Решение № 4964 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4964 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110134076 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „О.А.“ ООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Д.Е.Д.“ ЕООД за сумата от 1622,16 лева (829,40 евро), представляваща стойността на ремонта, частите и извършените услуги в периода 22.08.2022 г. – 23.08.2022 г. за ремонт на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, рама № VF1VB000660723052, в изпълнение на Договор за сервизно обслужване от 22.04.2019 г., за които е издадена фактура № 2000467512/23.08.2022 г., ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 1307,46 лева (668,49 евро), представляваща договорна мораторна неустойка в размер на 0,1 % на ден върху главницата за периода о т 07.09.2022 г. до 20.11.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71100/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът твърди, че на 22.04.2019 г. между „О.А.“ ООД и „Д.Е.Д.“ ЕООД е сключен договор за сервизно обслужване, съгласно който ищецът, в качеството му на изпълнител, е следвало да извършва сервизно обслужване на автомобилите, собственост на ответника, в качеството му на възложител, а последният дължал заплащане стойността на извършените услуги, съобразно издадена фактура за извършени услуги и резервни части в 15 дневен срок от датата на извършване на услугата.

1

Ищецът твърди, че в периода 22.08.2022 г. – 23.08.2022 г. в негов сервиз са извършени ремонтни услуги на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, рама № VF1VB000660723052, предоставен от ответника, като за стойността на ремонта, частите и извършените услуги била издадена фактура № 2000467512/23.08.2022 г. Посочва, че датата на падежа за плащане бил 07.09.2022 г. Твърди, че съгласно чл. 9, ал. 3 от договора при закъснения на плащането от страна на възложителя същият дължи стойността на фактурата и лихва за забава в размер на 0,1 % дневно върху дължимата сума. Ищецът твърди, че към август 2024 г. насрещната страна не била заплатила дължимите суми, поради което на 13.08.2024 г. по посочен в търговския регистър и в договора имейл на дружеството е била изпратена покана за доброволно изпълнение, на която не бил получен отговор. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д.Е.Д.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Посочва, че през май 2019 г. е закупил нов товарен автомобил на стойност 75000 лева. Автомобилът бил гаранционен, поради което и за запазване на гаранцията, бил задължен да извършва всички обслужвания и ремонти в оторизирания сервиз на „О.А.“ ЕООД. Твърди, че при процесния автомобил е имало проблем – неизправности в климатичната система, вкл. компресор и радиатор, които не били отстранени, въпреки многократните посещения в сервиза и заплатени услуги. Твърди, че това направило автомобила по-труден за експлоатация и значително понижило стойността му, като през 2025 г. ответното дружество продало автомобила на значително пониска цена – 35000 лева без ДДС, за което ответникът щял да предяви в отделно производство иск за причинените му имуществени вреди и финансови загуби. Излага, че не е заплатил цената по процесната фактура, тъй като ищецът не изпълнил задължението си да отстрани дефекта, като обслужването било извършено в условията на неизпълнени гаранционни задължения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД:

Отговорността на възложителя по предявен иск с правно основание чл.

266 ЗЗД може да бъде ангажирана при осъществяване на фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валиден договор за изработка между страните, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение да изработи на свой риск нещо, съгласно поръчката на ответника, качествено и извършено в срок изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа; приемане на изработеното от страна на ответника и неизпълнение от ответника на задължението му за заплащане на възнаграждение за приетата работа.

За основателността на предявения иск, ищецът следва пълно и главно да 2 докаже следните обстоятелства: възникването на валидно облигационно правоотношение по Договор за сервизно обслужване от 22.04.2019 г., по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение да изработи на свой риск нещо, съгласно поръчката на ответника – извършване на посочените в исковата молба ремонтни услуги на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, рама № VF1VB000660723052; точно изпълнение на поетите задължения по договора в качеството му на изпълнител; предаване респ. приемане на изработеното от страна на ответника т.е. че е изправна страна по договора и за ответника е възникнало задължението за плащане на угово***то възнаграждение, както и размера на дължимото възнаграждение за работата.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже своите правонамаляващи и правоизключващи възражения, в това число, че изпълнената работа има недостатъци, както и че при приемане на работата е направил всички възражения за неправилно изпълнение и е поискал намаление на възнаграждението, за което на ответника с доклада по делото е указано, че не сочи доказателства.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетия като писмено доказателство по делото Договор за сервизно обслужване от 22.04.2019 г. , че на посочената дата между „О.А.“ ООД и „Д.Е.Д.“ ЕООД е сключен договор за сервизно обслужване, съгласно който ищецът в качеството му на изпълнител е следвало да извършва сервизно обслужване на автомобилите, собственост на ответника в качеството му на възложител, срещу насрещното задължение на последния да заплаща стойността на извършените услуги, съгласно издадена от изпълнителя фактура за извършени услуги и резервни части, в 15 дневен срок от датата на извършване на услугата.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като писмени доказателства по делото: Поръчка за сервиз № 0000341665 от 22.08.2022 г., Форма за качествен контрол от 23.08.2022 г., Свидетелство за преглед от 23.08.2022 г. и фактура № 2000467512/23.08.2022 г., че на 22.08.2022 г. ответникът „Д.Е.Д.“ ЕООД е възложил на ищеца „О.А.“ ООД извършването на описаните в исковата молба ремонтни услуги за автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, рама № VF1VB000660723052, че в периода 22.08.2022 г. – 23.08.2022 г. в сервиз на ищеца същите са извършени, както и че срещу извършването на услугите е уговорена цена в размер 1622,16 лева, за което на 23.08.2022 г. от ищеца е издадена фактура № 2000467512/23.08.2022 г. за посочената сума.

