Решение № 153 от 30.04.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш

Е Н И Е № …. гр.

София, 30.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 27.03.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ:

Ивайло Г.

Димитър

Цончев при секретаря Теодора

Вутева, разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 338 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №

6/09.01.2018г., постановено по гражданско дело № 541/2014г. по описа на РС - гр. Ихтиман, И.Г.К. е осъден да заплати на Т.Я.К. сумата 47191 лв., представляваща неустойка от 8% месечно върху сумата 10300 лв., за период от 25.12.2007г. до 25.04.2013г., както и такси и разноски по делото.

Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба от И.Г.К. срещу горното решение във всички негови части. От текста на жалбата може да се направи извод, че, според жалбоподателя, първоинстанционният съд не бил обсъдил и не бил тълкувал намиращото се по делото доказателство – запис на заповед от 02.01.2001г. Жалбоподателят изтъква, че в подадения от него писмен отговор бил посочил, че с влязло в законна сила съдебно решение били отхвърлени исковете на Т.К. по договора за заем и записа на заповед за сумата 10300 лв.

С определение от 21.03.2018г. ИРС е освободил жалбоподателя от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване и му е предоставил правна помощ. Указанието за уточнение на въззивната жалба е било връчено на назначения особен представител – адв.

Баров – на 03.05.2018г.

На 30.04.2018г. са постъпили т.нар. „мотиви по жалба“, подадени лично от жалбоподателя И.К., с които същият заявява, че счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Сочи, че в подадения от него отговор бил посочил, че между страните по делото съществува договор за заем от 02.01.2001г. и запис на заповед от същата дата, като във връзка с тях имало влезли в сила съдебни актове, с които са отхвърлени исковете на К. за посочената в тях сума от 10300 лв. Изтъква, че правно основание на предявения в настоящото производство иск е договор за заем от 04.01.2001г., какъвто не е представен. Вместо това, с обжалваното решение ИРС бил подменил основанието за присъждане на процесните неустойки, като приел, че договорът за заем е от 02.01.2001г., и същевременно не бил обсъдил приложения по делото запис на заповед от 02.01.2001г. Твърди, че между страните не съществува договор за заем от 04.01.2001г. Заявява, че между тях има договор за заем от 02.01.2001г., във връзка с който е издаден запис на заповед от 02.01.2001г. и „с гаранция договорна ипотека от 04.01.2001г.“, по които имало влезли в сила съдебни актове за отхвърляне на исковете на Т.К.. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, тъй като с него се подменяли фактите или се тълкували превратно. Навежда доводи във връзка с твърдяна от него недопустимост на съдебен акт от 09.11.2005г. по гр.д. № 496/2005г. на ИРС (който не е предмет на настоящото производство), и моли съда да го отмени, тъй като с него повторно се решавал вече разрешен правен спор.

Счита, че няма две задължения по два различни договора за връщане на сумата 10300 лв., но ищецът неправомерно се бил сдобил с няколко изпълнителни основания за едно и също вземане.

В отговор на дадените от съда указания, назначеният особен представител е депозирал молба от 09.05.2018г., към която е приложил заявление за уточнение на въззивната жалба. Оспорва извода на

ИРС, че в договора за ипотека била погрешно отразена датата на договора за заем и счита, че този извод не се потвърждава от доказателствата по делото. Повтаря вече заявеното от самия жалбоподател, че между страните по делото има само един договор за заем от 02.01.2001г., във връзка с който били постановени влезли в сила съдебни решения за отхвърляне на претенциите на ищеца. Намира, че първоинстанционният съд бил нарушил задължението си за установяване на действителните правоотношения между страните. Счита, че доказателствата по делото не подкрепяли твърденията на ищеца, но съответствали на собствените му твърдения, изложени в отговора по чл. 131 от ГПК. Изразява становище, че неправилно първоинстанционният съд не бил задължил ищеца да представи договор за заем от 04.01.2001г. Прави извод, че, независимо от базирането им на различни основания, претенциите на ищеца са едни и същи, както и че са отхвърлени с влезли в сила съдебни решения. Въз основа на това поддържа, че с обжалваното съдебно решение се пререшава вече решен правен спор в нарушение на чл. 299 от ГПК. Твърди, че ИРС не се бил съобразил с възражението за погасяване на процесните вземания по давност, направено от него с отговора по чл. 131 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Препис от жалбата с приложенията е бил връчен на насрещната страна на 16.05.2018г. В неин отговор е постъпила молба от въззиваемия, с която той изразява становище, че има окончателно, влязло в сила решение на СОС, САС и ВКС, поради което било неправилно, подадената от К. жалба да се разглежда от Софийския окръжен съд. Моли първоинстанционния съд да обяви решението си за необжалваемо. Независимо от неясното отбелязване на датата на постъпване на тази молба, все пак е видно, че същата е заведена в ИРС не по- късно от 29.05.2018г., което означава, че е подадена в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Впоследствие, на 28.09.2018г., въззиваемият е подал становище с приложения, което има характера на писмени бележки по съществото на спора.

На 31.10.2018г. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което съдът е дал ход на устните състезания и е обявил приключването на същите.

Във връзка с постъпила молба за поправка на протокола, съдът я е оставил без разглеждане и е възобновил производството във фазата на събиране на доказателства.

След влизане в сила на определението, с което молбата по чл. 151 от ГПК е била оставена без разглеждане, е проведено ново открито съдебно заседание по делото.

