Решение № 1051 от 28.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Варна, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110108046 по описа за 2023 година

Ищецът А. Х.в сочи, че на 19.01.2023г., около 16ч., гр.Варна, ул.„Любен Каравелов“, собственият му автомобил марка „Тойота ИК", с peг.№***, бил блъснат от лек автомобил марка „Тойота Рав 4", с peг.№***, управляван от Л.

Р.. Автомобилът „Тойота Рав 4", с peг. №*** спрял, поради което Д.Х. управляваща автомобила на ищеца и движеща се зад него също спряла.

Изведнъж л.а. марка „Тойота Рав 4", с peг.№*** потеглил, но на заден ход и блъснал ищцовото МПС. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на л.а. марка „Тойота Рав 4", с peг.№***.

Лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от ответната застрахователна компания „Бул Инс" АД, със срок на действие 02/12/2022г. - 01/12/2023г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 26.01.2023г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извърши оглед на автомобила, изготви снимков материал и съставил Опис на щета №2310002891/26.01.2023г. В описа като увредени детайли бяха описани: облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла. На 14.03.2023г. като застрахователно обезщетение ищецът получил сума в размер на 105.80лв., за който той счита, че е силно занижен, извършил проучване и установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 443.70лв.

Счита, че сумата която застрахователя е следвало да му изплати, като обезщетение е в размер на 443.70лв., от която сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 105.80лв., или сумата, която следва застрахователя да ми заплати е в размер на 337.90лв.

1

Моли съда, да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, да му заплати сумата в размер на 10.00лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 337.90лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла на собственият ми лек автомобил марка „Тойота ИК", с peг.№***, причинени в резултат на реализирано на 19.01.2023г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка „Тойота Рав 4", с peг.

№***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

По реда на чл.214 от ГПК по искане на ищеца претенцията е увеличена на 404.74лв.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало възражение в което сочи, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил „Тойота Рав 4", с peг.№***. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения по случая двустранен констативен Протокол за ПТП от 19.01.2023г., който не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства, скица на пътната обстановка и ПТП", доколкото същият не представлява официален документ, а е частен такъв без удостоверителна сила.

Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал. Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение от ЗДвП.

Не са ангажирани доказателства по отношение на каквато и да е причинно следствена връзка между твърдяната вина на застрахования, в представляваното от мен дружество, и механизма на ПТП. По делото не са представени доказателства относно вината на водача на МПС „Тойота Рав 4", с peг.№***, и не е ясно кой е виновен за твърдяното произшествие. Оспорва предявения иск по основание. Оспорва описаното ПТП да е настъпило по посочения от ищеца механизъм, оспорвам то да е причинено виновно от водача на лек автомобил „Тойота Рав 4", с peг.№***. Оспорва предявения иск и по размер. Счита, че претендираната с исковата молба сума за силно завишена и не отговаряща на действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл.386 във вр. с чл.499, ал.2 от КЗ.

Моли да се вземе предвид, че след представяне на всички документи от ищеца за настъпилото застрахователно събитие, ЗД Бул Инс" АД е направило 2 оценка на щетата и е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 105.80лв., което счита, че е напълно достатъчно за ремонт на увреденото МПС. В тази връзка представя калкулация за ремонт на увреденото МПС. Ищецът не е представил доказателства за извършен ремонт на процесното МПС, както и калкулация на щетите. Тази негова претенция е неоснователна, тъй като липсват каквито и да било доказателства за пазарно проучване, оферти, предложения и ценоразписи от сервизи за ремонт на лекия автомобил. И в тази връзка, тъй като ищецът не е представил на застрахователя доказателства за извършен ремонт на автомобила, фактура или друг разходен документ и автомобилът не е бил в гаранция, а е в експлоатация повече от 11 години към датата на ПТП, то обезщетението следва да бъде определено съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ или поне по средно пазарни цени, а не с цени за услуга за ремонт надвишаващи средно пазарните, каквито са в оторизираните сервизи на всяка една марка автомобили. Счита, че при изчисляването на необходимата сума за ремонт на автомобила са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени следствие на процесното събитие. На следващо място оспорва преди настъпването на ПТП увреденият автомобил да е бил в добро състояние и без щети. Моли, да се отхвърли изцяло предявения иск и да се присъдят разноските по делото.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Свидетелство за регистрация на МПС І част, двустранен констативен протокол за ПТП от 19.01.2023г., опис на щета №1 от 26.01.2023г., калкулация на щета и САвтЕ.

От двустранния протокол за ПТП се установява, че на 19.01.2023г. в гр.Варна на ул.“Л.Каравелов“ е настъпило ПТП при което застраховано при ответника лице е нарушило правилата за движение на МПС, като от това са последвали щети по лекия автомобил на ищеца. Ответната страна с факта на заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца е признала чрез конклудентни действия настъпването на ПТП-то, наличието на към него момент при него на застраховка ГО за автомобила с който виновно е причинено то, обема и вида на щетите, като по този начин спорът е останал само в рамките на размера на дължимото се обезщетение. Наведените с отговора по чл.131 от ГПК бланкетни оспорвания относно вината, механизма на настъпване на ПТП и обема на щетите се възприемат от състава като неподлежащи на обсъждане поради вече коментирания факт на извършено от ответника плащане на застрахователно обезщетение.

Съставът приема, че за определяне размера на реално дължимото се обезщетение следва да вземе предвид заключението на в.л. по приетата СавтЕ, която на първо място е посочила, че описаният механизъм на настъпване на ПТП-то е възможен, а причинените по л.а. на ищеца вреди съответстват на него, но освен това вещото лице е посочило, че средната стойност на щетите общо възлиза на 510.54лв., като съдън намира, че тази 3 сума следва да се възприеме за реалната стойност на щетите по автомобила.

Съставът не приема дадената от в.л. по поставена от ответника задача пониска стойност като определена по реда на Наредба 24/2006г., тъй като както е посочено многократно в практиката на съдилищата тази наредба определя само долната граница под която не може да слиза признато обезщетение, а не е задължителна относно размера над тази сума.

Ищецът с изменението на иска си се е съобразил със заключението на вещото лице и е увеличил претенцията си до 404.74лв., което е разликата между определената от вещото лице стойност от 510.54лв и вече изплатените на ищеца 105.80лв. и при това положение претенцията следва да бъде уважена изцяло.

Предвид извода за основателност на претенцията следва да се присъдят и сторените от ищеца разноски възлизащи на 1 050лв.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“ №87 да заплати на А. П. Х. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от още 404.74лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП настъпило на 19.01.2023г. по вина на трето лице застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ при което по собствения на ищеца л.а.“Тойта ИК“ д.к.№В8877ВР са настъпили повреди по облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-21.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“ №87 да заплати на А. П. Х. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 050лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4