Решение № 7 от 21.03.2024, Районен съд - Етрополе
- Съд
- Районен съд - Етрополе
- Дело
- Административно наказателно дело 120/2023
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 21.03.2024
- Състав
- Силвия Тодорова Евстатиева
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104, ал.1, т.5 · Закон за горите
- чл.275 ал.1 т.2 · Закон за горите
- чл.235 ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Етрополе, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20231830200120 по описа за 2023 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена жалба от Ц. К. В., с ЕГН ********** от с. Л., общ. Е., обл. С. – чрез неговия пълномощник адв. Г. Д. Д. от САК, срещу Наказателно постановление № 351/08.09.2023 г., издадено от Заместник – директора на РДГ – София.
С посоченото наказателно постановление е прието, че жалбоподателят е нарушил виновно нормата на чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите, поради което и на основание чл.266 ал.1 предл.1-во /сече/ и чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите му е наложена глоба в размер на 100 лева, както и обезщетение в размер на 425 лева в полза на ЮЗДП на основание Приложение към чл.5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд /обн. ДВ, бр.39 от 12.05.2004 год./.
Жалбоподателят твърди, че не е извършвал сеч на посочените в наказателното постановление немаркирани дървета; че е нарушена разпоредбата на чл.34, ал.3 ЗАНН, тъй като наказателното постановление не е издадено в предвидения 6-месечен срок след съставянето на акта за установяването на административното нарушение; че наказателното постановление не е мотивирано по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН и че е налице разминаване в констатациите на констативния протокол и нарушението, което вменено с АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован не се явява, като чрез адв. Г. Д. – САК поддържа жалбата и моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.
1
Административнонаказващия орган - Заместник - директор на РДГСофия - редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото в РС – Етрополе е постъпила писмена защита, с която се оспорва жалбата и се отправя молба за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в този смисъл.
В съдебното заседание по делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Л. Н. и свидетелите на нарушението, респ. такива по акта Т.
М. Т., К. П. И.. Същите, в показанията си посочват, че последните двама са били изпратени на мястото във връзка с подаден сигнал за шум на моторни резачки; че при пристигането им там са установили три лица /Н.И. Н., М. К.Р. и Ц. К. В./, които разкройвали прясно отсечени борови дървета на секции по 3-4 метра; че са заварили М.Р. и Н. Н. да държат в ръцете си моторни триони, с помощта на които разкройвали дърветата; че на мястото е имало паркиран лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № С******С, в който имало натоварени борови дървета и в който, на шофьорското място, е седяло непознато за тях лице; че жалбоподателят Ц. К. В. по същото време е стоял в близост до тях и не е извършвал никакви действия; че на мястото е че са установили сеч на 19 бр. дървета от бял бор, които не са били маркирани с контролна горска марка отдел, в отдел 60 подотдел „б“ на горския фонд, находящ се в непосредствена близост до мястото на извършената от тях проверка, на което са установили лицата - в местността „Г. К.“ – землище на гр. Е., обл. С.; че във връзка с установеното са започнали на място да съставят констативен протокол, но понеже се е стъмнило същият е съставен следващия ден от св. Т. и че във връзка с този протокол св. Л. Л. е съставил на Ц. В.
АУАН, по време на съставянето на който свидетелите Т. и И. не са присъствали и са го подписали след това.
Районен съд - Етрополе, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните в хода на делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 07.04.2022 г. служители от ТП ДГС-Е. – свидетелите Т. М. Т. и К. П.
И. извършили проверка в местността „Г. К.“ – землище на гр. Е., обл. С., във връзка с постъпил сигнал за шум от моторни резачки в района. При пристигането им там, около 18,30 – 19,00 часа същия ден, служителите по горите установили на мястото три лица - Н. И. Н., М. К. Р. и Ц. К. В., които разкройвали прясно отсечени борови дървета на секции по 3-4 метра. М. Р. и Н.Н. държели в ръцете си моторни триони, с помощта на които разкройвали дърветата. Жалбоподателят Ц. К. В. стоял в близост до тях и не извършвал никакви действия. На мястото свидетелите Т. Т. и К. И. установили и паркиран лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № С******С, в който имало натоварени борови дървета и в който, на шофьорското място, седяло неустановено в хода на делото лице. Тъй като Н. Н., М. Р. и Ц. К. не представили на служителите по горите разрешително за сеч и извоз и 2 дървесината, и същата не била маркирана с контролна горска марка, свидетелите К. И. и Т. Т. им разпоредили да преустановят действията си и да останат на тяхно разположение, за да съставят необходимите документи за констатираното административно нарушение. След това служителите по горите извършили обход на района, като установили, че в отдел 60 подотдел „б“ на горския фонд, находящ се в местността „Г. К.“ – землище на гр. Е., обл.
С.са отсечени 19 бр. дървета от бял бор, които не са маркирани с контролна горска марка. Свидетелите К. И. и Т. Т. измерили с помощта на рулетка диаметрите на пъновете на отсечените дървета. След това служителите по горите маркирали пъновете и челата на трупите на повалените дървета, намерени в близост до мястото на сечта, като ги боядисали с червена боя и поставили контролна горска марка с № А5904. Около 19,30 часа на 07.04.2022 г. св. Т. Т. започнал да съставя констативен протокол Серия ЮЗДП, № 6080551, но предвид обстоятелството, че вече се стъмвало попълнил само датата и мястото в него. Останалата част от протокола относно установеното на мястото и констатациите във връзка с него, св. Т. попълнил на следващия ден - 08.04.2022 год., независимо, че в протокола била отразена дата 07.04.2022 г.
