Определение № 384 от 23.04.2024, Районен съд - Петрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. Петрич, 23.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230100533 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Г. Б. М., ЕГН:

**********, чрез адв. Е. Ж., гр. С., ул. „А.“ № 33, ет. 2, кантора ***, срещу „Б. П. Б.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. Ш.“ № ***.

Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че е изтекла предвидената от закона давност на изпълнителния лист и той не може да служи като основание за изпълнение, както и настъпилата перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба е обективирано и особено искане – съдът да допусне обезпечение на иска, като постанови спиране на действията по изпълнение, предприети от ЧСИ, описани по-горе.

Поради констатирани от съда нередовности, така депозираната искова молба е оставена без движение, като посредством Разпореждане № 342/29.03.2024 г., постановено по настоящото дело, на ищцовата страна са дадени подробни указания в какво се състои порока на молбата и срок за изпълнение на същите. Указано е на ищеца, че е налице нередовност по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, касаеща липса на фактически твърдения и неточно и непрецизно формулиране на петитума на исковата молба. Конкретизирано е от съда, че в исковата молба не са наведени минимално изискуемите факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът основава претенцията си, като липсва конкретика по отношение на твърдяното изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ с рег. № *** в регистъра на КЧСИ – какъв е изпълнителният титул, въз основа на който е образувано изп. дело, същият идентичен ли е с цитирания в молбата и приложен към последната изпълнителен лист от 04.09.2013 г. на РС Петрич, кога е връчена доброволната покана до длъжника, на какъв етап е производството по изп. дело и какви изп. действия са извършени по същото, както и факти касателно вземането, предмет на изп. дело. Посочено е, че съдът намира така формулирания петитум на исковата молба за непрецизен, тъй като от същия не може да се изведе каква е търсената от съда защита.

В законоустановения срок, от процесуалния представител на ищеца е подадена молба-уточнение с вх. № 2969/03.04.2024 г., с която не са отстранени предходно констатираните от съда нередовности, в резултат на което с нарочен съдебен акт съдът отново е оставил без движение исковата молба. С Разпореждане № 351/03.04.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е дал съответни указания относно отстраняването на пороците на молбата, като изрично е посочил, че с депозираната от процесуалния представител на ищеца молба-уточнение с вх. № 2969/03.04.2024 г. не са отстранени констатираните от съда нередовности, като молбата отново се явява нередовна. Отново е указано на ищеца, чрез процесуалния му представител, че както в исковата молба, така и в молбата-уточнение липсват релевантни за казуса факти, които да конкретизират и обосноват 1 ищцовата претенция, т.е. да очертаят рамките на възникналия между страните спор.

Посочено е, че констатираната непълнота на фактическите твърдения се проектира и върху петитума на молбата, тъй като в същия не е индивидуализирана търсената от съда защита, а формулираното искане „Претендирам изтекла погасителна давност на вземането на взискателя „Б. П. Б.“ АД, ЕИК *** /заличен търговец/ по горното дело“, не изпълва изискването за редовност по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като липсва посочване срещу кого е насочена претенцията, в какво се състои отправеното до съда искане и какво е основанието му. Указано е на ищеца, че след като конкретизира претенцията си, е необходимо да съобрази същата и с предвидените изисквания на съответния вид или способ, чрез който ще защитава правото си в инициираното съдебно производство. Указано е също, че в случай, че ищецът оспорва изпълнението по цитираното изп. дело, то претенцията следва да се формулира по начин, по който ясно и конкретно да е посочено, че давността е новото обстоятелство, въз основа на което длъжникът оспорва изпълнението, както и че по отношение на твърдяната настъпила перемция отново е налице липса на каквато и да е конкретика.

Съдът е предоставил едноседмичен срок на ищеца за отстраняване на така констатираните нередовности на исковата молба. Изрично му е указано, че ако срокът за изпълнение на указанията не се спази, молбата ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

На 09.04.2024 г. от процесуалния представител на ищеца е депозирана поправена искова молба с вх. № 3140/09.04.2024 г., предявена срещу „Б. П. Б.“ АД, ЕИК: ***, гр. С., бул. „Ц. Ш.“ № ***, чрез правоприемника си „Ю. Б.“ АД с ЕИК ***, представлявана от изп. директор П. Д., с адрес гр. С., ул. „О. П.“ № ***.

