 г., постановено от Окръжен съд - Русе по гр.д. № 316 по описа на съда за 2023 г. в неговата част, с която са отхвърлени като неоснователни искът на касаторката за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 36 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. - частичен иск от общата сума от 60 000 лв., и искът й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 2096,04 лв. до претендирания размер от 3493,40 лв., със законните последици по отношение на лихвите и разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. С оглед твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, че изводите на въззивния съд за принос на ищцата за настъпване на ПТП, която е нарушила правилата за движение по пътищата, пресичайки на необозначено за 1 целта място и несъобразявайки движението си с останалите участници в движението, са основани на неправилен анализ на събрания доказателствен материал. Изтъква се, че въззивният съд се е произнесъл, без да анализира, аргументира и да извърши цялостна преценка в тяхната съвкупност, на всички релевантни обстоятелства за наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. Твърди се, че съдът формално е възприел част от установените в хода на производството факти и обстоятелства, а други напълно е игнорирал и вследствие на това неправилно е оценил тези от тях, които имат пряко значение за наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице.

С оглед твърдяното нарушение на материалния закон се сочи неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Касаторът излага подробни съображения в защита на тезата, че дори в процесния случай да бъде прието наличието на принос от негова страна за настъпване на вредите /каквото по принцип се отрича/, то същият е значително по-малък от определения от въззивния съд - 40 %. Изтъква се, че правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението изключват възможността съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятност или с предположения.

Предвид факта, че водачът на мотоциклета е преминал през района на спирка с около 80 км/ч, както и множеството установени възможности за предотвратяване на инцидента от негова страна, касаторът счита, че въззивният съд неправилно е определил почти равен принос от негова страна с този на водача на мотоциклета за настъпване на вредите. В тази връзка се твърди, че ако се приеме съпричиняване от страна на касатора, то размерът на неговия принос следва да се равнява на не повече от 10 %.

Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и уважаването на исковете до предявените им размери, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

2

Поставят се няколко въпроса, които според касатора са от значение за изхода на делото и отговарят на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК:

1/ „Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, в тази връзка задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно?“

2/ „Следва ли съдът, приемайки съпричиняване на вредоносния резултат, да мотивира съответната съпричинителна квота, съразмерно на конкретният принос на пострадалия и деликвента?“

3/ „Дали в случаите, в които ПТП е настъпило в района на спирка на ППС от градския транспорт, съдът следва да приеме по-ниска квота на съпричиняване от пострадал пешеходец?“

По първия въпрос се сочи противоречие с решение № 18 от 9.03.2018 г. на ВКС по т.д. № 1512/2017 г., I т.о., ТК и с решение № 69 от 23.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 1874/2013 г., 1 т.о., ТК - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По втория въпрос също се твърди наличието на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед противоречие с решение № 79 от 06.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 1787/2015 г., Т.К., II Т.О., решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 3871/2013 г., Т.К., I Т.О., решение № 34 от 15.07.2019 г. на ВКС по т.д. № 1562/2018 г., I Т.О., ТК.

По третия въпрос се визират хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

2 ГПК с оглед противоречие с решение № 105 от 19.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 60353/2016 г., III Г.О., ГК, решение № 755 от 09.05.2011 г. на САС по в. гр.д. № 559/2011 г., което не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, видно от определение № 267 от 05.04.2012 г., ВКС, I ТО по т.д. № 662/2011 г., решение № 39 от 16.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 551/2009 г., II т.о., ТК, решение № 43 от 16.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 648/2008 г., II т.о., ТК.

Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване се сочи бланкетно нормата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, с препращане към аргументите, изложени в касационната жалба.

3

Ответникът по касация „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от В. Т. Н. против ЗК „Лев инс“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. (частичен иск от общата сума от 60 000 лв.), изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпило на 10.12.2022 г. ПТП в гр. Русе, при което Н., като пешеходец, е била блъсната от мотоциклет, марка „Кавазаки ZZR600“ с рег. № Р2258В, управляван от Н.Х. - застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател ЗК „Лев инс“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя 20.02.2023 г. до окончателното му изплащане, и за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, в размер на 3493,40 лв., вследствие гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 22.05.2023 г. до окончателното му изплащане.

