Определение № 882 от 11.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 882 гр. Благоевград, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500734 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 8156/06.04.2026 г., подадена от О. Д. С., ЕГН ********** и Г. К. С., ЕГН **********, чрез адв.Г. Ч., насочена срещу Решение №169/11.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 111/2025 г. по описа на РС-Благоевград, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от О. Д. С., ЕГН **********, и Г. К. С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, иск против Община Благоевград, ЕИК 000024695, гр.Благоевград, пл.„Г. Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета Методи Байкушев, за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищците О. Д. С. и Г. К. С. са собственици на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1993 г. до предявяване на иска, на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***.

В жалбата се твърди, че обжалвания съдебен акт е неправил ен поради нарушение на материалния закон; съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

1

Прави се оплакване за неправилна преценка на свидетелските показания и неправилен извод относно липсата на владение. Сочи се, че за да достигне до този извод, районният съд е е обезценил свидетелските показания почти изцяло въз основа на отделни разминавания относно вида на дограмата, измазването, водоснабдяването и конкретния достъп до помещенията.

В жалбата се излагат съображения, че фактът на владението се установява преди всичко чрез свидетелски показания, а не чрез съдебнотехническата експертиза. Сочи се, че с показанията на свидетелите се събират доказателства относно това кой, от кога, как и с какво намерение е упражнявал фактическа власт върху процесните помещения, като в случая по отношение на тези въпроси показанията на свидетелите са последователни,взаимно допълващи се и непротиворечиви. Според въззивниците не са от решаващо значение на извода дали те са упражнявали владение това дали към определен момент дограмата е била остъклена, дали фасадата е била измазана или дали в помещението е имало вода.

Въззивниците се позовават на практиката на ВКС, че при преценка на свидетелските показания съдът не може механично да приеме, че щом има разминаване в част от възпроизведените факти, то целият свидетелски разказ е недостоверен, а следва да се прецени способността на свидетелите да възприемат фактите, времевата дистанция, житейската логика на възпроизвеждането им и съвпадението по съществените обстоятелства.

Изразява се становище, че в случая свидетелските показания не само не са изолирани, а се подкрепят и от самата СТЕ, като ядрото на свидетелските показания, а именно, че помещенията се използват като складове за вещи на ищците, не е опровергано, а напротив, е потвърдено. Поради това се оспорва изводът на първата инстанция, че владението не е доказано.

Решението се оспорва и поради неправилно изместване на спора от факта на владение към липсата на инвестиционен проект. Отбелязва се, че в проведеното съдебно заседание на 08.12.2025 г. ответната страна е поискала ищците да бъдат задължени да представят строителни книжа и инвестиционни проекти за преустройство на партерния етаж, което искане съдът е оставил без уважение. Въпреки това обаче, в мотивите си районният съд е приел като решаващо, че ищците не са въвели твърдения и не са доказали наличие на одобрени инвестиционни проекти за обособяването на двата обекта като самостоятелни, поради което не било възможно придобиването им по давност. Това произнасяне на РС се определя като съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила.

Във въззивната жалба се твърди и че кадастралната индивидуализация не може да се противопостави на въззивниците като процесуалне недостатък.

Според тях, те са предявили иска по единствения официален начин, по който процесните помещения са били външно индивидуализирани към датата на исковата молба - чрез действащата кадастрална карта и кадастралните регистри, поради което не могат да бъдат упреквани, че са се доверили на 2 официалните кадастрални данни. Въззивниците се позовават и на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. ОСГК на ВКС, в което се приема, че кадастралната карта има декларативно, а не правопораждащо действие; грешките и непълнотите в нея не изменят вещното право, а когато са свързани със спор за материално право, те се изследват в самия исков процес. С оглед на това се прави извод, че несъответствието между КККР и фактическото положение не прави иска неоснователен и само по себе си то не може да бъде използвано като аргумент, че ищците са предявили „неправилно“ иска си.

Проблемът се определя като технически, а не такъв на недопустим предмет на иска.

В жалбата се правят оплаквания и за извършена от РС неправилна оценка на съдебно-техническата експертиза и на устните уточнения на вещото лице. Заявява се, че първоинстанционният съд е възприел едностранчиво само неблагоприятната част от СТЕ, а не е обсъдил в съвкупност и пълнота всички констатации на вещото лице и в частност , че преградната стена между помещения 3 и 4 е от първоначалното строителство. Въззивниците се позовават на установеното от първата публично достъпна снимка от 2012 г., а именно, че обект 3 и обект 4 вече имат метална неостъклена дограма и монтиран предпазен шперплат. Обръща се внимание и на посоченото от експерта, че към момента на огледа и двете помещения се ползват за складови цели, а за обект 4 изрично сочи, че е обособен от всички страни, има реализирани граници и самостоятелен достъп от улицата. Изразява се становище, че възникналият спор не може да бъде разрешен единствено чрез общо позоваване на липса на инвестиционен проект, тъй като съобразно практиката на ВКС, грешката или непълнотата в кадастралната карта, когато е свързана със спор за материално право, се изследва в самото производство по иска за собственост и не прави иска недопустим. Въззивниците се позовават на практика на ВКС, според която иск за собственост върху реална или несамостоятелна част от обект в сграда е процесуално допустим, ако предметът е достатъчно индивидуализиран.

