Решение № 517 от 28.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Спас Иванчев

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора И. Бл. С. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200393 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби, подадени от защитниците на подсъдимите О. П. В. и П. Д. В., по лична жалба на подсъдимия О. В., по жалба на частните обвинители К. В.

Ч., А. Н. Ч. и Н. А. Ч. чрез техния повереник, срещу въззивно решение № 78/19.02.2025 г., постановено по ВНОХД № 238/2024 г. от Апелативен съд – София.

В първата жалба, подадена от името на подсъдимите О. и П. В.и, са заявени и трите касационни основания. Изтъкват се недъзи в доказателствената дейност на съдебните инстанции, като с позоваване на нормите на чл. 14 и чл. 107 от НПК се заявява, че вътрешносъдийското убеждение е формирано без да е извършена изискуемата се от закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти. Настоява се, че апелативният съд не е дал отговор на редица възражения на защитата за допуснати нарушения в аналитичната и оценъчна дейност на първата инстанция. Поддържат се аргументи за недопустимо позоваване в атакуваното решение на показанията на поемните лица, присъствали при проведените с 1 участието на подсъдимите следствени експерименти. Отправя се и укор за изопачаване на действителното съдържание на тези гласни доказателствени източници, както и че в решението липсват съображенията на апелативния съд относно начина, по който са извлечени от съдържащата се в тях информация за наличие на интелектуално помагачество, признато в лицето на П.. В.. Насочва се внимание към заключенията по съдебномедицинските експертизи (приети от основния съд и от втората инстанция), за които се твърди, че съдържат недостатъци, както и че апелативният съд не е отчел и не е дал отговор по същественото различие в тях относно механизма за настъпване на смъртта на жертвата. Според касатора съдът в противоречие с доказателствата и съдебната практика е направил своите изводи относно квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал.1, т. 6 и т. 9 от НК. Наложените наказания на двамата подсъдими – доживотен затвор, са счетени за явно несправедливи, оспорвайки приетото от съда, че деянието е извършено и с „особена жестокост“, каквото обвинение не е повдигано с обвинителния акт, а оценките по отношение личността на подсъдимите не са изводими от спецификите на конкретното деяние. Отправени са алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд, за преквалифициране на деянията на двамата подсъдими или за замяна на наказанията им при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

В жалбата и писменото допълнение към нея, подадени от другия защитник на подсъдимия О. В., са отправени искания за отмяна на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане; за преквалифициране на престъплението от чл. 116, ал. 1, т.

6 и т. 9 от НК в такова по чл. 115 от НК; за изменение на решението и замяна на наказанието „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“. В подкрепа на тези искания се твърди, че въззивното решение не отговаря на изискванията на чл. 339, ал.1 и ал. 2 от НПК, квалифицирано от касатора като липса на мотиви. Изтъква се, че атакуваният акт е буквален препис (copy paste) на мотивите на първата инстанция, поради което и не съдържа отговор на защитните доводи и собствен на апелативния съд анализ. Посочват се различията между показанията на свидетелите от двете фази на процеса, оспорвайки приетата достоверност на тези, депозирани пред основния съд.

Отправят се възражения във връзка с отхвърлени искания при назначаването на съдебномедицинската експертиза във въззивното производство, свързани с 2 осигуряване на безпристрастен експертен екип. Навеждат се аргументи за незаконен състав на първоинстанционния съд, обвързано с изразеното от съдебен заседател особено мнение, че справедливото наказание е „доживотен затвор без замяна“. И в тази жалба се оспорва ползването на показанията на поемните лица по вече съобщените съображения. Счита се, че приетите от съдилищата квалифициращи обстоятелства са останали недоказани, а изводите на съда за наличието им са изведени неправилно. Наложеното на О.

В. наказание „доживотен затвор“ се счита за несправедливо, тъй като очевидно не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, като в тази част решението е оценено като немотивирано.

В личната си жалба подсъдимият О. В. твърди, че законът е приложен неправилно, защото показанията на поемните лица Б. и В. са негодни доказателствени средства, а и по същество изявленията им не обосновават направените от съда изводи въз основа на тях. Изтъкват се съображения, че съдът неправилно е възприел съобщеното от свидетелите в съдебната фаза за съществуващи проблеми в брачната връзка. В жалбата се пресъздават показанията на свидетеля Г. Д. пред основния съд, с когото пострадалата Ев.

В. е имала извънбрачна връзка, определени от касатора като неясни и неточни в частта им за извършвано от него или съвместно с другия подсъдим проследяване на жертвата, каквито данни той не е съобщил при разпита си в предходната процесуална фаза. Счита се, че без отговор са останали възраженията му за начина, по който основният съд е разчел заключенията на техническите експертизи, тъй като апелативният съд буквално е преписал мотивите към първоинстанционната присъда. Отбелязват се различията в изслушаните съдебномедицински експертизи по отношение на поставеното върху главата на пострадалата стреч фолио и се оспорва приетия механизъм на настъпване на смъртта й. С позоваване на разпоредбите на чл. 310, ал. 1 и ал. 2 и чл. 34 от НПК се настоява, че въззивният съд не е разгледал въпроса, поставен в личната защита на касатора в хода на пренията, за нарушаване на посочените процесуални изисквания при постановяване на първоинстанционната присъда и на довода за предубеденост на съдебния заседател, подписал присъдата с особено мнение. Определеното наказание „доживотен затвор“ е счетено за завишено, като се привеждат примери от съдебната практика, в които по подобни казуси е определяно „лишаване от свобода“. В заключение се обобщава, че са налице всички касационни поводи 3 по чл. 348, ал.1 от НПК, налагащи отмяна на решението и ново разглеждане на делото.