Въззивният състав е посочил, че първоинстанционното решение е влязло в законна сила, като необжалвано, в частите, с които са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 30 000 лв. и за имуществени вреди до сумата от 1746,70 лв. С оглед на това съдът е отбелязал, че обективните 4 предели на силата на пресъдено нещо (СПН) обхващат основанието на предявените осъдителни искове, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, поради което и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана.

Отбелязано е, че оплакване относно определеното от Русенски окръжен съд, справедливо съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение в размер на 60 000 лв., не е било направено и този въпрос е изключен от предметния обхват на въззивната проверка. Като спорни пред въззивната инстанция са посочени въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и въпросът за началната дата на присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.

По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД апелативният съд се е позовал на практиката на ВКС, включително задължителната: Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСТК, решение № 50104 от 26.04.2024 г. на ВКС по т.д. № 1386/2022 г., II т.о, решение № 50131 от 15.11.2022 г. на ВКС по т.д. № 1846/2021 г., II т.о., решение № 50138 от 11.04.2023 г. на ВКС по т.д. № 1773/2021 г., I т.о., решение № 15 от 19.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 146/2019 г., II т.о., решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 3871/2013 г., I т.о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т.д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т.д. № 1643/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на ВКС, I т.о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о. и др.

Съгласно същата практика, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на деликвента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде 5 установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.

За конкретния случай, с оглед установения при изложението на фактическата обстановка по делото механизъм за настъпване на ПТП, въззивният съд е приел, че водачката на мотоциклета е нарушила следните правила за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е контролирала непрекъснато управлявания от нея мотоциклет, като, задействайки спирачната уредба на мотоциклета е изгубила устойчивост и това е довело до падане на мотоциклета на пътното платно и под въздействието на инерционните сили същият е започнал да се плъзга неконтролируемо, при което е настъпил удар с тялото на пострадалата; чл. 21, ал. 1 ЗДвП - управлявала е мотоциклета с превишена скорост - 72,72 - 73,80 км/ч., при максимално разрешена 50 км/ч.; чл. 116 ЗДвП - като не е изпълнила задължението си, като водач на превозно средство, да бъде внимателна и предпазлива към пешеходката Н., въпреки че е имала видимост към нея, когато е била на разстояние от 115 м., така и впоследствие, когато е била на разстояние от 33 м. от мястото на удара.

Според апелативния съд пешеходката Н. е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е предприела пресичане на платното за движение (4 броя пътни ленти, по 2 ленти за движение в посока, всяка от които с широчина около 3,50 м.) в населено място, въпреки че в близост е имало пешеходна пътека (след кръстовището на ул. „Борисова“ и ул. „Св. Г.“, на около 115 м. от мястото на удара). От заключението на САТЕ и от приобщения като веществено доказателство по делото диск с видеозапис на ПТП, съдът е приел за установено, че пострадалата, стигайки в областта на осевата линия, намираща се между дясната и лявата лента, гледано в посока към центъра на града, започва да подтичва (развива скорост около 6,30 км/ч - характерна при бягане на пешеходец според вещото лице-автоексперт), в който момент минават 2 бр. автомобили, които ограничават видимостта между нея и мотоциклетистите, но които мотоциклетисти тя е видяла преди това и след като двата автомобила са преминали безпрепятствено пред нея, тя е продължила притичването си (бягането) по пътното платно с ясното съзнание, че към нея се приближават и мотоциклети, без по никакъв начин да се съобрази с този факт. Според съда гореизложеното няма как да не се отрази на тежестта на нарушението на пешеходката, утежнявайки го. Апелативният съд е счел, че изложеното от 6 процесуалния представител на ищцата във въззивната жалба, че от изгледания в съдебно заседание видеозапис се установявало, че в този пътен участък редовно пресичат по пътното платно, на различни места, пешеходци, не може да бъде ценено като факт, намаляващ тежестта на извършеното нарушение.