Решение № 11 от 13.01.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Дулово, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20243410200238 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „**** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Г.А.М, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № ***** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра (административно-наказващ орган, АНО). С наказателното постановление на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лв. на основание чл. 416, ал.

5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строителни и монтажни работи.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че при съставянето на акта и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е неправилно приложен. По-конкретно се излага, че Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление не съдържат всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити; наказателното постановление е издадено от некомпетентно лице; в него липсвал ясно формулиран диспозитив – не било посочено точно за какво нарушение на „**** ЕООД се налага имуществената санкция. Твърди се, че не е правилно приложена санкционната норма и неправилно е определено наказателноотговорното лице – не било изяснено в качеството си на чий работодател дружеството не е изпълнило свое задължение за осигуряване на безопасни условия на труд. Посочените пропуски според жалбоподателя накърняват правото му на защита и са достатъчно основание за отмяна на НП.

Отделно се отбелязва, че вследствие на същата проверка на 19.09.2024 г. е издадено и друго НП № **** г. с идентично съдържание, което се счита за недопустимо (двойно санкциониране за едно и също). Дори да се приеме, че е извършено нарушение, жалбоподателят сочи, че случаят е маловажен – 1 всички констатирани нередности са отстранени веднага след проверката и не са настъпили вредни последици за работниците, поради което следва да се приложи чл. 28 ЗАНН. В условие на евентуалност се иска, ако съдът не отмени изцяло НП, същото да бъде изменено: да се квалифицира деянието като маловажен случай по чл. 415в, ал. 1 КТ и да се наложи по-леко наказание (предупреждение или минимална глоба), тъй като били налице условията на тази норма – нарушението е отстранено веднага и няма вредни последици.

Алтернативно се претендира намаляване на санкцията към минималния предвиден размер (1500 лв.), тъй като наложената сума значително надвишава минимума без основание. Претендират се и сторените по делото разноски..

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И. А., оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание представителят на АНО изразява становище, че жалбата е неоснователна: административнонаказателното производство е проведено при спазване на закона, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а нарушението е надлежно описано и доказано. Посочва се, че дадените от инспекцията предписания за отстраняване на нарушението нямат отношение към ангажирането на административнонаказателната отговорност – двете производства са самостоятелни (предписанието цели преустановяване на нарушението, а наказателното производство – санкциониране на вече извършеното протИ.правно деяние). Подчертава се, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на НП – актосъставителят е компетентно длъжностно лице, актът е съставен в присъствие на представляващия дружеството, надлежно са посочени дата, място, описание на нарушението и нарушените законови разпоредби. АНО изтъква, че няма основание случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ – нарушението не е отстранено веднага и е с значима степен на обществена опасност. Поради това правилно е ангажирана отговорността на работодателя по общия състав на чл. 413, ал. 2 КТ. В подкрепа се сочи, че към момента на издаване на НП не са представени доказателства за отстранено нарушение, поради което специалната привилегирована норма на чл. 415в КТ е неприложима. Освен това се изтъква, че нарушението касае осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и не може да се приеме за незначителна формалност, тъй като липсата на изискваната ограда на строителната площадка създава риск за жИ.та и здравето както на работещите, така и на трети лица. АНО обръща внимание и на обстоятелството, че дружеството-жалбоподател има предходни нарушения на трудовото законодателство, санкционирани с влезли в сила наказателни постановления, което изключва прилагането на по-снизходителен подход. В обстоятелствената част на НП изрично са посочени няколко предишни НП срещу същия нарушител (две на ДИТ – Варна и едно на ДИТ – Силистра, издадени през 2023–2024 г.), всички влезли в сила. Именно с оглед тази повторяемост на нарушенията, санкциониращият орган е определил санкция над минималния размер, но все пак далеч под максималния – 3 500 лв. при законово предвиден минимум 1 500 лв. и максимум 15 000 лв. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Съдът, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и относими правни разпоредби, намира жалбата за допустима – подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежно легитимирана страна, а 2

Дуловският районен съд е компетентен да я разгледа, тъй като твърдяното нарушение е извършено на територията на община Дулово.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не изпрати представител и делото бе разгледано в негово отсъствие (неявяването му не препятства разглеждането – чл. 61, ал. 2 ЗАНН). АНО се представлява от юрисконсулт А.. В откритото заседание съдът разпита като свидетели актосъставителя и лицата, подписали акта. М. Д. Г.

(актосъставител), главен инспектор в Дирекция „ИТ“ – Силистра, Д. Р. Ц.

(свидетел) – старши инспектор в Дирекция „ИТ“ – Силистра, и Р. И. Ж.