В него жалбоподателят И.К. се явява лично, поддържа жалбата и моли да му се предостави възможност да представи писмени бележки. В депозираните впоследствие такива изтъква, че в обжалваното решение били подменени фактите, или на тях се придавало значение, каквото те нямат. Счита, че приетите на 27.03.2019г. писмени доказателства доказвали действителните отношения между него и насрещната страна. Претендира да не се зачете определението по гр.д. № 496/2005г. на ИРС, тъй като присъденото с него вземане в размер на 10300 лв. било недоказано, доколкото се основавало на несъществуващ договор за заем от 04.01.2001г. Поддържа твърдението си, че между страните по делото имало само един договор за заем и той бил от 02.01.2001г., но всички предходни искове на К. за присъждане на сумата 10300 лв. били отхвърлени. Счита това определение за недопустимо, тъй като с него се пререшавал решен правен спор. Твърди, че К. бил злоупотребил с морални, материални и процесуални права, както и че неправомерно се бил сдобил с няколко изпълнителни основания за едно и също вземане. Моли съда да отмени определението от 09.11.2005г. по гр.д. № 496/2005г. на ИРС.

Излага твърдения, че бил върнал заетата сума, но доказателствата за това били подменени с измама от К., който извършвал нерегламентирана дейност в офиса си на бул. „П. Е.“. Към писмените бележки е приложено копие от молба по гр.д. № 312/2018г. на ОС- София – без връзка с настоящото дело.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият Т.К. се явява лично. Излага накратко виждането си за отношенията между страните по делото. Представя писмено становище, за което твърди, че е по съществото на спора, но в действителност съдържа оплаквания за влошеното му здравословно състояние в резултат от действията на жалбоподателя, а също и твърдения за извънпроцесуални отношения на последния с банкови институции, както и становище във връзка с предоставената на жалбоподателя правна помощ. Единственото относимо към настоящия правен спор изявление, съдържащо се в становището на въззиваемия, касае процесния договор, за който въззиваемият твърди, че с влезли в сила съдебни актове е прието, че „договорът е идентичен и става въпрос само на правописна грешка“. Сочи, че договорът е нотариално договорената ипотека. С молбата се представят документи, касаещи гр.д. № 499/2018г. по описа на ОС- София, както и здравословното му състояние.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана коректно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В последното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция съдът е приел като писмени доказателства представените от жалбоподателя документи с молба от 13.11.2018г., а именно - договор за заем между Т.К. и И.К. от 02.01.2001 г., запис на заповед от 02.01.2001 г., нотариален акт № 1, дело № 1/2001 г. на нотариус Соня Владимирова, искова молба от Т.Я.К. до РС - Ихтиман по ч. гр. д. №. 614/2002, определение от 22.05.2003 г. по ч.гр.д. № 281/2003 на РС – Ихтиман, определение от 29.07.2003 г. на СОС, определение от 17.06.2005 г. по ч.гр.д. № 535/2005 на СОС, определение от 04.04.2005 г. на РС - Ихтиман по ч.гр.д. № 152/2005, определение от 27.06.2005 г. на РС – Ихтиман по дело № 277/2005, постановление на ДСИ от 04.04.2006 г., молба от Т.К. от 10.11.2003 г., молба-декларация от Т.К. от 22.08.2003 г., решение от 31.01.2005 г. по гр. д. № 159/2004 на СОС, решение от

06.03.2007 г. по гр.д. № 1089/2005 на САС, определение № 317/04.10.2006 г. по ч.гр.д. № 340/2006 на ВКС, определение от 09.11.2005 г. на РС – Ихтиман, изпълнителен лист от 09.11.2005 г., уведомление до И.К. от ЧСИ Дангова, както и представените под опис с молба от Т.К. в самото заседание писмени доказателства – ЕР на ТЕЛК към V-та МБАЛ-София, епикризи, панорамна зъбна снимка, и определение от 06.11.2018г. по ч.гр.д. № 499/2018г. по описа на ОС- София.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените искове, независимо че е постановил общ диспозитив по тях и е квалифицирал процесните вземания като неустойки вместо като лихви.

Във връзка с това следва да се отбележи, че ищецът Т.К. е подал две отделни искови молби (озаглавени съответно Молба - иск – „А“ и Молба - иск – „Б“) срещу И.К. за сумите 22655 лв. и 24536 лв. съставляващи „… разликата между договорената нотариална 8% месечна лихва и присъдената вече … законова лихва“ върху невърната заемна сума от 10300 лв. съответно за периодите от 25.12.2007г. до 25.08.2010г. и от 25.08.2010г. до 25.04.2013г. По тези искови молби са били образувани две различни граждански дела – съответно с номера 540 и 541 по описа на Ихтиманския районен съд за 2014г. Констатирайки сходството между двете дела и общото правно основание, от което произтичат двете искови претенции, съдът ги е обединил за съвместно разглеждане в едно производство (с определение от 30.10.2014г. по гр.д. № 540/2014г.), а впоследствие го е изпратил по подсъдност на ОС- София с аргумента, че предявеният иск е само един и че цената му надхвърля 25000 лв. (протоколно определение от 12.05.2015г.). С определение № 1096/07.08.2015г. постановено по ч.гр.д. № 663/2015г. на ОС- София, въпросът за броя и цената на исковете е бил окончателно разрешен, като е прието, че, независимо от общия им генезис, исковете са два и са самостоятелни.