В касационната жалба, подадена от втория защитник на подсъдимия П.

В., се съдържа искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на същия по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал.1, т. 6 и т. 9 във вр. с чл.

20, ал. 4 от НК, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане или редуциране на наложеното наказание. Тези искания са аргументирани с доводи, че решението е постановено в нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като в него не присъства отговор на повдигнатите възражения, с които е била оспорвана обосноваността на първоинстанционната присъда, което по същество представлявало липса на мотиви. Настоява се, че въззивният съд безкритично е приел изводите на основния съд за причастност на П.. В. към извършеното деяние, кредитирайки и поставяйки в основата на неговото осъждане недопустими доказателствени средства, каквито са показанията на споменатите поемни лица. Отделно, оспорва се и направената в атакувания съдебен акт тяхна интерпретация и начинът, по който е оценено съдържанието на приложените по делото недатирани писмени бележки (записки). Споделят се съображения, че от действията на подсъдимия, извършени след деянието не би могло да се направи несъмнен извод за обещана от него помощ на извършителя преди осъществяването на престъплението. Явната несправедливост на наказанието се обосновава с твърдения за неправилно отчитане на обстоятелства, разкриващи негативна характеристика на личността на подсъдимия, които не кореспондират на доказателствата по делото.

В жалбата на частните обвинители чрез техния повереник се поддържа, че справедливото и съобразено с наличния доказателствен материал и разпоредбата на чл. 36 от НК се явява наказанието „доживотен затвор без замяна“ по отношение на двамата подсъдими. Изтъкват се съображения, че в атакувания съдебен акт не присъства отговор на възраженията на частните обвинители, поддържани във въззивната процедура, за явна несправедливост на наложените наказания, въпреки посочените от тях данни, обуславящи наличие на всички предпоставки, визирани в чл. 38, ал. 1 от НК. В тази връзка се обръща внимание, че престъпното посегателство разкрива особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост. Деянието е извършено при наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство, като 4 подсъдимите са лишили собственото си дете и внуче от неговата майка, което трайно и безвъзвратно е преобърнало живота му. При индивидуализацията на наказанието съдът е подценил значението на поведението им преди и след деянието, както и предприетите действия по укриването на трупа на жертвата, заблуждаването и манипулиране на правоохранителните органи, които обстоятелства не само характеризират престъплението като изключително тежко, но и водят до извод за изключително висока степен на обществена опасност на дейците, спрямо които целите по чл. 36 от НК не могат да се постигнат чрез по – леко наказание. Предвид на тези съображения се иска касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК, като отмени въззивното решение и върне делото за ново разглеждане от апелативния съд за определяне на справедливо наказание на подсъдимите, а именно „доживотен затвор без замяна“.

В съдебното заседание подсъдимите О. В. и П. В. и техните защитници поддържат жалбите по изложените в тях доводи и искания.

Частните обвинители и граждански ищци А. и Н. Ч.и се явяват лично.

Частният обвинител К. Ч., редовно призована, не взема участие в касационното производство. За всички се явява техният повереник, който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите.

В касационното производство участва особеният представител на частния обвинител и граждански ищец М. В., който поддържа становище за неоснователност на подадените жалби от името на подсъдимите.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадените жалби от подсъдимите и от частните обвинители и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Софийският градски съд с присъда № 164/20.10. 2023 г., постановена по НОХД № 4620/2022 г., признал подсъдимия О. П. В. за виновен в това, че на 13.10.2021 г., в гр. София като извършител в съучастие с подсъдимия П. Д. В.

– помагач умишлено е умъртвил Е. А.а В., като деянието е извършено предумишлено и по особено мъчителен за жертвата начин, поради което и на 5 основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 9 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК го осъдил на наказание доживотен затвор, което да изтърпи при първоначален специален режим.

Със същата присъда подсъдимият П. Д. В. е бил признат за виновен в това, че на 13.10.2021 г. в съучастие с О. В. (извършител), като помагач чрез съвети и разяснения за начина на извършване на деянието и мястото, където да бъде укрит трупа и обещание да даде помощ след деянието за транспортирането на трупа, умишлено улеснил О. В. да умъртви Е. А.а В., като деянието е предумишлено и по особено мъчителен за жертвата начин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 9 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК го осъдил на наказание доживотен затвор, което да изтърпи при първоначален специален режим.

С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на двамата подсъдими, както следва : всеки един от подсъдимите е осъден по отделно да заплати на К. Ч., А. Ч. и Н. Ч. сумите от по 300 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със законната лихва; подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на М. О. В. сумата от 500 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със законната лихва.