Решение № 1339 от 10.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. Варна, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова в присъствието на прокурора В. Ас. Ал. като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20213110114954 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.*. ал.1, т.3 ЗОДОВ от ПР. Б. М. срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1 НК, приключило с оправдаването му по реда на чл.304 НПК, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021г.- датата на влизане в сила на присъдата на ВОС до окончателното й изплащане.

Ищецът излага, че на 17.11.2015г. има л среща с приятелите си Я.А. и Ж.Т., за да купят подарък, тъй като били поканени на рожден ден на техен общ приятел. Срещата била уговорена в 17-17.30ч. пред магазин „****“. Тъй като ищецът подранил за срещата се обадил на негов познат Г.Н., който живеел в близост, за да се видят. Разбрали се да се чакат пред входа на магазин „Пикадили“, сега „Лидъл“. Когато се срещнали на уговореното място, двама мъже се насочили към тях. След като ги видял, Г. хукна да бяга.

Ищецът, мислейки, че двамата мъже може да проявят агресия към него, също тръгнал да бяга, а те хукнали след него. След кратка гонитба единият мъж настигнал ищеца и го повалил на земята пред очите на приятелите му Я. и Ж..

Случаен минувач започнал да му помага и тогава мъжът изкрещял : “ Полиция!Това е акция!“. Едва тогава ищецът разбрал, че двамата мъже, които го гонили били полицаи. Непосредствено след това дошъл и другият от двамата мъже, извадил белезниците и му ги поставил на ръцете зад гърба.

1

Претърсили го набързо и го поставили отново на земята по лице с ръце отзад.

Мъжете започнали да търсят нещо около ищеца и в един момент от една шахта в близост извадили нещо малко в бял цвят и неправилна форма и попитали ищеца какво е, изправили го и започнали да го претърсват отново, като не намерили нищо в него. Обадили се на патрул и на място дошли униформени полицаи. Станало ясно, че мъжете, които го гонили били цивилни полицаи. Единият от тях започнал да убеждава ищеца в продължение на 10-15 минути да подпише празен лист, като ищецът отказал.

Тогава полицаите започнали да заплашват ищеца, че ще го пребият, ще го смачкат, че ще влезе в затвора, ако не подпише. Въпреки това, той отказал да подпише. Тогава го качили в полицейския автомобил и го откарали в сградата на второ РУ, като през цялото време бил с поставени белезници. Бил вкарана в килия за задърЖ. лица. След 15 минути представящ се за разследващ полицай го отвел в друга стая, където били и двамата цивилни полицаи. В стаята на бюрото имало безцветен плик и вътре някакво бяло вещество, както и написан протокол за доброволно предаване, като разследващият полицай настоявал ищецът да го подпише. Ищецът отказал и помолил да му се даде възможност да се обади на адвокат и на родителите си. Било му отказано.

След 30 минути заплахи и закани, ищецът решил, че няма друг избор и написал, че : „доброволно не предавам“, и се подписал. След това бил задържан за 24 часа и отведен в Първо РУ. На следващия ден бил освободен като преди това му взели отпечатъци. По случая било образувано ДП №****/2015г. по описа на Второ РУ. С Постановление на РП-Варна от 12.02.2016г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем и му били повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление по чл.354а, ал.1 НК. Разследването по случая завършило с обвинителен акт от 16.02.2017г., който бил внесен в съда и било образувано НОХД №****г. по описа на ВРС.

С Присъда №******г., постановена по НОХД №****г. ищецът бил признат за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.354а,ал.1 НК, като на основание чл.54 НК му било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим и му била наложена глоба в размер на 2000 лева. Присъдата била обжалвана пред ВОС, където било образувано ВНОХД №*****г. С Решение №******г. по ВНОХД №*****г., постановената присъда по НОХД №****г. била отменена изцяло поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, като делото било върнато на ВРС за разглеждане от друг състав. Било образувано НОХД №*****г. С Присъда №*****г., постановена по НОХД №*****г. ищецът бил признат за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.354а,ал.1 НК, като на основание чл.54 НК му било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим и му била наложена глоба в размер на 2000 лева. Присъдата била обжалвана пред ВОС, където било образувано ВНОХД №*****г. С Присъда №*****г. била отменена изцяло първоинстанционната присъда и поставена 2 нова, с която ищецът бил оправдан. Присъдата влязла в законна сила на 16.03.2021г.

Твърди се, че в периода 12.02.2016г. – 16.03.2021г. срещу ищеца било валидно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер и водено наказателно производство, приключило с пълното му оправдаване. Последното установявало, че от самото начало действията на Прокуратурата и на процесуално подчинените й разследващи органи по образуване и водене на наказателното производство срещу него и по повдигане на обвинение били произволни и незаконосъобразни.

Твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен страх и стрес от евентуална осъдителна ефективна присъда, която можела да му отнеме свободата на крехка възраст от 20 години, непрекъснато психическо напрежение. По време на цялото наказателно производство бил обзет от огорчение от действията на Прокуратурата, доста често чувствал безсилие, страх, срам и обида от въздигнатото му незаконно обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер. В продължение на повече от пет години бил под постоянно напрежение и изпитвал тревожност.

