Решение № 383 от 28.10.2019, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 634/2019
- Вид
- Решение № 383
- Подписан
- 28.10.2019
- В сила
- 28.10.2019
- Състав
- КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕНЧЕВ, БОРИСЛАВ АЛЕКСАНДРОВ ИЛИЕВ, ЕЛИ АСЕНОВА КАМЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 ал. 2 т. 1 · Търговски закон
- чл. 286 ал. 1 и ал. 3 · Търговски закон
- чл. 286 ал. 1 и ал. 3 · Търговски закон
- чл. 287 · Търговски закон
- чл. 288 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 383 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 28. 10. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
ЕЛИ
КАМЕНОВА
СЕКРЕТАР : ВИОЛЕТА БОЕВА
ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 634 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , бул. „Васил Левски „ № 114, етаж Мецанин, против Б.Т.П., ЕГН **********,***.
С исковата молба е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С Решение № 717/ 27. 05 .2019г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 822/2018г. по описа на същия съд, иска е уважен изцяло . Присъдени са съдебно- деловодни разноски в полза на ищеца в заповедното и в исковото производство .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Б.Т.П., ЕГН **********, ,подадена чрез назначения особен представител на страната , адвокат Л.Ш. ***. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Искането е да се отмени решението на районния съд в и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се потвърди .
Прави се искане за присъждане на разноски във въззивното производство .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна
.
Основателно е възражението във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на районния съд при постановяване на съдебното решение .
В текста на чл.
236 ал. 2 от ГПК е посочено ,че към решението си съдът излага мотиви , в които се посочват исканията и възраженията на страните , преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда . С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника е направил редица съществени възражения за неоснователност на иска ,като :
-
Липсата на активна материална легитимация на ищеца да предяви съдебно вземането,поради неспазване на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД;
-
Недействителност ( нищожност) на договора за паричен заем поради нарушаването на императивни норми на ЗПК и ЗЗП ;
-
Нищожност на договора за паричен заем поради неподписването му от страна на заемателя ;
В мотивите на обжалваното решение районния съд не е дал отговор на нито едно от посочените възражения , което означава ,че районния съд е постановил един немотивиран и необоснован съдебен акт. Този порок в процесуалните действия на първоинстанционния съд ще следва да бъде поправен от въззивната инстанция , като инстанция по съществото на спора .
Въззивната инстанция намира за основателно възражение на ответната страна е за това ,че цесията не е породила правно действие по отношение на ответника ,тъй като не е уведомен надлежно от стария кредитор за прехвърляне на вземането /чл.99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД/ . С това възражение ответната страна оспорва активната материална легитимация на ищеца , като носител на вземане против ответницата .
Възражението е основателно .
По въпроса за уведомяването на длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД и действието на уведомяването по отношение на длъжника и на третите лица( чл.99 ал. 4 от ЗЗД) има обилна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. № 137/02.06. 2015г.по гр. д. № 5759/ 2014г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Р. № 156/30.11. 2015г.по т. д.
№ 2639/ 2014г. на 2-ро т. отд. на ВКС;
Р. № 123/24.06. 2009г. по т. д. №
12/ 2009г. на 2-ро т. отд. на
ВКС; Р. № 3/16.04. 2014г. по т. д. №
1711/ 2013г. на 1-во т. отд. на
ВКС; Определение № 504/ 18. 10. 2016г. по ч. т. д. № 1819/2016г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. № 78/09.07. 2014г.по т. д. № 2352/ 2013г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение № 291/ 11. 05.
2018г. по т. д. № 2055/2017г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Определение № 973/ 22.
12. 2016г. по т. д. № 1524/2016г. на І-во т. отд. на ВКС; ) В тази съдебна практика се приема следното :
1/ Правно релевантно за действието на цесия е уведомяването
,което е извършено от стария кредитор ( цедента ), но не и това , което е извършено от новия кредитор ( цесионера);
2/ Няма законова пречка съобщаването за цесията да се извърши от трето лице по пълномощие на цедента ,тъй като задължението за уведомяване не е нито лично , нито незаместимо правно действие . Съобщаването може да се извърши по пълномощие и от цесионера;
3/Съобщаването може да се извърши и в рамките на съдебното производство по предявен иск от цесионера за прехвърленото вземане . Законът не поставя специални изисквания за формата и начина на уведомяването. Уведомление ,изходящо от цедента ,приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника следва да се приеме за надлежно съобщаване на цесия по реда на чл. 99 а.3 от ЗЗД. Такъв вид уведомление следва да бъде съобразено при хипотезата на чл. 235 ал. 3 от ГПК ;
Разпечатката съдържа 60 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4288cc88-69cf-4111-900f-73b3005dfb39