Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1135 от 07.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 727/2026
Вид
Определение № 1135
Подписан
07.08.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1135 гр. Благоевград, 07.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500727 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „Л.М.“ №, чрез адв. А. Д., адрес за призоваване: гр. С., ул. „Х. О.“ №, ет., ап. срещу Определение № 271/07.04.2026 г., постановено по гр.д. № 852/2025 г. по описа на РС- Петрич, с което е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 59/20.02.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и неправилно.

Според жалбоподателя при определяне на размера на адвокатското възнаграждение районният съд не е взел предвид обема на свършената работа, интересът по предявените искове и фактическата и правна сложност на делото.

Сочи се, че присъдените разноски от 360 лв. не са пропорционални и на цената на предявените искове. Така определеното възнаграждение не кореспондирало с правната и фактическа сложност на делото.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се подържа, че определението на районния съд е правилно.

Твърди се, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение от адв. Д. е необосновано висок. Сочи се, че по делото не е налице фактическа и правна сложност на делото.

Оправено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК) и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 852/2025 г. по описа на Районен съд-Петрич е образувано по искова молба, депозирана от „Изи Финанс” ЕООД против Х. Г. Т., с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1490,62 лева, от които: 1187,50 лева- главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 461519/13.11.2023 г.; 303,12 лева- договорна/възнаградителна лихва за периода 12.03.2024 г. до 05.02.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, като за вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 267/2025 г. на Районен съд- Петрич.

С Решение № 59/20.02.2026 г., постановено по гр.д. № 852/2025 г. по описа на РС- Петрич, е признато за установено по отношение на Х. Г. Т., че дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, сумата от 377,87 евро, представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на кредит № 461519 от 13.11.2023 г., ведно със законна лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (28.02.2025 г.) до пълното погасяване на дължимата сума, като е отхвърлен предявеният иск за установяване на дължимост на главница на сумата над 377,87 евро до пълния предявен размер от 607,16 евро, както и е отхвърлен предявеният иск за установяване на дължимост на сумата в размер на 154,98 евро, договорна лихва, за периода от 12.03.2024 г. до 05.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 157 от 28.02.2025 г. по ч. гр. д.

№ 276 по описа на РС- Петрич за 2025 г. Х. Г. Т. е осъдена да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, сумата в общ размер от 87,99 евро, представляващи сторени разноски, от които сумата от 19,01 евро за заповедното производство по ч. гр. д. № 276/2025 г. по описа на РС- Петрич, и сумата от 68,98 евро за производството по гр. д. № 852/2025 г. на РС-Петрич, съразмерно с уважената част от исковете. „Изи Финанс“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. А. Д. сумата от 92,80 евро с вкл. ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Х. Т..

От Х. Т., чрез адв. А. Д. е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се осъди ищецът „Изи Финанс“ ЕООД да заплати 571,78 лв. с ДДС , представляващи минимален размер адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА за предявените искове.

С обжалваното Определение № 271/07.04.2026 г. е отхвърлена молбата по чл.

248 ГПК за изменение на Решение № 59/20.02.2026 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

За да определи размер от 300,00 лв., съответно 360,00 лв. с ДДС, първоинстанционният съд както в решението, така и в обжалваното определение, е приел, че посоченото възнаграждение е съответно на реално извършената работа, при съобразяване на предмета на делото, материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на материално затруднени лица.

В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат 2 прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати- чл. 38, ал. 2 ЗА. В настоящия казус, в сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС е посочено, че съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 3

09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.

От друга страна, правния ред в страната- в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован.

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия- обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните (клиент - адвокат), а се касае до такова по реда на чл. 38 ЗА, което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда.

В случая срещу ответника са предявени два иска, съответно с цена на исковете- 1187,50 лв. и 303,12 лв. За защита и по двата предявени иска- за главница по договор за кредит и за договорна лихва, извършената работа е една и съща, доколкото се касае за защита срещу искове, произтичащи от едно и също правоотношение, делото не се отличава с правна и фактическа сложност, делото е приключило в две съдебни заседания, без фактическо явяване на пълномощника.

Съдът намира, че в настоящия случай при съобразяване цитираната и задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес над националната такава, както и всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на свършената работа, от една страна, а от друга и материалния интерес на всеки един от предявените искове, районният съд правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото в размер на 300,00 лева без ДДС, съответно 360,00 лв. с ДДС за двата иска.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъда потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 271/07.04.2026 г., постановено по гр.д. № 852/2025 г. по описа на РС- Петрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5