В поправената искова молба се сочи, че на 04.09.2013 г., по ч.гр.д. № 781/2013 г. по описа на РС – Петрич, е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата от 1 700 лв. дълг, въз основа на който изпълнителен лист ответникът е завел изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ М. В., с район на действие ОС - Б., с рег. № *** по Регистъра на КЧСИ.

Навежда се, че в рамките на изпълнителното производство съдебният изпълнител е запорирал банковите сметки и трудовото възнаграждение на ищеца, както и че в продължение на десет години задължението на ищеца не е „покрито“ – няма изпълнение.

Изразява се становище, че в случая намира приложение изменението от 03.12.2020 г. на чл.

112 от ЗЗД, задължението на ищеца е погасено по давност и изпълнителното дело, заведено срещу него следва да бъде прекратено на посоченото основание. Освен това имало основание за приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – повече от две години няма действия по изпълнението.

Предвид така изложеното, отправя искане до съда да уважи доводите на ищеца и с решението си да постанови прекратяване на изпълнителното дело, предмет на иска, на посочените основания, заедно със законните последици от това.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

В своята задължителна и константна практика ВКС последователно се е придържал към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи обаче, действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Едва тогава и в зависимост от процесуалното поведение на ищеца, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба, следва да бъде определена и правната квалификация на иска и се прецени неговата допустимост.

В настоящия случай, съдът е констатирал, че липсват релевантни за казуса факти, които да конкретизират и обосноват ищцовата претенция, т.е. да очертаят рамките на възникналия между страните спор. Два пъти е указано на ищцовата страна, че констатираната непълнота на фактическите твърдения се проектира и върху петитума на молбата, тъй като в същия не е индивидуализирана търсената от съда защита. И въпреки тези обстоятелства, с депозираната поправена искова молба ищецът отново не е изпълнил предходно дадените от съда указания.

В казуса, въз основа на минимално наведените факти, се индикира, че ищецът оспорва изпълнението по съдебен ред, като се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност и настъпила перемпция. Именно поради тази причина, тъй като 2 релевираните от ищеца данни и обстоятелства са недостатъчни да очертаят предмета на спора, поради липса на конкретни и индивидуализиращи спора факти, съдът е указал на ищцовата страна, че след като конкретизира претенцията си, е необходимо да съобрази същата и с предвидените изисквания на съответния вид или способ, чрез който ще защитава правото си в инициираното съдебно производство, както и че претенцията следва да се формулира по начин, по който ясно и конкретно да е посочено, че давността е новото обстоятелство, въз основа на което длъжникът оспорва изпълнението, както и че по отношение на твърдяната настъпила перемпция липсва каквато и да е конкретика.

На ищеца два пъти са му давани подробни указания в какво се състоят пороците на депозираната искова молба, два пъти съдът му е предоставял законоустановения едноседмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности, два пъти са му указани неблагоприятните процесуалноправни последици, които ще настъпят при неизпълнението на указанията дадени от съда, но същият не е привел исковата молба, инициирала настоящото производство, в съответствие с изискванията за редовност, визирани в чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. Формулираният в поправената искова молба с вх. № 3140/09.04.2024 г. петитум „с решението си съдът да постанови прекратяване на изпълнителното дело, предмет на иска, на посочените основания (чл. 112 ЗЗД и чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), заедно със законните последици от това“, не индивидуализира търсената от съда защита, не конкретизира нито изпълнението, което се оспорва, нито обстоятелствата, на които се основава искането, нито отговаря на специфичните изисквания за редовност на индикирания способ за защита на материалното право на ищеца.

Предвид изложеното и поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба, са налице основания за прекратяване на делото, респ. за връщане на молбата на иницииралата процеса страна, ведно с приложенията към нея.

Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, Петричкият районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 533/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Петрич.

ВРЪЩА исковата молба на ищеца Г. Б. М., ЕГН: **********, чрез адв. Е. Ж., гр. С., ул. „А.“ № 33, ет. 2, кантора ***.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Б.ския окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

3