Решение № 2581 от 09.07.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2581 гр. Варна, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110109116 по описа за 2023 година

Ищецът „Т. С.“ ЕАД сочи, че на 20.12.2022г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Г." ООД за сумата от общо 3362,60лв., от които 2934,06лв. - главница, представляваща стойност на незащитената топлинна енергия за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., 409,01лв. законна лихва за забава от 01.07.2020г. до 28.03.2023г. С разпореждане, РС гр.Варна, 31 състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение.

В срока по чл.414 от ГПК ответника е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предявява иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ „Г." ООД, за топлоснабден имот - магазин, находящ се в гр.София, общ."Красно село", ж.к."Красно село", бл.207А, вх.А за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., аб. №342740/ инсталация 4000071210. Твърди се, че между „Г." ООД и "Т. С." ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от ищеца поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

В §1, т.43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр.107 от 09.12.2003г., с последна редакция ДВ., бр.54 от 17.07.2012г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „Г." ООД не е изпълнил задължението си във 1 връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. Съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от "Т. С." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДЬСЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "Т. С." ЕАД на потребители в гр.София, одобрени с Решение №ОУ043/12.07.2002г. на ДКЕВР, Решение №ОУ-013/06.03.2006г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение №ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.Задължението на „Г." ООД, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че „Г." ООД е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството ни не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. Дружеството е изпратило писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако „Г." ООД, не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, "Т. С." ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл.138б от ЗЕ/ сградата етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Т. с." ЕООД. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.05.2020г. до м.04.2022г. за процесния имот са начислявани от "Т. С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "Т. с." ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2 от 28 май 2004г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца за сумата от 3362,60лв., от които 2934,06лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., 409,01лв. - законна лихва за забава от 01.07.2020г. до 28.03.2023г., както и 15,54лв.-представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2020г. до м.10.2020г. и 3,99лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2020г. до 28.03.2023г., ведно със законната лихва от 20.12.2022г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите и да се присъдят разноските по заповедното и исковото производства.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който 2 сочи, че в собственият му обект, за който се претендират сумите няма топлоподаване на парно, като радиаторите са свалени, а договорът с ищеца е прекратен, освен това се сочи, че обекта е самостоятелен и не се намира в режим на етажна собственост с бл.207А към чието топлоподаване ищецът го причислява. Оспорва се наличието на доставяна топлинна енергия именно поради това, че радиаторите в обекта-магазин са свалени, като се сочи, че поради това не се дължат и претендираните лихви.

„Т. с.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца не е заявило становище.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.

От представения от ищеца Нотариален акт за №6, том 1, рег. №165, дело №6/2005г. се установява, че от 27.01.2005г. ответното дружество е собственик на недвижим имот находящ се на адрес: гр.София, ж.к.„Красно село“, бл.207А, магазин, представляващ самостоятелна, долепена на калкан от северната страна на блок 207А, двуетажна сграда с подземен етаж с разгърната застроена площ от 530 кв.м. Съгласно представеният договор от 20.09.2002г., сключен между „Т. с.“ ЕООД в качеството му на изпълнител и Етажна собственост с адрес гр.София, ул.„Бъкстон“, ж.к.Красно село, бл.207, вх.А и Б, в качеството на възложител следва да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Договорът е сключен за срок от три години при уговорка за автоматично удължаване на срока с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичането на срока му.

Представен е протокол от 10.07.2002г. от ОС на горепосочената етажна собственост, в който е обективирано решение на ЕС за сключване с „Т. с.“ ЕООД на договор за извършване на услугата „Топлинно счетоводство”.

Ищецът е представил молба за откриване на партида вх.

№332/02.02.2005г., в която е посочен отопляема кубатура от 1201 куб.м. Към исковата молба са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.“ АД на потребители в гр.София.

Ищцовото дружество е представило и удостоверение от Географска информационна система – София от 01.03.2013г., съгласно която на настоящ адрес – ж.к.„Красно село“, блок 207А, с вх.А, вх.Б, вх.В и вх.Г се отнася за седеметажна жилищна сграда с два входа и осеметажна жилищна сграда с два входа.

От ответника е представен главен отчет за времето от 1.05.2014г. до 30.04.2015г., в които е отразено, че 9 бр. уреди в обект с аб.№342740 са демонтирани, но 7бр. са с отчетено потребление.

Представен е констативен протокол издаден от ищеца от 9.02.2017г. от извършена проверка на осветителен център „Г.“ по повод сигнал, в който са отразени направени констатации, че част от центърът се намира в контурите на блока, в санитарните преминават щрангове за отопление и топла вода, захранващи апартаментите на вх.А.

Представено е писмо от ответника до ищцовото дружество от 16.09.2013г. л.15 по делото, в което ответното ТД оспорва бланкетно дължимостта на суми претендирани съгласно текста на същото писмо от 3 ищеца. Това писмо съдържа изразена от ответника готовност да заплаща сметките си към ищеца, но само след представени данъчна фактура и разчет.

Ответникът е представил разрешение за строеж №31/17.08.2023г. за преустройство и разделяне на магазин на два магазина, но същото е неотносимо към спора поради точа, че е за обстоятелства настъпили след процесния период.

По делото е прието заключение на СТЕ, съгласно което към момента имота на ответника е разделен на два имота с идентификатори съответно *** и *** първият с площ от 129.99кв.м. и част от ЕС на вх.А и Б на бл.207А, а вторият с площ от 401.01кв.м. и не е част от ЕС.

В заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се сочи, че начислените суми за топлинна енергия и дялово разпределение не са платени и са посочени дължимите се размери.

При така установените фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.№6431/2023г. по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните със заявлението по чл.410 от ГПК суми.

Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, поради което за заявителя е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу него, като исковата молба е подадена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

Чл.153, ал.1 от ЗЕ предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличие на изричен писмен договор, а именно - когато се касае до топлоснабдена сграда - етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика.

По делото липсва спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, както и че ответника е собственик на обекта за който се претендират процесните суми.

Представените доказателства в своята съвкупност установяват наличието на отоплителна система в имота на ответника захранвана от ищеца.

Вече цитираният главен отчет представен като доказателство от самия ответник съдържа неоспорен подпис на негов представител, че в имота има както демонтирани отоплителни тела така и налични такива.

Съобразявайки посоченото и на осн.чл.149, ал.1, т.6 и чл.149б от ЗЕ съставът приема за доказано наличието на договорно отношение между страните по делото за доставка от страна на ищеца в полза на ответника на топлинна енергия с произтичащото от това задължение за потребителя да заплаща потребената енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.

Отчитането на доставената и потребена топлинна енергия се извършва чрез монтиране на индивидуални топломери, респ. по реда на чл.70, ал.1 от Наредба № 16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването.

В тази връзка, видно от представените по делото главни отчети, 4 подписани от представител на ответника търговец, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. в процесният обект е установено наличието на седем уреда за топлоотдаване, а към момента на настоящото дело не е осигурен достъп на в.л. за извършване на оглед, освен това подписът поставен за ответника във визираният отчет не е оспорен в сроковете по чл. 301 от ТЗ и съдът намира, че същите потвърждават облигационна връзка за доставка на топлинна енергия съществуваща между ответника и ищеца. Ответникът не е доказал твърдението си, че всички топлоотдаващи уреди в имота му са свалени, което предполага продължаване на доставянето на топлинна енергия от ищеца и в процесния период. Това се доказва и от липсата на документация удостоверяваща свалянето и на констатираните в главния отчет като налични радиатори.