Решение № 100 от 23.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Благоевград , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Николай Грънчаров

Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200501218 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 5547/09.07.2020г., постановено по гр.д. № 1981/2019г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „П.К.Б.” ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Г.С.Г..

С въззивната жалба срещу обжалваното решение е наведено оплакване за неправилност, необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му изцяло.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, въз основа на които предявения от „П.К.Б.” ЕООД иск по чл. 422 от ГПК е бил отхвърлен като неоснователен. Така поддържа се че ответника по иска- А. М. З., не е поел задължения по сключения Договор за револвиращ заем № 5006.., като поръчител, а в качеството му на солидарен длъжник по аргумент на чл. 121 ал. 1 от ЗЗД. Излагат се съображения, че същият е подписал сключения между „П.К.Б.” ЕООД и съдлъжника К.А.И. именно в качеството на „солидарен длъжник“.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на поддържаната теза, цитира се разпоредбата на чл. 304 от ТЗ, която предписва, че лицата които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат за солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. С 1 въззивната жалба се поддържа още че пасивната солидарност по своята правна същност е вид лично обезпечение, тъй като кредиторът маже да иска изпълнение от всеки един от длъжниците за осъществяването на една и съща престация, тъй като те отговорят пред него с цялото си имущество/чл. 133 от ЗЗД/, но в този случай не се касае за акцесорно задължение, каквото е поръчителството по чл. 138 и сл. от ЗЗД. Навадени са доводи от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник, че чрез тълкуването на процесния договор за револвиращ кредит по реда на чл. 20 от ЗЗД, не може да се стигне до извода приет от първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение- че А. М. З. е поел задължения по сключения договор като поръчител, като аргументи за това се съдържат в чл. 6 от ОУ към Договор за револвиращ заем № 5006.., които страните са приели за приложими към техните отношения, с която клауза изрично се установява, че ответника по иска А. М. З. е солидарен длъжник, наред с кредитополучателя, като неговото задължение произтича от процесния договор за кредит, а не от друго акцесорно правоотношение към него.

Поради изложените съображения, оспорват се доводите на първоинстанционният съд, на които същият се е позовал в мотивите към обжалваното съдебно решение, въз основа на които е отхвърлил предявения иск по чл. 422 от ГПК, а именно- че поръчителството на ответника А. М. З. е прекратено на осн. чл. 147 от ЗЗД, поради предявяването на вземането за принудителното удовлетворяване по отношение на главния длъжник, след изтичане на преклузивния 6 месечен срок от възникването на изискуемостта на претендираното по настоящото дело вземане за неизпълнени парични задължения.

С въззивната жалба се иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и да постанови ново решение с което да приеме за установено че ответникът дължи претендираните от дружеството длъжник суми, предмет на заповедното производство и поради неизпълнение на задълженията за заплащане на погасителните вноски по Договор за револвиращ заем № 5006.., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции, включително на осн. чл. 78 ал 8 от ГПК юристконсулстко възнаграждение в размер на 300лв.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

2

С писмена молба по делото от жалбоподателят „П.К.Б.” ЕООД, чрез пълномощника му юриск. Георги Георгиев, поддържа се изцяло въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, по съображенията изложени в нея, като се иска от въззивния съд решението на РС Благоевград да бъде отменено, като неправилно, а предявения иск по чл. 422 от ГПК уважен като доказан и основателен.

Претендират се разноски за юрисконсулстко възнаграждение и държавна такса, пред настоящата съдебна инстанция.

В пледоариите си при устните състезания, пълномощникът на въззиваемия- адв. В.Х., оспорва въззивната жалба, като моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и обосновано. Поддържа се, че правилно съставът на РС Благоевград е приел, че за ответника по иска не е възникнала солидарна отговорност с главния длъжник по кредита, а същият е поръчител по смисъла на закона. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон и е изградил верните си правни изводи.

Претендират се направените пред настоящата въззивна съдебна инстанция разноски по делото.

Въз основа на анализа на събраните от първата съдебна инстанция доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен състав на ОС Благоевград, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се по делото възникването на валидно облигационно отношение, основано на Договор за потребителски кредит № 5006../04.04.2014г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД, в качеството му на кредитор – от една страна, и К.А.И., в качеството му на кредитополучател, като въззиваемия А. М. З., е подписал договора в качеството му на солидарен длъжник.

Не е спорно по делото, че отпуснатия кредит е бил усвоен, като е бил преведен по банкова сметка с IBAN: BG50BUIB***, с титуляр– К.А.И., като отпуснатата като кредит сума е в общ размер на 4 000лв.

