Определение № 15775 от 25.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15775 гр. София, 25.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110157193 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по искане на адвокат К.Б.-пълномощник на длъжника по заповедното производство И. Д. М., обективирано в Молба (вх.№ 24662/27.01.2026 г.) з а изменение на Решение № 193/06.01.2026 г. Заявява, че като адвокат на длъжника в заповедното производство му се дължи присъждане на разноски с окончателния съдебен акт по исковото производство, съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК при ВКС. Твърди, че длъжника е „материално затруднено лице“ и дължимото адвокатско възнаграждение следва да се присъди лично на адвоката.

Поддържа, че при възражение по чл.78, ал.5 ГПК следва да намали претендираното адвокатско възнаграждение до минимално определения размер от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК и ищец по делото „Т.“ ЕАД е получил препис на молбата и в срока по чл. 248 от ГПК е подал Отговор/Възражение (вх.№ 45597/12.02.2026 г.). Оспорва обстоятелството И. Д. М. да е „материално затруднено лице“.

Заявява, че следва да се спазва Решение С-438/22 от 25.01.2024 г. и при противоречие на националната правна уредба(Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), уреждаща минималните размери на адвокатските възнаграждения с разпоредбата на чл.101, §1 ДФЕС, то съдът следва да откаже да приложи тази Наредба.

Софийски районен съд, след преценка на данните по делото и доводи на страните, намира следното:

С постановено по делото решение съдът се е произнесъл по разноските, съобразно разпоредбата на чл.81 от ГПК по отправените от страните искания за разноски.

Поради обжалваемост на постановеното по делото решение, съдът приема, че искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирано в Молба (вх.№ 24662/27.01.2026 г.) е направено в срока за неговото обжалване, поради което същото се явява процесуално 1 допустимо.

Разгледано по същество искането е и частично основателно.

С Решение № 193/06.01.2026 г. отговорността за разноски е разпределена, съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

На ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК се присъжда сумата от 1018.84 лева, представляваща разноски за държавна такса от 97.03 лева, за възнаграждение на вещи лица от 776.26 лева и юрисконсултско възнаграждение от 14.55 лева(определен в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото), съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът своевременно е претендирал разноски в исковото и заповедното производства. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказаната на ответника безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗА в настоящото производство съдът е взел предвид цената на предявените искове и че производството не е сложно от фактическа и правна страна, поради което намира, че на процесуалния представител на ответника следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер – 400 лева за исковото производство. В тази връзка и предвид направеното от ищеца още с исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, на процесуалния представител на ответника – адвокат Н.И.-САК и на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗА е присъдена сумата от 11.87 лева, представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Настоящият съдебен състав установи, че ответника в заповедното производствочастно гражданско дело № 16209/2023 г. е представляван от друг процесуален представител-адвокат Б., на когото се дължи адвокатско възнаграждение. В заповедното производство длъжникът, чрез адвокат Б. е подал единствено и само Възражение (вх.№ 180173/23.06.2023 г.), което е бланково. Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като в този смисъл е константната съдебна практика – Решение № 21/19.05.2021 г. по въззивно гражданско дело № 9639/2020 г. на СГС, II-Д състав; Решение № 1341/19.02.2020 г. по въззивно гражданско дело № 4109/2019 г. на СГС, II-Д състав; Решение № 1451/16.06.2022 г. по въззивно гражданско дело № 3574/2022 г. на СГС, II-Б състав; решение № 260510/12.10.2020 г. по въззивно гражданско дело № 13206/2019 г. на СГС, II-Е състав; Определение № 1292/16.02.2022 г. по частно гражданско дело № 13860/2021 г. СГС, II-A състав; Определение № 3262/01.10.2017 г. по частно гражданско дело № 3474/2017 г. на САС, XII състав и други) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на Договор за правна помощ и съдействие от 05.06.2023 г. – изм. и доп. ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г., в размер на сумата от 50 лева. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че 2 справедливия и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по заповедното производство-частно гражданско дело № 16209/2023 г. (за подаване на бланково възражение) е 50 лева, като претендираното по Договор за правна помощ и съдействие от 05.06.2023 г. и Списъка за разноските по чл.80 ГПК и предвид направеното от ищеца още с исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, следва да бъде редуцирано от 1440 лева на 50 лева.

С оглед на гореизложеното на адвокат Б., като процесуален представител на длъжника И. Д. М. п о заповедното производство-частно гражданско дело № 16209/2023 г. следва на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗА да бъде присъдена сумата от 0.76 евро(равностойността на 1.48 лева), представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

По изложеното съображения, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК Решение № 193/06.01.2026 г. по гражданско дело № 57193/2023 година по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, в частта разноските, като ПОСТАНОВЯВА следното:

ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ №23Б, да заплати на адвокат К.И. Б., ЕГН **********, с адрес за упражняване на дейността: гр. София, ул. „Гургулят”№31, ет.1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.3 ЗА чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 0.76 евро(равностойността на 1.48 лева), представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от неговото съобщаване на страните, на които да се връчи препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3