Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1063 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19390/2023
Вид
Решение № 1063
Подписан
10.03.2025
В сила
09.07.2025
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330119390 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907 против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 713, 67 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 230, 55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 07.11.2020г. – 07.11.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 7627/10.11.2023г. по ч.гр.д. № 16300/2023г. по описа на ПРС, I състав.

В исковата молба се твърди, че за л.а. „**“, с рег. № **, собственост на „**, имало сключена застраховка „Каско на МПС“, със срок на действие 22.02.2019 г. – 21.02.2020 г., съгласно комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № ** от ** г.

На ** г. в **, настъпило ПТП – застрахованият автомобил преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което били реализирани материални щети, изразяващи се в спукан картер на МПС. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол № ** г.

1

В резултат на ПТП, на 19.09.2019 г. в ищцовото дружество било подадено уведомление – декларация за щета, с искане за обезщетяване на вредите, при което в дружеството била образувана щета № **. Посочва, че във връзка с чл. 82 ОУ за застраховки „Каско“ и „Злополука“, застрахователят заплатил обезщетение в общ размер от 703,67 лева, от което сумата от 658,67 лева била преведена в полза на автосервиза, отстранил повредите по автомобила – „Ауто Тошев“ ООД, с преводно нареждане № ** г. и сумата от 45 лева, която била изплатена с преводно нареждане № ** г. за услуга пътна помощ. Били направени и ликвидационни разноски в размер на 10 лева.

Счита, че отговорност за вредите носи Община Пловдив, доколкото участъкът, където е настъпил инцидента, е общински път, като посочва, че на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като съгласно чл. 31 ЗП общините имат задължение по изграждането, ремонта и поддържането им.

С плащане на дължимите суми ищецът изпълнил задължението си в качеството му на застраховател да покрие щетите, причинени на увреденото МПС, като в негова полза възникнало регресно вземане в размер на платената сума от 703,67 лева, ведно с ликвидационните разноски от 10 лева. Твърди, че до ответника било изпратено писмо с изх. № ** г., получено на 06.01.2020 г., с което Община Пловдив била поканена да изпълни доброволно задължението си, но плащане не постъпило, поради което претендира и сумата от 230,55 лева – обезщетение за забава за периода 07.11.2020 г. – 07.11.2023 г.

За сумите се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7627/ 10.11.2023 г. по частно гр. дело № 16300/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което се породил интерес да предяви настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 08.11.2023 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва – настъпилото ПТП, настъпилите щети, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на твърдения инцидент, наличието на причинна връзка, механизма на ПТП, застрахователното обезщетение да е изплатено, както и размера на същото.

Твърди, че застрахователят не изследвал дали не били налице някои от съответно приложимите изключени рискове, посочени в ОУ, поради което не можело да се приеме, че са били налице предпоставките за изплащане на обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване на резултата от водача на МПС, който не съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя. Възразява, че претендираното вземане е погасено по давност.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят 2 встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

Застрахователното правоотношение се установява от представената Комбинирана застрахователна полица № ** от **г. със срок на покритие 22.02.** – 21.02.2020г., ведно с общи условия, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

За настъпването на въпросния инцидент са събрани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля К. Ч.. От показанията му се установява, че през ** управлявал лек автомобил „**“, с регистрационен № ** с пълно автокаско. Спомня си за настъпило ПТП на павирания път до търговията на ** по павираната улица, която тръгва от ** и излиза под моста на **. Пропаднал в дупка около 40 – 50 см в паважа, която била празна, чуло се силен шум, нямал възможност да реагира. Маслото на автомобила изтекло вследствие на удара. Обадил се на 112, дошъл екип на МВР, обяснил за случилото се. Бил съставен протокол за ПТП. Оттам с пътна помощ откарали колата в лизингодателя и оттам тръгнал ремонтът за щетата.

Нямало знаци за пътна неравност, не било сигнализирано по никакъв начин.

Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото.

На 19.09.2019 г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото декларации, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил.

Същите са били определени на стойност 658, 67 лева, като сумата е преведена по сметка на сервиз „Ауто Ташев“ ЕООД.

С проекта за доклад на делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП.

Видно от заключението на вещото лице по САТЕ, което се кредитира от настоящия състав като обективно, компетентно и добросъвестно, а и неоспорено от страните, се установява, че при механизма на ПТП, за който има данни по делото а именно, преминаване на автомобила през дупка от 3 липсващи павета, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен. Установява се още, че стойността на ремонта за възстановяване на повредите по автомобила е 1019,98 лв.

Разноските на застрахователя зависят от организацията на работа, квалификацията и заплатите на персонала, пазарните условия и др.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства относно факта на настъпване на ПТП, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение по САТЕ.

Безспорно по делото се установи, че н а ** г. в **, л.а. „**“ с per. № ** преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което били реализирани материални щети, изразяващи се в спукан картер на МПС. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол № ** г., като ищецът е заплатил в полза на „Ауто Ташев“ ЕООД сумата от 658, 67 лева – стойност на ремонта. Заплатил е на „Тео Транс“ 59 ЕООД разходи за пътна помощ в размер на 45 лева, както и е направил ликвидационни разноски в размер на 10 лева.

Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова противоправно поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат /съпричиняване/. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на търсената сума. Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат, като твърдението на ответника остана голословно.

4

Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Според заключението на САТЕ действителната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 1019,98 лв.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.

Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 713, 67 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, пътна помощ и ликвидационни разноски по щета № **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 07.11.2020г. – 07.11.2023г., която съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК и извършена справка посредством сайта calculator.bg, възлиза на 230, 55 лева.