Решение № 244 от 03.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100500967 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е висящо за втори път пред настоящата инстанция.

Първоначално, по повод депозирана въззивна жалба вх.№ 4961/12.09.2024г. от Ш. Х. Ф. и З. Ю. Ф., (ищци в първоинстанционното производство), чрез адв. Делян Иванов- БАК, срещу решение №186 от 13.08.2024г., постановено по гр.д. №741/2023г. по описа на РС-Айтос, е образувано в.гр.д.№1823/2024г. по описа на БОС.

С определение №3110/10.12.2024г., по в.гр.д.№1823/2024г. по описа на БОС, съдът е прекратил производството по делото и изпратил същото на Районен съд – Айтос за производство по поправка на очевидна фактическа грешка в решение №186 от 13.08.2024 год. по гр.д. №741/2023 по описа на същия съд, с указания, след провеждане на производството, делото да се изпрати отново на БОС за произнасяне по въззивната жалба.

След проведено производство по реда на чл.247 от ГПК и постановяване на решение №2814 от 16.12.2024г. по гр.д.№741/2023г. на Районен съд – Айтос, делото е върнато на БОС, като е образувано в.гр.д.

№202/2025г. на Окръжен съд- Бургас.

С определение №629 от 05.03.2025г. по в.гр.д.№202/2025г. на Окръжен съд- Бургас, делото е прекратено и върнато на РС-Айтос за произнасяне по молба с правно основание чл.250 от ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба вх.№4961/12.09.2024г. по описа на РС – Айтос, за допълване на решение №186 от 13.08.2024г. по гр.д.№741/2023г. по описа на същия съд , както и за администриране на отговор на въззивна жалба с вх.

№5707/22.10.2024г. по описа на РС Айтос.

1

След постановяване на решение №58/10.03.2025г., постановено по гр.д.№741/2023г. по описа на Районен съд – Айтос, делото е върнато на БОС за произнасяне по въззивните жалби.

Това допълнително решение е обжалвано от Ш. Х. Ф. и З. Ю. Ф., чрез адв. Делян Иванов – БАК, с въззивна жалба вх.№2095/03.04.2025г., по която е образувано настоящото дело.

С въззивна жалба вх.№ 4961/12.09.2024г. от Ш. Х. Ф. и З. Ю. Ф., (ищци в първоинстанционното производство), чрез адв. Делян Иванов – БАК, се изразява несъгласие с решение №186 от 13.08.2024г , с което съдът е отхвърлил иска на Ш. Х. Ф. и З. Ю. Ф., срещу Х. Д. Р. и А. Ш. Х., на осн.чл.124 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗС, да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижими имот: дворно място цялото с площ от 711 кв. м. находящо се в с. Мъглен, общ.

Айтос, съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ Х-130 пo плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м., при граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI36 , УПИ XVI- 139, придобит по силата на спокойно и необезпокоявано владение продължило 10 години, считано от 2007г до 2017г. Със същото решение съдът е осъдил ищците да заплатят на Х. Д. Р., направените по делото разноски в размер на 1350лв.

Посочва се за неправилен извода на съда, че ищецът Ш. Ф. е бил само държател на имота до 2023г., а действията които биха могли да бъдат приети като манифистиране на промяна на държането във владение са от 2023г, когато Д. Ф., брат на ищеца, е починал и тотава ищецът заключил имота и не допуснал ответницата Х. Р. вътре. Излагат се доводи, че този извод не е подкрепен от събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба е направен подробен анализ доказателства, като същевременно е изложено виждането на страната за тяхната интерпретация. Счита също така, че при разглеждане на спора първоинстанционният съд произволно е определил фактите, нуждаещи се от доказване, предвид поС.но променящата се позиция на ответницата Р., което от своя страна попречило да се определи ясна граница между спорното и безспорното. В тази връзка се навеждат оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, а именно недопускане на своевременно направени доказателствени искания, а именно оглед на процесния имот и разпит на свидетел.

Посочва се също така, че тенденциозно са били игнорирани от съда свидетелските показания на ищцовите свидетели, както и не е съобразена разпоредбата на чл.172 ГПК по отношение на свидетелите на ответницата Р..

С горните съображения се иска отмяна обжалвания съдебен акт и вместо това бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск, съобразно събраните по делото доказателства, а в случай на потвърждаване на отхвърлителното решение да се постанови решение по евентуално съединените с него искове, по които съдът не се е произнесъл.

Направени са доказателствени искания.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Стоян Стойчев и адв. Тодор Мангъров, процесуални представители на ответницата Х. Р.. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на обжалваното решение.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от 2 процесуалния представител на втория ответник, адв. Стоян Арнаудов.

Изразява се съгласие с подадената въззивна жалба. Поддържа се становище, че съдът не се е произнесъл по евентуалния иск, допуснал е процесуални нарушение и е излязъл извън предмета на спора, възприемайки различен период на осъществено владение върху имота. Моли за отмяна на обжалваното решение и при условие, че бъде отхвърлен главния иск, да се приеме за установено, че А. Ш. Ф. е съсобственик с ищците в процесния имот – дворно място и построената в него жилищна сграда при равни квоти.

С въззивна жалба вх.№2095/03.04.2025г., подадена от Ш. Х. Ф. и З.

Ю. Ф., чрез адв. Делян Иванов – АК срещу решение №58/10.03.2025г., постановено по гр.д.№741/2023г. по описа на Районен съд – Айтос, се изразява недоволство от постановения съдебен акт.

Жалбоподателите намират същия за неправилен и необоснован поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила; липса на мотиви.

