Определение № 689 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. София, 11.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Г.а

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600839 по описа за 2023 година Производството е образувано по частен протест на прокурор от СГП против определение от 12.05.2023 г.,по н.о.х.д. № 4364/2023 ,по описа на ССГС,НО,14състав.

С определението е прекратено съдебното производство в разпоредително заседание като делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза.

В протестът се сочи,че определението на съда е неправилно. Посочва се ,че не са ограничени процесуалните права на обвиняемите,защото внесения обвинителен акт отговаря на изискванията на процесуалния закон. Твърди се,че посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт на л.5 не е различно от това в диспозитива,защото тъкмо на л.5 ,последен абзац е конкретизирана тяхната роля , която съответства и на правната квалификация на деянията , а именно по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК. По отношение на акцентираните в определението слабости във фактите и обстоятелствата очертаващи престъпната дейност на обв. М. Г. представителя на обвинението посочва конкретно части от обв. акт. ,в които са описани действията на обвиняемата. Според това описание обв. Г. има възможност прецизно да се запознае с фактите очертаващи нейните функции в престъпното сдружение.

По тези съображения прокурорът предлага да бъде отменено определение за прекратяване на съдебното производство.

По реда на чл. 342 ал.2 НПК не са постъпили възражения против протест от обвиняемите или техните защитници.

Въззивният съд след като се запозна с доводите и аргументите изложени от държавното обвинение и служебно провери изцяло атакувания съдебен акт намери за установено следното :

Протестът е неоснователен.

1

При проверка на определението по чл. 248 ал.1 т.3 НПК въззивният съд установи ,че е правилно и по същество законосъобразно .

Видно от обвинителният акт на шестимата обвиняемите е повдигнато обвинение за участие в ОПГ. Противни обстоятелства и факти са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт на л.2,3,4,5.В посочените части се акцентира върху действията на обв. З. като ръководител и организатор на ОПГ, по отношение на обв. И. Н. като ръководител. Отделно от тава следва да се подчертае ,че е налице вътрешно противоречие в обвинителния акт по отношение на двамата обвиняеми тъй като на л.12 и л.14 обв. акт се очертава инкриминираното им деяние като участие в ОПГ. По отношение на обвиняемите А. З. и И. Н. са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт фактите и действията им относно „образуване и ръководене на ОПГ“, а в диспозитива относно „участие в ОПГ“ В протеста самите доводи в подкрепа на тезата на обвинението са мотивирани с текст от л. 5 на обвинителния акт , които по същества насочва към това,че двамата обвиняеми са ръководили на създадена престъпна група.Правилни и съответни на отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт са пропуските и неяснотите по отношение на престъпната дейност на обв.М. Г..

При тези констатации въззивния съд счита , че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 НПК, практика на ВКС на Република България залегнала в ТР № 1/2002 г и константната такава на върховната инстанция по този въпрос.

При обсъждането на изискванията към обвинителния акт следва да се съобразят поставените стандарти към процесуалния документ на държавното обвинение като средство за формулиране на обвинението. Изискванията към обвиненията са да бъдат ясно и точно формулирани за да знае обвиняемия в какво се състой обвинението и да може да организира защитата си.

Правилно е посочено в протеста ,че обвинителния акт има предназначение да информира подсъдимите в какво се състои обвинението,за да може да се защитят по него.Това разбиране за процесуалния документ на обвинението е отразено в Р- 493-2008-III – НО,в което ВКС приема „ правата на обвиненото лице се свързват само с годността на обвинителния акт да формулира ясно и недвусмислено обвинението чрез посочване на обстоятелствата,обуславящи съставомерни признаци на деянието и на неговите правни рамки.“

В ал.2 на чл.246 НПК и ТР 2/2002 г на ВКС на Р.Б се заложени основните изисквания към съдържанието на процесуалния документ на прокуратурата, а именно да се посочват фактите и обстоятелствата, които подкрепят обвинението. В този случай това не е постигнато , защото конкретните факти насочват към непредявено обвинение за престъпление по чл. 321 ал.1 НК

Наличието на противоречия между обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт са точно и правилно очертани в атакувания съдебен акт.

Въззивният съд ги приема , поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

2

Посочените нарушения при изготвяне на обвинителния акт по отделно и в съвкупност са съществени процесуални нарушения, защото нарушават правото на обвиняемите лица да разбере обвинението и да организира защитата си. Тези нарушения са съществени, но и отстраними. Тъй като правят обвинителния акт негоден да изпълни своето процесуално значение и да постави началото на съдебното производство следва да бъдат отстранени чрез изготвяне на нов обвинителен акт. В него е необходимо да намерят място и съществените факти и обстоятелства , които характеризират инкриминираните деяния, като следва да се посочи с необходимата конкретика тези от тях,които са значими за елементите от състава на престъплението.Непълнотите по отношение на посочените обстоятелства неминуемо води до ограничаване на правото на защита на обвиняемите лица.

Така очертаните изисквания към обвинителния акт са посочени в НПК и в практиката на върховната инстанция, но не дават възможност на съда да указва на държавното обвинение по какъв начин да изложи обстоятелствата и фактите предмет на доказване.Неяснотите относно конкретните действия на обв. З. и обв. И. Н. следва да бъдат отстранени за да може съдът всестранно , пълно и обективно да изясни предмета на доказване съгласно чл. 102 НПК.

Практиката на върховната инстанция е последователно по въпроса , като например в Р № 382 от 8.10.2013 г.по н.д. 1064/2013 г.НК, III Н.О. на ВКС. В него се посочва: „ Предметът на доказване , очертан в чл.102 НПК и сочещ на фактите за извършено престъпление и авторство, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателствата, и на визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства.След приобщаване и анализ на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни изводи по повдигнатото от прокурора обвинение„. Тази дейност съдът осъществява въз основа на фактите и обстоятелствата, които са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По изложените съображение въззивната инстанция намира ,че определението като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Ето защо, на основание чл. 345 ал.1 НПК , Апелативен съд – София , Наказателно отделение ,9 състав.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определението от 12.05.2023 г. постановено по н.о.х.д. № 4364/2022 г.по описа на СГС , НО, 14 състав.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4