(свидетел) – главен инспектор в Дирекция „ИТ“ – Силистра, се явиха лично и потвърдиха обстоятелствата по съставяне на АУАН. Техните свидетелски показания съдът кредитира изцяло, като последователни и логични, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

При извършения служебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 19.09.2024 г. около 11:00 ч. служители на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Силистра, в състав главен инспектор М. Г. и ст. инспектор Д. Ц., извършили проверка на строителен обект – неотложен ремонт (саниране) на административна сграда в двора на ****. Изпълнител на строителномонтажните работи на обекта било дружеството-жалбоподател „**** ЕООД, което като работодател е наело работниците на обекта. При проверката на място контролният екип установил, че няколко работници на дружеството извършват дейности по разрушаване на стар покрив (изграден от кирпич и камъш) и вътрешни стени, като строителните отпадъци се изхвърлят директно през прозорците на сградата. В резултат около обекта се разнася прах и отломки, строителната площадка е разхвърляна, а в двора на училището няма никакво заграждение, което да ограничава достъпа на външни лица (ученици и персонал) до опасната зона. Налице била единствено сигнална лента тип “внимание”, опъната около обекта, която обаче не представлява плътна предпазна ограда и реално не възпрепятства проникването. Проверяващите констатирали, че постоянно през двора преминават ученици, там спират училищните автобуси, т.е. съществува постоянен поток от хора в непосредствена близост. Липсата на плътна временно изградена ограда на строителната площадка създава опасност от инциденти – както от попадане на хора в незакрепени участъци (в сградата имало и продънени подови части към мазе), така и от удари от падащи предмети. Контролните органи документирали ситуацията с фото-снимки (приети по делото), а констатациите били отразени в протокол от проверката.

За констатираното нарушение на трудовото законодателство (правилата за осигуряване на ЗБУТ) на 01.10.2024 г. в сградата на ДИТ – Силистра бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № **** г. АУАН е съставен от актосъставителя гл. инспектор М. Д. Г. (посочена по-горе) в присъствието на свидетеля ст. инспектор Д. Ц., като в акта като нарушител е вписано „**** ЕООД, в качеството му на работодател (строител), изпълняващ СМР на посочения обект. Актът описва подробно горните факти, а именно: че при проверката на 19.09.2024 г. строителната площадка не е била оградена и обозначена по изискванията, липсвала задължителната предпазна ограда, което е нарушение на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г. (за минималните изисквания за ЗБУТ при СМР). Посочени са дата, време и място на извършване на нарушението, обстоятелствата и нарушената норма. Актът е 3 предявен и връчен на място на управителя на дружеството Георги Митев (присъствал при съставянето на акта). При връчването няма направени възражения от страна на нарушителя – в самия акт е отбелязано, че нарушителят не е дал обяснения. В законоустановения 7-дневен срок след връчване на АУАН (чл. 44, ал. 1 ЗАНН) от дружеството е постъпило писмено възражение (приложено по делото), в което се излагат доводи в своя защита.

По същото време на работодателя са издадени и предписания за отстраняване на нарушението – с протокол контролните органи са указали в кратък срок да се осигури обезопасяване и почистване на обекта, включително поставяне на необходимите ограждения. На жалбоподателя е разяснено, че своевременното отстраняване на нарушението може да има значение за отговорността му, поради което бил приканен да уведоми инспекцията, ако обезопаси обекта незабавно.

Въз основа на съставения акт била образувана административнонаказателна преписка, изпратена на наказващия орган – директора на Дирекция „ИТ“ – Силистра. Не се спори, че до датата на издаване на наказателното постановление липсват данни нарушението да е било отстранено. По делото няма доказателства жалбоподателят да е представил пред инспекцията някакъв документ или снимков материал, удостоверяващ поставяне на ограда (или други знаци) на обекта преди издаване на НП. Напротив, от показанията на актосъставителя се установява, че до приключване на строежа обектът не е бил ограден с плътна временна ограда. Самият жалбоподател в жалбата си твърди, че е „почистил наоколо на другия ден“, но не и че е изградил ограда – което кореспондира с сведенията на инспекторите, че задължителното ограждение така и не е било поставено.

На 16.10.2024 г., след преценка на материалите по преписката, директорът на Дирекция „ИТ“ – Силистра в качеството си на наказващ орган издал обжалваното Наказателно постановление № ***** г. С него Административнонаказващият орган е приел, че описаното нарушение е доказано и правилно квалифицирано като нарушение на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г., за което приложимата санкционна норма е чл. 413, ал. 2 КТ (на основание чл. 416, ал. 5 КТ, което оправомощава директора на ДИТ да налага административни наказания за такива нарушения). В НП се съдържа идентично по съдържание описание на нарушението, както в акта. Посочено е, че не са налице условията за прилагане на чл. 415в, ал. 1 КТ (маловажен случай), тъй като нарушението не е отстранено веднага от работодателя и липсват данни да е отстранено своевременно след установяването му.

Отбелязано е също, че от деянието не са настъпили вредни последици за наетите лица, но отсъствието на първата предпоставка (незабавно отстраняване) изключва маловажността. При определяне на размера на санкцията наказващият орган е отчел като отегчаващо обстоятелство обстоятелството, че търговското дружество има предходни нарушения на трудовото законодателство – изрично са посочени няколко влезли в сила наказателни постановления срещу същия нарушител, издадени през 2023– 2024 г. (две от ДИТ – Варна и едно от ДИТ – Силистра). С оглед тази повторяемост, АНО е наложил имуществена санкция над минималния предвиден размер, а именно 3 500 лв. Посочено е, че минималният размер по чл. 413, ал. 2 КТ е 1 500 лв., максималният – 15 000 лв., така че наложената санкция „незначително превишава предвидения минимум“ и е съобразена с целите на административното наказание.