Не можел да се храни нормално, спокойно и пълноценно, чувствал „топка в стомаха“ , не спял спокойно. Живеел с мисълта, че може да бъде осъден съвсем несправедливо. В периода на наказателното преследване срещнал жената, с която към настоящия момент бил сгоден и от която имал две деца. в началото на връзката им ищецът се срамувал да признае, че е подсъдим по наказателно дело и от страх да не я загуби, криел от нея този позорен за него факт. Когато отношенията им се задълбочили и започнали да мислят за създаване на семейство и деца, ищецът признал, че е подсъдим и споделил, че може да бъде осъден ефективно. Партньорката му го подкрепила, но в отношенията им се наместили притесненията и страха от неясното бъдеще.

Тези чувства се засилили още повече, когато жена му забременяла с първото им дете, което се родило шест месеца преди осъдителната присъда по НОХД №*****г. на ВРС. Притесненията, напрежението и чувството за несигурност стигнали своя връх, когато жената на ищеца забременяла с второто им дете, а наказателното производство продължавало, като срещу него имало поставена втора осъдителна присъда.

Огорчените, душевните болки и морални страдания от неоснователното повдигнато обвинение в умишлено престъпление не били отшумели и до днес. Притесненията от цялата ситуация му се отразили изключително негативно в личен и социален план. Повдигнатото незаконно обвинение повлияло отрицателно на личните му отношения с близки и приятели. Усещал, че хората проявяват съмнение и недоверие спрямо него.

Изключително болезнено понасял негативните коментари и шушукания на околните, че ще бъде осъден. С оглед ниското ниво на правопознание в България в очите на повечето му познати той бил вече осъден престъпник.

Понасял изключително болезнено всяка среща с негови познати, които 3 постоянно го питали какво става, как вървят нещата, поради което в един момент спрял да се среща с хора и предпочитал да стои вкъщи само с найблизките си хора. Силно се притеснявал, че случващото се оказвало негативно влияние и притеснение сред най-близките му – жената до него и родителите му. Същите били изключително притеснени, подтиснати, изплашени, което допълнително усилило стреса и напрежението у него.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна Прокуратура на република България е депозирала отговор по иска, в който е изразено становище за неоснователност на същия.

Липсвали доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са произтекли от поведението на ответника, а само общо и декларативно се заявявали такива.

Твърди се, че претенцията е не само неоснователна по същество, но и претендираният размер бил прекомерен, не отговарял на обстоятелствата по случая, не бил съответен на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на съдебната практика по аналогични случаи. Размерът от 20 000 лева се равнявал на около 20 средни работни заплати и по никакъв начин не съответствал на обстоятелството, че наказателното производство било проведено в разумен срок, тъй като досъдебното производство било приключило за около година след привличане на ищеца в качеството му на обвиняем до внасянето му в съда с обвинителен акт. Ответникът не можел да носи отговорност за целия период на наказателното производство. Твърдението на ищеца, че през този период от време от време наказателното производство рефлектирало върху съвместното му съжителство с жената, от която очаквали дете, било неотносимо с поведението на ответника. Претендираната сума не съответствало на обстоятелството, че по отношение на ищеца била взета найлеката мярка за неотклонение, като липсвали доказателства реално да е рефлектирала върху неговите права.

Твърдението на ищеца, че околните шушукали и постоянно го питали какво се случвало с наказателното производство било не само недоказано, но и то не се намирало в причинна връзка с поведението на ответника, тъй като наказателното производство не било станало достояние на неговите познати по инициатива на ответника.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

С Постановление от 18.11.2015г. ПР. Б. М. е привлечени като обвиняем в извършване на престъпление по чл.354 а, ал.3,т.1, пр.1 НК, затова, че на 17.11.2015г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- кокаин с нетно тегло 1.72 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент – кокаин 91 %, на стойност 602 лева, като по отношение на обвиняемия в взета мярка за неотклонение „Подписка“.

4

На 16.02.2017г. РП-гр.Варна внася в съда Обвинителен акт срещу ПР.

Б. М. с повдигнато обвинение за това, че на 17.11.2015г. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- кокаин с нетно тегло 1.72 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент – кокаин 91 %, на стойност 602 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК, за което е образувано НОХД №****г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

С Присъда №******г., постановена по НОХД №****г. по описа на Районен съд-гр.Варна ПР. Б. М. е признат за виновен в това, че на 17.11.2015г. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- кокаин с нетно тегло 1.72 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент – кокаин 91 %, на стойност 602 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

С Решение №******г. по ВНОХД №*****г. по описа на ВОС е отменена присъдата на ВРС , постановена на 18.04.2018г. по НОХД №793/2016г. и делото е върнато в първата инстанция за ново разглеждане.

С Присъда №*****г., постановена по НОХД №*****г. по описа на Районен съд-гр.Варна ПР. Б. М. е признат за виновен в това, че на 17.11.2015г. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество- кокаин с нетно тегло 1.72 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент – кокаин 62.8% %, на стойност 378.40 лева – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.