Решение № 8 от 08.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Тихомира П. Калчева като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300602380 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по жалба на повереника на частния тъжител – адв.П. и допълнение към нея от частния тъжител Т. И., депозирано чрез повереника, срещу присъда №260003 от 19.06.2024г на Пловдивски районен съд, постановена по НЧХД № 7586/2020 г. по описа на съда. С присъдата първоинстанционният съд е признал подс.Н. А. К. за невиновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и на основание чл.304 НК е оправдал същия, а предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10000лв е бил отхвърлен като неоснователен. Разноските са присъдени в тежест на частния тъжител.

С въззивната жалба и допълнението към нея присъдата се атакува изцяло, като се възразява срещу анализа и оценката на доказателствата, извършени от първостепенния съд. Възразява се срещу твърдението на първостепенния съд, че инкриминираните изрази са употребени като коментар относно възможността да се сключи споразумение между родителите, поради което да се изключва и субективния елемент на деянието. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на 1 престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка -адв.Л., изтъква, че инкриминираните изрази, употребени от подсъдимия, представляват застъпена от него тезата, поддържана трайно, която той внушава на околните, като всява съмнения в почтеността на доходите на частната тъжителка и това е възприето и от страна на детето им. Твърди се, че обидата, казана в присъствието на упълномощените от частната тъжителка адвокати означава, че същата е направена присъствено, тъй като адвокатът дължи да уведоми клиента си за всичко, което се е случило в залата и обективно казаното няма как да остане скрито, като е било възприето и от всички присъстващи в залата в проведеното публично съдебно заседания. Защитникът на подсъдимия – адв.Т. възразява срещу аргументите на повереника, твърдейки, че със същите внася данни, като свидетел- очевидец, което е недопустимо с оглед ролята му на повереник в този наказателния процес. Изтъква се, че частната тъжителка не е присъствала на съдебното заседание, когато инкриминираните изрази са били употребени от подсъдимия, като се възразява, че подсъдимият не е целял употребените изрази да достигнат до частната тъжителка за да я обидят, а за да изкаже мнението си по въпрос, поставен му на делото, в което е участвал, а именно кой родител да упражнява родителски права над общото им дете, с оглед начина им на живот. Подсъдимият заявява, че не е искал да обиди никого, а е изразил мнението си за начина на живот на майката в делото, в което се е борил заедно с нея за родителските права. В последната си дума той моли да бъде признат за невинен.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице законоустановения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. в

Фактическата обстановка по случая е била правилно установена от първостепенния съд, както следва:

Подс. К. и частната тъжителка Т. И. били страни по гражданско дело №20093/2019г по описа на Районен съд – Пловдив, с предмет спор за упражняване на родителски права по отношение на роденото от съжителството им дете- Т. К.а. На 26.08.2020г се състояло съдебно заседание, на което частната тъжителка И. не се явила. На това заседание към 2 подсъдимия било отправено предложение за сключване на споразумение от страна на адв.П., като процесуален представител на частната тъжителка И..

Подс.К. взел становище по отправеното предложение, като заявил:“Няма да сключа споразумение. Притеснява ме миналото и настоящето на г-жа И., съмнителни факти, господина, с който съжителства и който плаща всички тези адвокати, екскурзии, скъпи телефони. ..Става въпрос според мен за скрита проституция. Не искам Т. да вземе отношение към живота, което майка й има. Искам детето да расте по друг начин. Постоянно се навъртат някакви възрастни мъже около г-жа И., по-млади мъже“. След съдебното заседание Т. И. подала тъжба, с което инициирала съдебно производство от частен характер, като в тъжбата твърдяла, че посочените изрази са накърнили честта и достойнството й.

При проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състава намери, че първостепенният съд след извършен анализ на доказателствата по делото е достигнал до правилни прави изводи.

По отношение на фактическите обстоятелства е безспорно, че инкриминираните изрази са били отправени от подсъдимия по време на съдебно заседание, на съответната дата и място, установяващи се от изготвения съдебен протокол, приложен на л.5 от първоинстанционното дело.

Протоколът от съдебното заседание е годен доказателствен източник относно датата и мястото на извършване на деянието, явилите се лица, конкретните техни изявления, поради което същият установява в пълнота описаната фактическа обстановка, нещо се потвърждава от останалите гласни доказателства по делото и за което не спорят и страните . Частната тъжителка в показанията си пред първостепенният съд потвърждава, че не се е явила на съдебното заседание по гражданското дело, но заявява, че е узнала за инкриминираните изрази, а подсъдимият от своя страна, видно от обясненията му, също не отрича да ги е казал. Фактът, че изразите са отправени при тази фактическа обстановка установява, че обективно същите са могли да бъдат възприети от частната тъжителка, макар да не е присъствала в същия момент.

Спорният момент по делото представлява правният анализ на случая, направен от първостепенния съд, срещу който частната тъжителка и поверениците й възразяват.

