Решение № 770 от 31.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Пловдив, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Атанасова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330204078 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 23-3389-000165/10.07.2023г. на Началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив на Я. С. Ю., ЕГН ********** от ***** са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата, в допълнителна молба, както и в съдебно заседание жалбоподателят Ю. чрез процесуалния си представител адв. М. К. моли съда да отмени НП като незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДП, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП.

Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски. В останалата част относно наложеното на жалбоподателя наказание 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП постановлението не се обжалва.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения размер съгласно Наредба № 1

1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 22.06.2023г. в тъмната част на денонощието в гр. Пловдив, по бул.

„Освобождение“ жалбоподателят Ю. управлявал л. а. марка „БМВ“, модел „530С“ с рег. № ***, собственост на Г. Т. Р.. В автомобила заедно с него се возели свидетелите А. В. Ч. и С. А. Б.. Жалбоподателят се движел в средна пътна лента, а в лява пътна лента се движил л. а. марка „Мерцедес“. След управлявания от жалбоподателя Ю. автомобил, по бул. „Освобождение“ се движил управляваният от св. Р. Н. Н., заемащ към онзи момент длъжността *** на ОДМВР – Пловдив, служебен автомобил с рег. № ***, в който се намирали още три лица, сред които и св. К. Ф. К. – *** на Отдел „Охранителна полиция“, който се возел на предна дясна седалка. Около 23:35ч., движейки се по посочения булевард, управляваният от жалбоподателя автомобил излязъл от нормалния си ритъм на движение, като задните гуми превъртели и задната част на автомобила преминала последователно в дясната пътна лента и след това отново в средната. По този начин, извършвайки резки маневри, жалбоподателят Ю. извел управляваното от него моторно превозно средство извън контрол, чрез загуба на сцепление на задните гуми, използвайки пътя, отворен за обществено ползване, не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а с други цели. Това поведение на жалбоподателя било възприето от свидетелите Н. и К. и станало причина същите да предприемат действия по спиране на водача и извършване на проверка.

Проверката на документите била извършена от св. Н., който извикал за съдействие автопатрул от Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив, като на място били изпратени свидетелите В. Р. М. и Г. М. К.. На жалбоподателя била извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като резултатът от същата бил отрицателен. Тъй като полицейските служители не носели в себе си тест за извършване на проверка за употреба и на наркотични вещества, жалбоподателят Ю. бил отведен в Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив, където му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA607387/23.06.2023г. за констатирано нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДП. При предявяване на акта, жалбоподателят го подписал без възражения. Такива били депозирани впоследствие в предвидения от закона срок.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган възприел описаните в акта обстоятелствата на 2 нарушението с дадена му правна квалификация по чл.104Б т.2 от ЗДП и наложил на жалбоподателя Ю. глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДП, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. М., Р. Н. и Г. К., частично от показанията на свидетелите А. Ч., С. Б. и К. К. както и от приложените към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към материалите по делото писмени доказателства, включително АУАН/ № GA607387/23.06.2023г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, възражение от Я. С.

Ю., писмо от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“, писмо от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

Разпитан в съдебно заседание, св. В. М. /актосъставител/ потвърждава авторството на АУАН и направените с него констатации, като заявява, че е бил изпратен на място, където от свидетелите Р. Н. и К. К. е разбрал, че жалбоподателят Ю. е извеждал управляваното от него моторно превозно средство извън контрол, извършвайки резки маневри, при което сменял пътните ленти на движение. Във връзка с горното същият бил отведен в Шесто РУ пир ОДМВР – Пловдив, където му съставил АУАН за нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДП. Показанията на св. М. се потвърждават от тези на св. Г. К., с който са били изпратени за оказване съдействие на свидетелите Н. и К..

Показанията на свидетелите Р. Н. и К. К. представляват пряк и първичен източник на информация относно развилите се на процесната дата събития и според съда са дадени при липса на данни за заинтересованост. От позицията си на очевидци и двамата свидетели са възприели непосредствено действията на жалбоподателя и с категоричност потвърждават начина на шофиране на управлявания от жалбоподателя Ю. автомобил, като непротиворечиво сочат, че същият е излязъл от нормалния си ритъм на движение, като задните гуми превъртели и задната част на автомобила преминала последователно в дясната пътна лента и след това отново в средната. Действително между двамата свидетели има противоречия относно начина, по който са били разположени на пътното платно автомобилите „БМВ“ и „Мерцедес“, като относно това обстоятелство съдът кредитира показанията на св. Н., доколкото същите кореспондират с тези на свидетелите А. Ч. и С. Б.. Във връзка с горното следва да се отбележи, че е нормално св. К. да не си спомня в детайли случилото се предвид изминалия период от време и предвид служебните му задължения. Още повече, че основният факт на доказване в настоящето производство е свързан с поведението на жалбоподателя на пътното платно за движение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М., К. и Н., както и тези на св. К., с изключение на посочената по-горе част, като обективни, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите 3 доказателства по делото.

Що се отнася до показанията на свидетелите А. Ч. и С. Б. съдът не кредитира същите в частта, в която отричат жалбоподателят Ю. да е въртял гуми и задната част на автомобила да е преминавала от едната в другата пътна лента, доколкото същите се опровергават от показанията на свидетелите Р. Н. и К. К.. Последните, както се посочи по -горе, са свидетели на случилото се и не се установяват каквито и да било причини, поради които да са заинтересовани от изхода на делото, за разлика от свидетелите Ч. и Б., които са в близки отношения с жалбоподателя. В подкрепа на показанията на свидетелите Н. и К. са и тези на свидетелите В. М. и Г. К., които макар и да не са присъствали на случилото се, са разбрали за поведението на жалбоподателя от своите колеги, за оказване на съдействие на които са били изпратени.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред.

Въз основа на гореизложеното и не се възприеха възраженията за осъществяване на различна фактическа обстановка от възприетата.

Наред с горното съдът отчете и презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл.189 ал.2 от ЗДП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта. Именно такива се твърдят от жалбоподателя, но същите останаха недоказани по делото.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и нарушителя, който изрично е отразил в него, че няма възражения и нарушението е записано коректно. Връчен му е при съставянето.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на 4 закона. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези /време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено/. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя, доколкото последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за преднамерено извеждане на моторно превозно средство извън контрол чрез загуба на сцепление на задните гуми и неизползване на пътищата, отворени за обществено ползване, в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а с други цели.

Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

Както вече се спомена, не се възприема становището на процесуалния представител на жалбоподателя за съществено нарушаване на процесуалните правила, състоящо се в липсата на пълно описание на нарушението. Според настоящия съдебен състав абстрактното правило за поведение, посочено в чл.104Б т.2 от ЗДП, а именно ползването на пътя само по предназначение, е конкретизирано в достатъчна степен с отразеното в акта, че водачът извършва резки маневри и преднамерено извежда моторно превозно средство извън контрол чрез загуба на сцепление на задните гуми. Очевидно е, че последното не е целта, с която се ползват пътищата, доколкото основният принцип и задължение на водачите е да контролират управляваните от тях ППС непрекъснато. В този смисъл такова деяние преследва друга цел, каквато е именно известният в обществото „дрифт“, чието фактическо отражение е описаното в АУАН и НП. По тези съображения съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение относно съдържанието на акта и постановлението.