В условията на евентуалност, в дори и въззивният съд да не възприеме изцяло тезата на жалбоподателите за обект ***, иска се да се приеме, че решението е неправилно поне в частта относно обект ***, тъй като за този обект са налице едновременно: индивидуализация по действащата КККР; фактическо съществуване на място; самостоятелен вход от улицата; реализирани граници; текущо ползване като склад; съответствие на изискванията за самостоятелен обект в сграда, при ангажираните свидетелски показания, че именно ищците владеят и стопанисват този обект от построяването на сградата насам, използвайки го като склад за своята дейност.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Благоевград и да постанови друго, с което да уважи предявените искове като признае въззивниците за собственици на процесните 3 имоти на основание давностно владение. Претендират се и направените по пред двете съдебни инстанции разноски.

Направено е искане за поставяне на допълнителни въпроси към изслушаната пред РС съдебно-техническа експертиза

В срока за отговор на жалбата, такъв е постъпил от насрещната страна Община Благоевград. Въззиваемият оспорва жалбата, като твърди, че същата е неоснователна и немотивирана, а първоинстанционното решение правилно, законосъобразно и обосновано, поради което иска същото да бъде изцяло потвърдено.

Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изяснил е фактическата обстановка и е формирал своето вътрешно убеждение, съобразно изградените правила. Според въззиваемия, РС обстойно е анализирал свидетелските показания, дадени от свидетелите на ищците, съпоставил е същите помежду им, а също и със събраните по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза.

Заявява се, че показанията на ангажираните от ищцата свидетели, освен че са в з а и м н о противоречиви относно съществени обстоятелства, противоречат и на изложеното в първоначалната искова молба, като са опровергани от приетата съдебно-техническа експертиза.

Обръща се внимание, че от приетата съдебно-техническа експертиза и поясненията на вещото лице в съдебно заседание е установено, че съобразно одобрения архитектурен проект, на партерния етаж в сграда е идентификатор *** е предвиден един обект - магазин, състоящ се от предверие, от което се достига до две помещения, коридор и тоалетна, като в КККР този обект е заснет като три самостоятелни обекти с идентификатори ***, ***,4 и 04279,614.220.1.5, но тези обекти на място не съществуват в посочените кадастрални граници. Въззиваемият се позовава и на информацията, която дават снимките от Google от 2012 г., 2019 г-, 2021 г. и 2024 г. относно състоянието на имота. С оглед на това се изразява становище, че свидетелските показания са значително опровергати от СТЕ, поради което се поражда съмнение за тяхната достоверност и не могат да се кредитират с доверие.

Като правилен, обоснован и постановен в съответствие на материалния закон и съдебната практика, се опраделя изводът на първата инстанция, че претендираните обекти с идентификатори

*** и

*** по КККР на гр.Благоевград не представляват самостоятелни обекти на право на собственост. Подчертава се, че тези два обекта, заедно с обект с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград, съгласно одобрен архитектурен проект и разпределителен протокол на ЖСК „Прогрес“ - Благоевград представляват магазин с площ от 75 кв.м. в партера 4 на четириетажна жилищна сграда, находяща се на ***, изградена в имот пл. № 2934 и имот пл. № 2935, кв.90, петно номер 1 по плана на гр.Благоевград.

Заявява се, че именно този магазин представлява самостоятелен обект на правото на собственост, независимо, че неправилно е заснет в кадастралната карта като три обекта.

Отделно от това се твърди, че заснетите три обекти по кадастралната карта на място реално не съществуват в посочените кадастрални граници, т.е. действителното положение на място не съответства на отразеното по кадастралната карта. Като допълнителен аргумент се сочи, че освен, че претендираните в настоящето производство имоти не са фактически обособени като такива през целия исков период, по отношение на тях не са спазени и специалните изискванията на устройствения закон - чл.202 и чл.203 от ЗУТ. Въззиваемият обръща внимание, че с с оглед императивните изисквания на посочените норми не могат да се придобиват чрез правни сделки, респ. по давност, реални части от самостоятелни обекти, за които не е одобрен инвестиционен проект.

В отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ относно статута и собствеността на спорните имоти, като се заявява, че същите са част от сграда, построена от ЖСК „Прогрес“ – Благоевград в парцел I, кв.90, пл.№ 2934 и пл.№ 2935, 7-ми микрорайон на гр.Благоевград, който представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Благоевград.

Обяснява се

, че поземлените имоти са отчуждени със Заповед №

227/22.09.1987 г. и Заповед № 318/24.11.1987 г. , а със Заповеди № 655, 656, 657, 658, всички от 07.12.1989 г., издадени от ОбНС-Благоевград, А. Д. Т., О.

Д. С., Н. С. Т., С. М. У. са обезщетени със жилища, съответно със Заповед № 597/11.1989 г. на ОбНС-Благоевград, О. Х. М. се обезщетени в брой, вместо с жилище. Сочи се, че след приключване на процедурата по отчуждаване е издаден акт за държавна собственост № 34/20.06.1989 г.

Обръща се внимание, че с учредителен протокол от 18.04.1988 г. е учредена ЖСК „Прогрес“ - Благоевград въз основа на решение, взето от следните учредители: Н. С. Т., А. Д. Т., О. Д. С., С. М. У., С. А. В. и Общинска фирма „Свежина“, с цел построяване със собствен труд и средства на жилищна кооперация върху парцел I, кв.90, пл.№ 2935, 7-ми микрорайон на гр.Благоевград, като за целта е издадена Заповед № 567/03.07.1989 г. на ОНСБлагоевград, с която в полза на ЖСК „Прогрес“ е отстъпено право на строеж върху държавна земя, на основание чл.130, ал.1 от ЗТСУ върху строително петно - парцел I, кв.90 по плана на гр. Благоевград.