При обидата по чл. 146 от НК деецът дава своя негативна оценка за 3 личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел /Решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о./. В случая би могло да се приеме, че с изявлението си подсъдимият е направил индиректна квалификация на личния и професионален живот на частната тъжителка като е изразил съмнение за неморалност. Това обаче видно от конкретните му думи е направено от негова страна, единствено в контекста на възможността, обстоятелствата описани от него да се отразят на възпитанието на детето.

Правилно първостепенният съд е приел, че изречените от подс.К. изрази не изпълват от субективна страна признаците на престъплението, за което той е привлечен към наказателна отговорност от частното обвинение.

Същественото в случая е обстановката и повода, при които инкриминираните изрази са били изречени. Става въпрос за гражданско дело относно родителски права, по което подсъдимият е бил ответник и по което е разполагал с право да изрази становището си дали и защо, приема или не, отправеното към него предложение за споразумение от ищцовата страна. С казаното пред гражданския съд в съдебното заседание по делото подсъдимия не е имал намерение да обижда или клевети частната тъжителка. Това се установява от конкретните думи и изрази, използвани от подсъдимия и причината, поради която е сторил това. Подсъдимият е имал възражения срещу това да приеме предложението за споразумение, като е споделил обстоятелствата, които посочил, че го безпокоят и мнението си за тяхното значение, обосновавайки по този начин отказа си от постигане на споразумение. Това, освен от смисъла на казаното от него, е видно и от използваните от него изрази: „Притеснява ме …, съмнителни факти …..

Става въпрос според мен за……“. Видно е, че подсъдимият е изразил мнение за обстоятелства, относими към правния спор, а не самоцелни изрази със злепоставящ характер за да засегне личността на частната тъжителка.

Действията му сочат, че той е бил добросъвестен и е споделил опасенията си в насока за възпитанието на детето, с което е целял единствено да изрази мнението си по относим за воденото дело въпрос, защитавайки позицията си, като описва по какъв начин е формирал това свое мнение и е изказал всичко това в контекста на възможното му значение за отглеждането на тяхното * дете, подчертавайки, че става въпрос за негово лично мнение, резултат на 4 личната му убеденост /Решение №312/08.05.1956г. по н.д. №301/1956г/. Съдът дължи да провери твърдяната тежест на поведението на подсъдимия спрямо неговото право на свобода на изразяване по чл.10 от ЕКЗПЧОС /Решение от 7.09.2017 г. на ЕСПЧ по делото на Кържев срещу България, по жалба № 60607/2008 г./ като намесата в правото на свободно изразяване трябва да бъде пропорционална и "необходима в едно демократично общество" /Решение по допустимост от 10.11.2016 г. на ЕСПЧ по жалба № 18288/2006 г. - Бойканов срещу България/. В случая въпросът за ангажираността – професионална и/или лична на частната тъжителка е имал значение за воденото гражданско делото, по което подсъдимият е бил призован като ответник, поради което изразявайки и съответното си становище, в този му вид, като отговор на отправено запитване, под формата на лично мнение, той е реализирал правомерно правото си на изразяване.

За пълнота следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на защитата за това, че не се установява обективният признак на престъплението обидата, да е била отправена присъствено- т.е. в присъствието на частната тъжителка. Същата действително не е присъствала на съдебното заседание, но е разполагала с обективна възможност да се запознае с неговото протичане и становищата на ответната страна, тъй като тя е изпратила упълномощени адвокати като нейни представители, присъствали на делото по силата на пълномощията, с които са разполагали за това. Според съдебната практика използваният от законодателя израз "в негово присъствие" следва да се тълкува в смисъл, че е необходимо обиденият да има обективната възможност да възприеме унизителната за него проява /Решение № 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о./. С такава обективна възможност е разполагала частната тъжителка в настоящия случай, тъй като тя е била представлявана от конкретно избрани от нея лица, на които е възложила този мандат и които дължат отчет за свършената работа. От друга страна частната тъжителка като страна в гражданския процес е разполагала и с обективна възможност и сама да се запознава с протоколите от провежданите съдебни заседания. Тези обстоятелства сочат, че казаното обективно би достигнало до знанието й.

При установяващата се недоказаност на обвинението по предвидения в закона ред, няма основания да бъде уважен и приетият за съвместно разглеждане граждански иск, тъй като същият е на деликтно основание, а непозволено увреждане от страна на подсъдимия спрямо частната тъжителка 5 не се установява.

Предвид изложеното, Пловдивски окръжен съд намира първостепенния съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което същия следва да бъде потвърден на основание чл.338 от НПК, а жалбата на частната тъжителка, депозирана чрез поверениците й следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По изложените мотиви, Пловдивски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №260003 от 19.06.2024г. на Пловдивски районен съд, постановена по НЧХД № 7586/2020г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6