Излага се становище във връзка с изводите на съда за объркване и създадена погрешна представа на ищците за предявени евентуални искове, тъй като се касаело за един иск – за приемане не установено, че последните са собственици на процесното дворно място и къщата.

Твърди се, че в първоинстанционното производство не били обсъдени наведените в исковата молба доводи, както и представените доказателства, че имотът се владеел от въззивниците(ищци) по начин, изключващ насрещната страна да го владее самостоятелно.

Развиват се съображения, че поради отхвърлянето на главния иск, следвало съдът да се произнесе по предявените при условията на евентуалност искове.

Посочва се, че в изготвения по делото проект за доклад, исковите претенции на ищците в първоинстанционното производство, били приети именно като евентуални такива, а не като правни доводи. Излагат се аргументи относно изложеното в съдебния акт, че съдът винаги имал право да се произнесе за по - малкото от това, с което е сезиран.

Заявява се, че постановеното допълнително решение не съдържало мотиви и се явявало недопустимо, тъй като районният съд не съобразил разясненията, дадени с определение №692 от 05.03.2025г. по в.гр.д.

№202/2025г. на БОС, за произнасяне по приети за разглеждане претенции.

Навеждат се доводи в тази насока.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който съдът се произнесе по исковете, предявени при условията на евентуалност с молбата за главно встъпване, а именно: да бъде признато за установено, че ищците са собственици на ½ ид.части от процесния имот по отношение на Х. Д. Р., а по отношение ответника А. Ш. Х. – че са изключителни собственици на едноетажната жилищна сграда като част от процесния имот, и съсобственици на дворното място с по ½ ид.ч.; да бъде прието за установено, че ищците са съсобственици с А. Х. при равни квоти за целия процесен имот.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане – за допускане до разпит един свидетел в режим на довеждане, като се твърди, че в първоинстанционното производство, горното искане не било допуснато, което 3 се явявало нарушение на принципа за равенство на страните (чл.9 от ГПК).

В предвидения законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата Х. Д. Р., чрез адв. Стоян Стойчев – БАК и адв. Тодор Мангъров – БАК, с който същата се оспорва изцяло.

Твърди се, че правилно районният съд е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на З. Ю. Ф. и Ш. Х. Ф., за допълване на решение №186 от 13.08.2024г. по гр.д.№741/2023г. по описа на Районен съд – Айтос.

Подчертава се, че със сила на пресъдено нещо се установило, че ищците не са собственици на основание придобивна давност на процесния имот.

Заявява се, че след като искането било отхвърлено в цялост (т.е. за по-голямото), в съдебното решение е инкорпорирано произнасяне и за помалкото.

Посочва се, че наведените в жалбата доводи били неясни и немотивирани, не кореспондирали с фактическата обстановка по делото.

Развиват се съображения във връзка с направеното от въззивниците доказателствено искане.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на районния съд като правилно и обосновано.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба от А. Ш. Х..

Въззивна жалба вх.№4961/12.09.2024г и въззивна жалба вх.

№2095/03.04.2025г са подадени в предвидения законов срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и са допустими за разглеждане по същество.

В с.з. въззивниците, редовно и своевременно уведомени не се явяват лично. Чрез процесуалния си представител адв. Иванов поддържат въззивната си жалба. Претендират разноски.

В с.з. въззиваемата Х. Р., редовно и своевременно уведомени не се явява лично. Чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа подадения отговор. Изразява становище по същество. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият А. Ш., редовно и своевременно уведомен не се явява лично. Чрез процесуалния си представител, адв. Арнаудов, поддържа подадения отговор, не оспорва въззивната жалба.

В определения от съда срок за писмени бележки, такива са представени само от въззивниците.

След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед приложимите разпоредби на закона Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Пред Районен съд – Айтос е образувано гр.д.№265/2023 по искова молба на Х. Д. Р. против А. Ш. Х. за делба на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 711 кв.м., находящо се в с.Мъглен, община Айтос, съставляващо УПИ Х в кв.21 по плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., при граници подробно описани.

С молба вх.№3368/11.07.2023г. Ш. Х. Ф. е предявил искане за главно встъпване по чл.225 ГПК в делбеното производство с твърдение, че има 4 самостоятелни права върху имота, предмет на спора, а именно, че е собственик на основание давностно владение. Във връзка с дадени указания от съда е допълнил молбата, посочвайки, че фактическата власт върху имота е упражнявана по време на брака му със З. Ф. и е поискал нейното конституиране й в производството.

В молбата се посочва, че с нот. акт №98/2007 Д. Х. Ф. /брат на ищеца/ дарява на племенника си А. Ш. / син на ищеца и ответник в делбеното дело/ ½ ид.ч. от делбения имот /двор и къща/. Последният се снабдил с КНА за другата ½ ид.ч. от имота, който е отменен с решение по гр.д.№1154/2021 по описа АРС по иска на Х. Д. Р.. В тази връзка твърди, че заедно със съпругата си е упражнявал необезпокоявано фактическа власт в продължение на 10 години независимо от издадения констативен нотариален акт и никога не е загубил правото на собственост върху целия имот. Твърди, че отношенията между страните в делбеното производство не засягат фактическата власт упражнявана от него на собствено основание и не възпрепятства възможността да е изключителен собственик по давностно владение на целия имот. В случай, че съдът приеме, че ищецът не е изключителен собственик на целия имот, то след извършеното прехвърляне на ½ ид.ч. от процесния имот с нот. акт от 2007г., ищецът е осъществил държане на ½ ид.ч. за своя син, а останалата ½ ид.ч. владее самостоятелно и продължава да ползва необезпокоявано 10 години и е придобил собствеността върху него.