Решение № 16 от 24.01.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Разлог, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200529 по описа за 2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С НП №23-0331-000398/06.07.2023 г. на Н-к РУ-Р. при ОДМВР-Б., са наложени на С.К.Ч., с ЕГН*, с адрес с.Б., у.Д.Б. №36, следните адм. наказания: - глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и глоба от 50,00 лева, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното НТП,издадено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, като изтъква допълнителни доводи за отмяна в смисъл, че не са налице доказателства, че собственикът на МПС е бил наясно с обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация и автомобилът му е дерегистриран служебно и в тази вр. не следва да се вменява вина на нарушителя, както и умисъл. Претендира направените в производството разноски.

АНО - редовно призован, не изпраща представител по делото.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призован, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт, от лице легитимирано да атакува НП, поради което е процесуално допустима.

Съдът за да се произнесе по основателността и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното НП, намира за установено следното:

Съвкупно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, полицейските служители Д.Л.Д. и М.А.Ю., се установява че в средата на 2023 г. са изпратени за съдействие на колеги от служба „Жандармерия“ в началото на с.Б., тъй като същите са спрели автомобил, който няма активна ГО, след което съставили акт в присъствието на водача.

Предвид установените нарушения по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП, Мл. автоконтрольор М.А.Ю. съставил АУАН серия GA №858268 от 19.05.2023 г. против С.К.Ч., с ЕГН*, с адрес с.Б., у.Д.Б.№36, за нарушения по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от 1

ЗДвП.

Възражения срещу съставения акт за установяване на адм. нарушение не са депозирани в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител.

Въз основа на акта за установяване на адм. нарушение е издадено обжалваното НП №230331-000398/06.07.2023 г. на Н-к РУ-Р. при ОДМВР-Б. , с което са наложени на С.К.Ч., с ЕГН*, с адрес с.Б., у.Д.Б.№36, следните адм. наказания: - глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и глоба от 50,00 лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Автори на АУАН и НП са компетентни длъжности лица по смисъла на ЗМВР, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР. При съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.

Съставеният акт за установяване на адм. нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във вр. със съставянето,предявяването и връчването му. Въз основа на АУАН е било издадено обжалваното НП, където подробно са били описани извършеното нарушение, правната му квалификация и наложеното наказание. НП е било издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

В акта, а в последствие и в НП, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и АНО за нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег.№, поставени на определените за това места. Нарушението на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици, предвидени в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

В настоящия случай, безспорно е установено от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, полицейските служители Д.Л.Д. и М.А.Ю., че в средата на 2023 г. /без да се посочва дата, и двамата свидетели нямат спомен за точна дата/ са изпратени за съдействие на колеги от служба „Жандармерия“ в началото на с.Б., тъй като същите са спрели автомобил, който няма активна ГО, след което съставили акт в присъствието на водача . Към документите по адм. нак. преписка е приета справка в ИС „АИСКАТ-Р.“ се установило,че МПС е със служебно прекратена регистрация от дата 26.05.2021 г., тъй като в регистъра на ИЦ на „ГФ“ няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. От разпита на свидетелите, не се констатира как същите са установили, че процесното МПС е без ППС на технически преглед от ЗДвП, респективно водачът не е представил такова.

От изложеното дотук става ясно,че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В същото време обаче, за да се приеме че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които 2 може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответния с-р„ПП“. В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът на съответното ПС няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени рег. табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Прекратяването на регистрацията на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване в АИС. В същото време обаче на компетентния орган, било вменено и задължението съобразно цитираната правна норма, да уведоми собственика на съответното ППС за прекратяването на регистрацията. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. При анализ на правните норми, свързани с обсъжданата процедура, се налага извода, че в случая се касае за вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи, без осигуряване на публичност на тази информация. Т.е за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният с-р ПП. По делото липсват доказателства собственика на процесното ППС да е бил уведомяван, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена,при това именно от 26.05.2021 г. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице елементи от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да е доказателства за това, деянието да е извършено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.

Видно от АУАН и издаденото, въз основа на него НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като в съставения АУАН е посочено, че се касае за непредставяне на документ удостоверяващ преминал технически преглед.

Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на ПС, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на ТИТС съгласувано с министъра на ВР. Така посочената разпоредба указва задължение за управление на МПС след преминал технически преглед, но не регламентира такова за представяне на документ, който да удостовери това обстоятелство, поради което не може да обоснове административната отговорност на жалбоподателя. В тази вр. съдът счита, че липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС-во да представи при поискване документ за преминал технически преглед води до незаконосъобразно ангажиране на административната му 3 отговорност .

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на С.К.Ч., с ЕГН*, с адрес с.Б., у.Д.Б.№36, за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, поради което като материално незаконосъобразно, обжалваното НП следва да бъде отменено.

При този изход на производството право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в СЗ. Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 400,00 лева за заплатено адв. възнаграждение.

Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на АНО, съдът счита че в случая платеното от С.К.Ч., с ЕГН*, адв. възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не подлежи на редуциране.

Предвид гореизложеното, ОДМВР-Б. следва да заплати на С.К.Ч., с ЕГН*, разноски от 400,00 лв. за осъществено процесуално представителство в производството по а. н. дело №529/2023 г. пред Рг.РС, с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.