Решение № 120 от 29.04.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. гр. Лом, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Д. при участието на секретаря Моника Ц. В.а като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д. Гражданско дело № 20241620101587 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXIX от ГПК - втора фаза на делбеното производство.

С влязло в сила съдебно решение № 63 / 24.02.2025г., постановено по делото, съдът е допуснал извършване на съдебна делба на **********, находящо се в **********, област Монтана с административен адрес:

**********, представляващо УПИ ********** /**********/ в ********** /**********/ по регулационния план на село **********, одобрен със Заповеди № ********** и № ********** от **********., който е с площ 1********** кв.м., а имот ********** /**********/, за който е отреден УПИ, е с площ 1170 кв.м., а съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №**********, том **********г. на РС Лом и съгласно данъчна оценка – с площ 1200 кв.м., без данни за приложена регулация, и който имот е при съседи: улица, ПИ ********** , зелена площ и ПИ **********, заедно с построените в него четири сгради, описани в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №**********, том **********г. на РС Лом като: **********., между И. Д. А. с ЕГН ********** от гр. ********** – с права 1/2 идеална част и Ф. Д. И. с ЕГН ********** от ********** – с права 1/2 идеална част.

Производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като е била допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, а впоследствие – допълнителна такава, събрани са писмени доказателства.

В съдебно заседание И. А. се представлява от адв. Н.А., който поддържа исковата претенция за делба.

Ответникът Ф. И. се явява лично в съдебно заседание и сочи, че имотът 1 трябва да се продаде, след като не може да се раздели.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна следното:

Страните се легитимират като съсобственици на процесния имот, видно от доказателствата по делото, въз основа на които е постановено решението по допускане на делбата. С влязлото в сила решение в първата фаза на производството съдът е допуснал извършване на съдебна делба между тях, като е установил имота, страните и техните права в съсобствеността. След решението по допускане на делбата по делото е назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза касателно цената на допуснатия до делба имот и досежно поделяемостта му, а впоследствие е изготвена и допълнителна СТЕ.

Настоящото делбено производство се намира във втората фаза.

Същинското извършване на съдебната делба във втората фаза на делбения процес е дейност на съда, при която окончателно се ликвидира състоянието на съсобственост между страните по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, чрез използване на изрично предвидените в закона и изчерпателно изброени способи за съдебна делба. Основният принцип, от който съдът се ръководи, е всеки от съделителите да получи дял в натура, доколкото това е възможно /решение 433/88г. на I г.о. на ВС/.

Видно от изготвената експертиза, приета по делото без възражения от страните, която съдът кредитира като обективна и изготвена от компетентно лице, и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, процесният имот е неподеляем.

По делото е постъпило становище по реда на чл. 201 ЗУТ от Община Лом, в което е посочено, че ПИ, представляващ ********** с площ 1170кв.м., за което е отредено УПИ ********** с площ от 1170 кв. м. в ********** по регулационния план на **********, одобрен със Заповед №********** и №********** от ********** г., с административен адрес: с. **********, **********, е поделяем - на два нови поземлени имота, при спазване изискванията на чл. 19, ал.1, т.4 от Закона за устройство на територията за площ и лице на УПИ.

В тази връзка е назначена и изготвена допълнителна СТЕ. Видно от заключението, което съдът кредитира, като ясно, пълно и обективно, при спазване изискванията на чл. 19, ал.1, т. 4 от ЗУТ за площ и лице, ПИ ********** с площ 1170 кв. м, за което е отредено УПИ ********** в ********** с. **********, е поделяем на два нови поземлени имоти, но така биха се обособили следните два дяла: дял А, в който биха попаднали обект № 1 жилищна сграда с площ 60 кв. м , обект № 2 гараж с площ 18 кв. м. и обект № 5 яхър със сеновал със РЗП 140 кв. м., и дял Б, в който биха попаднали обект № 3 сграда - кухня с площ 30 кв. м, обект № 4 сграда - хамбар с кош с площ 40 кв. м. и обект № 6 сграда за птици с площ 20 кв. м. При обособяване на двата дяла евентуалната регулационна линия няма да засегне целостта на намиращите се на място сгради. По изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл. 203, ал. 1, поземлен имот - УПИ ********** в ********** по 2 плана на с. ********** обаче не е поделяем на два нови поземлени имоти, т.к. в обект 1 жилищна сграда няма В и К инсталации, кухня и баня-тоалетна. В обект 3 сграда - кухня с площ 30 кв. м., няма складово помещение и необходимата за едно жилище жилищна площ. Обект 1 и обект 3 - заедно покриват изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ. Вещото лице е посочило, че не е възможно при съобразяване със законовите изисквания обособяване на съответните дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че ако поземленият имот бъде разделен на две части, предложени със заключението, то в едната част ще се паднат само постройки на допълващо застрояване, като никоя няма да отговаря на изискванията за сграда на основно застрояване.

