Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4206 от 25.04.2025, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 753/2025
Вид
Решение № 4206
Подписан
25.04.2025
В сила
15.10.2025
Състав
Антоанета Митрушева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4206

Хасково, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260700753 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. А., [държава], против Решение № 2201/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила. Като основания за отказа в акта били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на [държава] като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Сочи се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на оспорващия. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът. Същевременно не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на лицето в [държава] и региона на страната, в който той евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване, не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. Липсвало изследване на възможността на лицето да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Не бил извършен и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната, посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Не били анализирани и пречките за установяването на търсещия закрила в конкретната област на [държава] от финансов и битов характер, предвид материалните му затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването в дадена област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В оспорения акт липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава], където ще бъде върнат. Информацията, на която се позовавал органът, не отговаряла на реалната ситуация в страната на произход. Причините молителят да напусне държавата си били свързани с твърдени актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. На следващо място, не било изследвано дали отклонението от военна служба съставлявало тежко престъпление, за което да се налагало лишаване от свобода в затвор, който да не отговаря на международните стандарти и това да доведе до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и МПГПП, респективно дали имало вероятност да му се наложи наказание, което по своето естество да представлява изтезание или нечовешко или унизително отношение, тъй като напускането му на [държава] можело да се изтълкува и като отклонение от военна служба. Счита, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт. По така изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение, със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена на основанията, посочени в нея. Административният орган допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не изследвал в цялост бежанската история на жалбоподателя. Счита, че са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут, поради което за решение в този смисъл и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Към отговора прилага справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г. и вх.№ МД-02-78/03.02.2025 г. относно [държава] и състояние на сигурността в районите на И., Р., Х., Х. и Д., след падането на режима на Б. А..

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба срещу решението на административния орган. Счита същото за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез С., Дирекция „Миграция“ - МВР с вх.№ 105450-6076/17.09.2024 г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. № УП 44430/25.09.2024 г., А. А. А. от [държава] е поискал закрила от Република България. Самоличността му е била установена с представен от чужденеца документ за самоличност – карта № 23858425, издадена от [държава] на 26.09.2022 г. Вписаните данни на лицето са следните: А. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Д. А., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, ***, ***. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братя и сестри на търсещото закрила лице, всички с местонахождение в [държава] с изключение на единия му брат – Г. А., който е отбелязан като пребиваващ в България.

Чужденецът първоначално е регистриран като непридружен непълнолетен. С решение на председателя на НБПП, на молителя е предоставена правна помощ, под формата на представителство от адвокат. В хода на производството чужденецът е навършил пълнолетие.

С писмо с рег.№ УП 44430/17.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-18563/01.11.2024 г. (рег. № УП-44430/01.11.2024 г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 25.11.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 44430/25.11.2024 г. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил всичко, което заявил при попълване на регистрационния лист. Посочил, че не е използвал други имена, включително псевдоними или такива по фалшиви документи. Притежавал само сирийско гражданство и имал един брат – Г. А. А., който се намирал с него в България. Отбелязал, че напуснал [държава] на 1 август 2024 г. нелегално, заедно с брат си, и се отправили към [държава]. След престой там, тръгнали към България. Никога не му били издавани документи в [държава], нито на него, нито на членове на неговото семейство. Влязъл в Република България нелегално на 11 септември 2024 г. през зелена граница, заедно с брат си и още десет човека. След преминаване на българска територия били задържани от полицията. Като последен адрес в страната си на произход посочил [населено място], област Д. А., където живял до отпътуването си. Описал селото като малко населено място, в което хората се занимавали със земеделие. Чужденецът заявил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз. Посочил, че не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в друга държава преди тази в България. Отрекъл да е бил арестуван или осъждан в [държава] или в друга държава. Посочил, че е арабин по етническа принадлежност и никога не бил имал проблеми поради това. Изповядвал ***, като не срещал трудности или заплахи заради религията си. На въпрос дали знае какво е политическа партия, отговорил, че не знае. Заявил, че всички негови близки роднини, с изключение на брат му, се намирали в [държава], в [населено място], област Д. А.. Отбелязал, че няма образование, а в [държава] работел в земеделието. Като причина за напускане на страната си чужденецът посочил войната и несигурността – в неговия район се водели сражения между редовната армия и кюрдски формирования, имало бомбардировки, икономическата ситуация била тежка, трудно изхранвали семейството си, често нямали ток, макар да имали вода. Изтъкнал, че като млад човек не виждал бъдеще в [държава] и поради това с брат си решили да търсят по-добри условия в Европа. Заявил, че не е имал проблеми с официалната власт в [държава]. Уточнил, че сраженията все още продължавали, но бомбардировките били по-редки. През 2016 г. бил свидетел на бомбардировки и убити хора, но до 2018 г. положението се успокоило. Посочил, че нито той, нито семейството му пострадали. Отрекъл да е бил подложен на преследване от някоя групировка от началото на военните действия до момента на напускане на страната. Заявил, че не е получавал заплахи лично към себе си, нито семейството му било заплашвано. Посочил, че върху него не било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, нито било водено съдебно дело срещу него. Същото се отнасяло и за негови близки или роднини – срещу тях също не били предприемани подобни действия. Изложил всички причини, поради които напуснал [държава], и заявил, че би се върнал в страната си, ако войната приключи. Подал молба за закрила в Република България, тъй като желаел да получи по-добро бъдеще.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. № УП 44430/25.02.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

Решението е връчено лично на лицето на 14.03.2025 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 25.03.2025 г., видно от поставения входящ номер на ДАБ.