Във връзка с изготвения констативен протокол, посочен по – горе, на 11.04.2022 г., св. Л. Н. Л. – „Горски стражар“ в ТП ДГС-Етрополе, съставил АУАН № 351/2022 г. /по регистъра/, Серия ЮЗДП 20….г., №006728. В акта било описано, че на 07.04.2022 год. в местността „Г. К.“ - землище на гр.Етрополе,в отдел 60, подотдел „б“, Ц. К. В. е отсякъл 7 бр. дървета от дървесен вид „бял бор“, немаркирани с КГМ /0м/ с диаметър на пъна както следва: 40 см. 2 броя; 38 см.; 36 см; 29 см.; и 22 см., то които е добита едра строителна дървесина 4 пл.м.куб. и средна строителна дървесина 0,5 пл. м. куб, с което е извършителят е нарушил чл.104, ал.1, т.5 /без посочване на нормативен акт/. В акта било посочено и че дървата – предмет на нарушението, цитирани по – горе са задържани и предадени на отговорно пазене с разписка Серия ЮЗДП № 00817.
Св. Т. Т. и св. К. И. били посочени като свидетели по акта, но не присъствали на мястото по време на съставянето му от св. Л., а го подписали по – късно. В последствие актът бил подписан и от жалбоподателя Ц. В..
Въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение, на 08.09.2023 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от Заместник - директор на РДГ-София, в което е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в акта. При изготвянето на наказателното постановление била допусната грешка в името на жалбоподателя, като същият бил посочени с имена Ц. К. М., а не като Ц. К.
В.. Останалите лични данни на жалбоподателя /като ЕГН и адрес/ били коректно и правилно посочени в оспорваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът установи, базирайки се на събраните в хода на делото писмени доказателства /материалите по 3 административно – наказателната преписка/ и гласни доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелите Т. Т., К. И. и Л. Л..
Описаните факти се установиха безспорно и категорично, както от писмени материали по делото, така и от показанията на свидетелите, които се явяват непротиворечиви, пълни и ясни.
С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява и основателна, с оглед на което оспорваното наказателно постановление ще следва да бъде отменено поради следните съображения:
За да може едно лице да бъде привлечено към административно – наказателна отговорност, в хода на административното производство следва да бъдат безспорно установени всички признаци на административното нарушение, визирани в чл. 6 ЗАНН – деяние /действие или бездействие/, обществена опасност, наказуемост и вина на дееца. На първо място, настоящия съдебен състав счита, че в хода на производството не беше установено и доказано по безспорен начин, че вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение е извършено, респ. не беше установено деяние, което покрива признаците на посоченото такова в оспорваното наказателно постановление. От приетата от съда фактическа обстановка, описана по – горе /базирана на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства/ се установи, че на процесното място са установени четири лица, три от които са разкраявали и подготвяли за транспортиране отсечени, немаркирани с контролна горска марка дървета от вида бял бор, а едно – е седяло на шофьорското място в автомобил, паркиран там. Установи се, че в близост до мястото, на което е извършвана тази дейност е констатирана незаконна сеч на 19 бр. немаркирани дървета от бял бор. В хода на производството, обаче, не бяха събрани никакви доказателства относно това кой е извършил тази сеч, респ. такива относно това, че жалбоподателя Ц. В. е извършил сеч на немаркирани дървета в индивидуално посочените, като бройки, и описани в акта за установяване на административно нарушение и оспорваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите се забранява сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3. Санкционната разпоредба на чл.266, ал.1, предл.1-во от Закона за горите предвижда за това нарушение административно наказание „глоба“ в размер от 50 до 3 000 лева. В конкретния случай съдът счита, че от събраните в хода на делото доказателства не са установени никакви признаци на извършено от страна на Ц. В. административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т.
5 ЗГ, с оглед на което е налице неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.63, ал.3, т. 1 ЗАНН.
4
На второ място съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати и съществени нарушения на процесуалния закон по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 ЗАНН „Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта“. По делото е безспорно установено, че актът за установяването на административното нарушение е съставен на 14.04.2022 г., а наказателното постановление е издадено на 08.09.2023 год., т.е. повече от една година и четири месеца след съставяне на акта. По делото са събрани доказателства, че в РП – Ботевград е било образувано досъдебно производство във връзка с процесното деяние за това, че на 09.08.2022 год. е образувано досъдебно производство за това, че на 07.04.2022 год. в мест. „Г.
К.“, в землището на общ. Е., в отдел 60, подотдел "Б"„ територия на ТП ДГСЕтрополе без редовно писмено позволително е извършена сеч на 19 бр. дървета от бял бор-престъпление по чл.235 ал.1 от НК. Доказано и това, че административнонаказващият орган е бил уведомен за воденото в прокуратурата наказателно производство и че въпреки това не е прекратил или спрял административнонаказателното такова, а е издал оспорваното наказателно постановление.