Със сключения договор, К.А.И. като кредитополучател и А. М. З., като солидарен длъжник, са се задължили по т.3.3 от ОУ към договора, да върнат получения потребителски кредит, в срок от 48 месеца, считано от датата на подписване на договора/04.04.2014г./, на равни месечни вноски от по 185,61лв., платими на 10-то число от съответния месец. Уговорено било между страните по сключения договор за кредит, същия да се олихвява при ГПР от 58,28% и ГЛП от 46,81%, като лихвеният процент на ден възлиза на 0,13%. Видно е от приложения разплащатателен план, че общата сума, която следвало да бъде върната по процесния договор възлиза на 8 909,28 лева.

Съгласно посоченото в буква „Б” от договора за потребителски кредит, страната с 3 подписването на процесния договор, приема Общите условия за физически лица на „П.К.Б.” ЕООД, действащи към момента на сключването на договора, да станат неразделна част от него. С подписа си страната удостоверява, че ОУ са и били представени при подписването на договора, както и че клиентът и солидарният длъжник са запознати със същите и са заявили че ги приемат, след като са се запознали със съдържанието им, преди подписването на договора за кредит. На клиента/ К.А.И./ и на солидарния длъжник/ А. М. З./ е предоставена информация, свързана спроцесния договор за кредит, посредством Стандартен европейски формуляр от 03.04.2014г., в който са обективирани основните параметри на сключения договор за потребителски кредит– по аргумент на б. „Г”, т. 1 от същия.

Приобщена е към доказателствата представени от ищеца с ИМ пред първоинстационния съд е Декларация във връзка с обработката на личните данни на клиента и на солидарния длъжник от дата 03.04.2014г., както и Карта на клиента от 03.04.2014г. и Стандартен европейски формат за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който са посочени параметрите на бъдещия договор, като същия е подписан от клиента К.А.И. на 03.04.2014г.

Приетите от страните ОУ на „П.К.Б.” ЕООД към договора за потребителски кредит, допълват клаузите на договора за потребителски кредит. Така предвидено е че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от ОУ е посочено, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита. В приетите от страните ОУ към кредита на „П.К.Б.” ЕООД изрично е предвидено, че кредиторът си запазва правото пропорционално да повиши размера на непогасените до момента вноски по кредита, в случай, че тримесечният EURIBOR се повиши с повече от 1%, с което клиентът и солидарният длъжник изрично са се съгласили, чрез полагане на подписите си под процесния договор.

Съгласно т. 10.1 от ОУ на „П.К.Б.” ЕООД, на основание чл. 121– чл. 127 от ЗЗД, солидарният длъжник се задължава да отговаря за всички задължения на клиента, свързани с погасяване на кредита, като задълженията му спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение, от който и да е от тях.

В разпоредбата на т. 12.1 от ОУ към договора за кредит е предвидено, че „В случай, че клиентът/солидарният длъжник просрочи плащането на вноските по кредита, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане”, а съгласно т. 12.3 – в случай, че „клиентът/солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяването на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана, предизвестие или други.” Уговорено е в ОУ към процесния договор за кредит, че при прекратяване на договора за 4 потребителски кредит, на основание т. 12.4 от Общите условия, върху остатъчния размер на задължението на клиента/солидарния длъжник по погасителен план, се начислява неустойка в размер на 50%, като след прекратяване на договора за потребителски кредит остава в сила задължението на клиента/солидарния длъжник да заплатят всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план, лихви за забава и такси.

Видно е от писмените доказателства събрани пред първоинстанционния съд, че с Молба за промяна на погасителен план от 15.08.2014г., депозирана от кредитополучателя К.А.И. до „П.К.Б.” ЕООД, същият поради прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя му, е поискал отлагане плащането на на 2 /две/ погасителни вноски. С Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № 5006.. за отлагане на вноски от 22.08.2014г., е уговорено отлагане на плащането на вноски № 3 и № 4, като е приет от страните нов погасителен план. Уговорено е, че ГПР по заема става в размер на 50,96%, а ГЛП в размер на 41,90%, изчислен на база остатъчната главница 30 дни преди падежа на първата отложена вноска. Към Анекс № 1 е приложен Коригиран погасителен план към Договор за потребителски кредит № 5006.., от който се установява, че заемът се състои от 52 месечни погасителни вноски, като размерът им от номер 7 до номер 52, ще се издължава на равни месечни вноски- 185,61 лева, включващ главница и лихва.

Установява се от писмените доказателства по делото, че след промяната на погасителния план с Анекс № 1 от 22.08.2014г. към сключения договор за потребителски кредит, кредитополучателят и солидалния длъжник са преустановили изплащането на погасителни вноски, поради което кредиторът се е възползвал от правото си да преобразува кредита за неиздължения остатът изцяло в предсрочно изискуем.

Разпечатката съдържа 34 от 154 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42867245-5ade-4320-902e-2c76b46da46c