С оглед на изложеното, установява се по делото възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за сервизно обслужване, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение в размер 1622,16 лева да изработи на свой риск нещо, съгласно поръчката на ответника – извършване на описаните в исковата молба ремонтни услуги на автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, рама № VF1VB000660723052, както и изпълнение на поетите задължения по договора от ищеца в качеството му на изпълнител.

3

Доказването изпълнението на работата е в тежест на изпълнителя, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Според трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства: писмени доказателства, съдебни експертизи, свидетелски показания и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, възнаграждение по договора за изработка се дължи за приетата работа. Това означава, че освен фактическото предаване на резултата на възложителя е необходимо да се осъществи и едно правно действие по одобряване на работата от възложителя – изрично или с конклудентни действия. Съобразно константната практика на ВКС приемането на работата от възложителя е не само негово право, но и негово задължение. За плащането на възнаграждението е необходимо приемане на работата, но незаконосъобразният отказ на възложителя да приеме изработеното съобразно догово***то не може да го ползва, тъй като той е в неизпълнение на задължението си по чл. 264, ал. 1 ЗЗД (решение № 65/16.07.2012 г. по търг. д.

№ 333/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 178/13.10.2017 г. по търг. д. № 638/2017 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 34/22.02.2010 г. по търг. д. № 588/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 94/02.03.2012 г. по търг. д. № 133/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 231/13.07.2011 г. по търг. д. № 1056/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 1661/06.12.1999 г. по гр. д. № 1056/2009 г. на V-то гр. отд. на ВКС).

От приетите като писмени доказателства по делото Поръчка за сервиз № 0000341665 от 22.08.2022 г. и Форма за качествен контрол от 23.08.2022 г., се установява, че работата е извършена, съобразно поръчката на ответника и в сроковете, уговорени между страните в договора, като видно от обективирано в поръчката волеизявление, подписано от представител на ответника (л. 101), работата е приета от последния без възражения. Съгласно чл. 8, ал. 2 от процесния договор, поръчката за сервиз има значение на приемо-предавателен протокол и трябва да е подписана от двете страни, да съдържа данни за извършените услуги и вложените резервни части, за констатирани несъответствия и забележки от възложителя, което изискване на договора, видно от Поръчка за сервиз № 0000341665, е изпълнено.

С доклада по делото, съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства за твърдението си, че изпълнената работа има недостатъци, както и че при приемане на работата е направил всички възражения за неправилно изпълнение, като до приключване на съдебното дирене такива не са ангажиран от ответника.

Съдът намира, че в случая ответникът не е упражнил валидно никое от правата си чл. 265, ал. 1 ЗЗД, доколкото е приел работата без възражения, съответно, ако дефектите са се появили впоследствие, същият не е уведомил своевременно ищеца, с което правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД са се преклудирали.

С отговора на исковата молба ответникът е направил бланкетно възражение, че при процесния автомобил е имало проблем – неизправности в климатичната система, вкл. компресор и радиатор, които не били отстранени, въпреки многократните посещения в сервиза и заплатени услуги. От самото 4 възражение дори не става ясно дали касае процесния ремонт или предходен такъв, с оглед изявлението, че соченият проблем, наложил многократни посещения в сервиза. Твърдението на ответника, че обслужването било извършено в условията на неизпълнени гаранционни задължения, съдът намира за неоснователно, доколкото видно от приетите по делото Гаранционни условия, процесният автомобил не е бил в гаранция към датата на ремонта. Недоказани остават и твърденията на ответника, че през май 2019 г. е закупил нов товарен автомобил на стойност 75000 лева., който вследствие на процесния ремонт да е станал по-труден за експлоатация, което да е понижило стойността му и да е довело до продажбата му през 2025 г. на пониска цена – 35000 лева без ДДС.