Съгласно експертизата пазарната цена на целия имот е 17896 евро.

Застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо - чл. 20, ал. 1 ЗУТ , чл. 18 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8 ЗУТ, определено с подробния устройствен план - чл.

20, ал. 2, чл. 37, ал. 1 ЗУТ , а застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти - чл. 20, ал. 3 , чл. 41, ал. 1 ЗУТ . Според чл.

37, ал. 2 ЗУТ сградите на основното застрояване по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение.

Анализирайки посочените разпоредби, се налага извод, че постройките на допълващото застрояване се предвиждат към сградите на основното застрояване и имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е. обусловени са от основното застрояване. Като такива те не са самостоятелни вещи, а са принадлежност към жилищните обекти и не могат да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната вещ.

Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са /решение № 89 от 12.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2018 г., I г. о., ГК/. Следва, че не е възможно образуването на два дяла, единият от които да включва сградата на основното застрояване /жилищна/, а другият - сградите на допълващото застрояване и самия поземлен имот.

Константна е практиката на ВКС, в която се приема, че второстепенните постройки в мястото, които са предназначени да обслужват жилищната сграда, представляват принадлежност към тази сграда по смисъла на чл. 98 ЗС и следва да се допуснат до делба заедно с нея - решение № 100 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 4966/2013 г. на ВКС, І г. о. и решение № 295 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 4415/2014 г. на I г. о. на ВКС). Принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ /решение № 30/07.02.2012 г. по гр. д. № 401/2011 г., І ГО на ВКС/. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са. Предмет на самостоятелно 3 придобиване и на съдебна делба може да бъде само такава сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие и др./ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект /в този смисъл: решение № 172/12.10.2015 г. по гр. д. № 1167/2015 г. на първо ГО на ВКС; решение № 26/23.02.2017 г. по гр. д. № 3024/2016 г. на първо ГО на ВКС/.

В конкретния случай при разделяне на поземления имот по начин, който да отговаря на законовите изисквания за лице и площ, би се достигнало до обособяване на два дял, единият от които ще е със сгради на основно застрояване, а другият – само с такива на допълващо.

Предвид това не е възможно да бъдат поделени самостоятелно, т.к. видно от допълнителната експертиза и от скицата, изчертана от вещото лице, при разделяне на поземления имот на два реални дяла в едната част от същия биха попаднали само сгради на допълващо застрояване. Освен това видно от второто експертно заключение жилищната сграда от 60 кв.м. и кухнята от 30 кв.м. са без кухня и баня (санитарно помещение), без ВиК, а кухнята е и без складово помещение и без достатъчна жилищна площ съгласно законовите изисквания.

Съгласно чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. В жилището се предвиждат: жилищни помещения (помещения с основно предназначение за обитаване) - дневни, спални, детски стаи и трапезарии; помещения със спомагателно и обслужващо предназначение (помещения за подготовка на храна - кухни, кухни-трапезарии, кухненски бокс; помещения за санитарно-хигиенно обслужване - бани, тоалетни и бани-тоалетни; помещения за домакински дейности (пране, сушене и гладене); складови помещения - дрешници и килери и др. (във или извън жилището); комуникационни площи - входни и изолационни преддверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби; отворени пространства (балкони, лоджии и тераси) и др.). В чл. 110 е посочено, че всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и наймалко едно складово помещение във или извън жилището. Допуска се помещенията в жилището да бъдат свързани пространствено с изключение на тоалетните и баните-тоалетни.

По делото се установи, че в случая не са спазени посочените изисквания.

С оглед горното въпреки становището на Община Лом, че поземленият имот е поделяем, предвид експертните заключения, приложимите законови норми и обстоятелството, че в имота има и сгради и че при реално разделяне в единия от двата отделни реални дяла от имота на практика би има само сгради на допълващо застрояване, се налага извод за действителна неподеляемост на делбения предмет.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством 4 четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Водим от гореизложеното, съдът намира, че следва да приложи правилото на чл. 348 от ГПК, съгласно която когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

В настоящия случай имотът не може да бъде поставен в нито един от дяловете, по който въпрос страните и не спорят, като имотът следва да бъде изнесен на публична продан. След извършването й, получените суми следва да се разпределят между съделителите, съобразно правата им върху имота така, както са определени с решението по допускането на делбата, а именно: