Решение № 3599 от 05.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3599 гр. Пловдив, 05.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330115287 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 против Д. - П. Ф. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 12.08.2020 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *********, с предоставена сума от 2500 лева, която била преведена на продавачa на стоката, избрана от ответника, с оглед издадена фактура. За ползвания финансов ресурс се дължала договорна лихва, при лихвен процент от 17,92 %. Общото крайно задължение възлизало на 3520,33 лева, която сума била разсрочена на 48 погасителни вноски.

Ответникът не извършил плащания, съответно пропуснал да погасил три месечни вноски, с падежи – 15.09; 15.10; 15.11.2020 г., поради което всички вземания станали предсрочно изискуеми, считано от 05.05.2021 г., за което кредитополучателят бил уведомен.

Задълженията възлизали на сумите от: 2500 лева – неплатена главница; 300,75 лева – договорна лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.05.2021 г., 51,56 лева – обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 08.06.2021 г.

1

Поради липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 6762/26.07.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 10745/21 г. по описа на ПРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.06.2021 г. до окончателното погасяване.

Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Не оспорва сключването на договор за кредит. На същата дата сключил и договор за покупко-продажба извън търговски обект № ********* с „Велмакс Лукс“ ЕООД, като продажната цена на закупените стоки била финансирана от ищеца с процесния договор. Ответникът получил стоките, но след оглед не останал доволен от качеството, поради което на осн. чл. 50, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 52 ЗЗП упражнил правото си на отказ от договора за покупко-продажба в 14-дневен срок от приемането им. Вещите му били предадени на 12.08.2020 г., а на 25.08.2020 г. изпратил уведомление за отказ от договора до адреса на продавача. От дружеството не върнали отговор, нито прибрали стоките, поради което на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗП ответникът върнал същите на продавача в определения от закона срок – на 08.09.2020 г., чрез пратка, доставена от лицензиран пощенски оператор. От страна на дружеството не били предприети никакви действия, поради което поддържа, че договорът е прекратен, предвид реализираното от негова страна право на отказ. Счита, че с оглед добросъвестността дружеството - продавач следвало да уведоми ищеца за прекратяването на договора, както и да върне на същото получената по стоковия кредит сума. В тази връзка твърди да е провел разговори с представители на ищеца, които го уверили, че са уведомени за връщането на стоките, а отношенията между двете дружества били уредени. Поддържа, че двата договора следва да се разглеждат в тяхната взаимна връзка, а не самостоятелно.

Отделно, счита процесния договор за потребителски кредит за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Същият противоречал и на добрите нрави. Оспорва начина на определяне и изчисляване размера на исковите претенции.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Трето лице – помагач на страната на ответника:

Предвид направеното в срок и основателно искане от страна на ответника, с Определение № 3969/11.04.2022 г., като трето лице – помагач е конституиран „Велмакс 2

Лукс“ ЕООД, ЕИК 204470750.

С Определение № 5999/02.06.2022 г., за съвместно разглеждане са приети предявените в срок, при условията на евентуалност, обективно съединени осъдителни обратни искове от Д. - П. Ф. М., ЕГН ********** против „Велмакс Лукс“ ЕООД, ЕИК 204470750.

По обратните искове:

Осъдителни искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл.

82, вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 44 ЗЗП.

Ищецът излага идентични с депозирания отговор на първоначалната ИМ твърдения относно сключването на договор за покупко-продажба извън търговски обект от 12.08.2020 г. с ответното дружество „Велмакс Лукс“ ЕООД, финансиран от „Ти Би Ай Банк” ЕАД с договор за потребителски кредит от същата дата; получаване на стоките и реализирането на правото на отказ от договора за покупко-продажба чрез изпратено уведомление до продавача, а впоследствие връщане на стоките, които права били упражнени в предвидените в ЗЗП срокове. Счита, че не следва да търпи негативни последици в своята правна сфера, доколкото е упражнил правото си на отказ от договора. При уважаване на главните искове ответникът би се обогатил неоснователно, т.к., от една страна, е получил стойността на вещите, а от друга – задържа и самите тях.

Ето защо моли, при уважаване на главните искове, да бъдат разгледани и евентуалните обратни такива, като ответникът по тях бъде осъден да заплати сумите от: 2500 лева – главница, представляваща цената на вещите по договор за покупко-продажба от 12.08.2020 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, предвид упражнено право на отказ и 352,31 лева – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения, изразяващо се в неуведомяване своевременно на „Ти Би Ай Банк” ЕАД за заявения от ищеца по обратните искове отказ от договора за покупкопродажба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който взема становище за основателност на главните искове, както и съображения за неоснователност на обратните такива.

Оспорва до ответното дружество да е било изпратено изявление за отказ от договора. Твърди, че на 25.08.2020 г. ищецът изпратил пратка – картонен плик, в която се съдържала погрешно предадена му на презентацията гаранционна карта за друг уред, но не и изявление за отказ. На 08.09.2020 г. ищецът изпратил на дружеството кашон и плик, но пратката била без опция за преглед, поради което и предвид липсата на постъпил отказ в 14-дневения срок – служители на дружеството отказали да я приемат. Договорът не бил прекратен, поради което не бил прекратен и този за кредит.

Моли се за уважаване на главните искове и за отхвърляне на обратните такива.

3

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между „Велмакс Лукс“ ЕООД и Д. - П. М. е сключен договор за покупко-продажба извън търговски обект № ********* от 12.08.2020 г., по който стоките са получени от купувача в деня на сключването му; договорът за покупко-продажба е финансиран с договор за потребителски кредит № ********* от 12.08.2020 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и Д. - П. М., при сочените в първоначалната ИМ параметри, като предоставената парична сума е била усвоена чрез превод в полза на продавача на стоките – „Велмакс Лукс“ ЕООД; по договора за кредит – отв. М. не е извършвал плащания /вж.

Oпределение по чл. 140 ГПК № 12769/21.11.2022 г. – л.90-91/.

С договора за покупко – продажба извън търговския обект от 12.08.2020 г. ответникът е закупил стоки на обща стойност 2500 лева, финансиран чрез договора за потребителски кредит.

На 25.08.2020 г. ответникът е подал /от гр. *********/ пратка чрез куриерска фирма „Еконт“ до продавача на стоките на вписания му адрес в договора – ********* – това е и вписаното седалище и адрес на управление на дружеството. На 08.09.2020 г., чрез куриерска фирма „Спиди“ до „Велмакс Лукс“ ЕООД е изпратена пратка със съдържание „домашни потреби, рекламация“.

Относно поддържания отказ от договора за покупко – продажба на стоки са събрани и гласни док. средства, чрез разпит на св. А. С. /***** на ответника/.

Поддържа заедно да са били на презентацията на вещите, които ответникът решил да закупи на свое име, чрез финансиране с кредит. Взели стоките, но при проверка и проба, установили, че не вършат работа за нужната цел, не отговаряли на презентацията, при което решили да ги върнат. Видели, че срокът за това е 14 – дневен, заминавали на море. Ответникът провел няколко разговора с двете фирми относно 4 прекратяване на договора, като се изяснило, че в посочения срок следва да изпрати писмено съобщение/уведомление до продавача „Велмакс Лукс“. Станала свидетел на телефонния разговор с последния за връщане на вещите и прекратяване на договора.

Видяла, че ответникът изпраща документ, уведомление до „Велмакс Лукс“. Направил го чрез куриерска фирма „Еконт“ от гр. *********. След още 14 дни, върнал и самите вещи, чрез куриерска фирма „Спиди“. Вещите били изпратени и не били връщани на ответника. Впоследствие звъняли и на двамата от банката за погасяване на кредита, т.к. св. била посочена като лице за контакт.

Съдът кредитира показанията като ясни, последователни, непосредствени, логични и житейски обясними, вкл. при съобразяване нормата на чл. 172 ГПК, док. кореспондират изцяло относно изнесените факти и на приетите по делото писмени доказателства.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът надлежно се е възползвал от правото да прекрати договора за покупко – продажба на стоки извън търговски обект.

Това е станало именно в предвидения 14-дневен срок от сключването му /12-25.08.2020 г./. Съгл. чл. 50 ЗЗП - потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи. От съвкупния анализ на свидетелските показания и писмените доказателства за изпращане именно от посоченото населено място, чрез упоменатата и от св. куриерска фирма, на писмо /пратка/, се установява, че същият е уведомил продавача за желанието си да върне вещите и да прекрати договорните правоотношения. Възраженията на третото лице – помагач в обратна насока не се споделят. Ангажираните док. от ответника са достатъчни за формиране на несъмнен извод относно упражненото право на потребителя да се откаже от договора, като в тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗЗП, според която - за да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или да заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора.

Освен, че според свидетелката е изпратено писмено уведомление до продавача, което се потвърждава от пратката чрез куриер с описание „картонен плик“, именно от гр. ********* до адреса на „Велмакс Лукс“ ЕООД, тя е категорична и, че е станала свидетел на разговори именно във връзка с искането за прекратяване на договора и връщане на вещите, поради което следва да се приеме, че освен ясно и явно, желанието за това е демонстрирано и недвусмислено устно. По делото не се твърди, нито установява да има други правоотношения между страните, за да се коментира свързаност на пратката с такива. А възражението на ТЛП за получен друг документ – погрешно предадена гаранционна карта, не се установява. Въпреки изричните указания 5 към страната с доклада по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК - доказателства за изпратен, респ.