Решение № 243 от 02.10.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Б.С., 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410101195 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, във вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв.Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, ет.6, общ. С., обл. С. (столица), представлявано от пълномощника юрисконсулт В. Ц., срещу Д. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: с.П., общ.Б.С., ул.“Ш.“ №57, с които се иска да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на дружеството-ищец сумата в размер на 3 038,63 лева (три хиляди тридесет и осем лева и 63 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-16369431 от 05.09.2018г., ведно със законна лихва за период от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 24.02.2023г., до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 2 470,57 лева (двe хиляди четиристотин и седемдесет лева и 57 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.01.2019г. до 20.09.2022г., сумата в размер на 825,40 лева (осемстотин двадесет и пет лева и 40 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 20.02.2020г. до 17.02.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №270/12.04.2023 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 446/2023г. по описа на РС-Б.С., както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

Ищецът твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, ЕИК 130697606, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 3000 лв., от който била удържана сумата в размер на 270,50лв. за погасяване на предишни задължения на ответника към дружеството-кредитор, както и стойността на 1 договорената между страните клауза за такса ангажимент в размер на 105 лв., съгласно която кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент в размер от 36.03%. Посочва, че ответникът усвоил сумата от 2 624,50 лв. чрез банков превод от кредитодателя по посочена от нея банкова сметка. Сочи, че ответникът се задължил да върне получената от кредитодателя сума, ведно с дължимите лихви върху нея, на 48 месечни погасителни вноски, но вместо това преустановила плащанията към кредитодателя, като падежът на първата дължима според договора, но неплатена вноска, настъпил на 20.01.2019 г. Посочва, че крайният срок за изпълнение на всички задължения по договора настъпил на 20.09.2022г. Поддържа, че доколкото ответникът не е платил уговорените погасителни вноски в срок, същият е изпаднала в забава, с оглед което претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, формиращи претенцията за главница. Излага, че на 02.12.2019г. е подписано Приложение № 1а към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, ЕИК 130697606, и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, с което са изкупени вземания, част от които и тези, претендирани в настоящото съдебно производство. Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу него, по което е образувано ч.гр.д. № 446/2023 г. по описа на РС-Б.С., като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с Разпореждане №940/10.08.2023г. на ищеца е указано да представи доказателства за депозирана в срок искова молба, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането.

Съдът е констатирал, че ищецът не претендира сумата над 825,40 лв. до пълния присъден в заповедното производство размер от 1119,03лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2019г. до 17.02.2023г., а същата е предмет на издадената заповед № 270/12.04.2023г. по ч.гр.д.№ 446/2023г. по описа на РС-Б.С., предвид което съдът с Определение № 201/22.03.2024г. прекратил производството за сумата над 825,40 лв. до пълния присъден размер от 1119,03лв. поради ненадлежно предявен иск, като обезсилил Заповед за изпълнение №270/12.04.2023 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 446/2023 г. по описа на РС-Б.С. в посочената част. Определението не е обжалвано от ищеца, предвид което същото е влязло в законна сила.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, се установило, че ответникът Д. М.

Д. не живее на посочените адреси и не пребивава в населените места, посочени в исковата молба.

От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА се установило, че постоянният и настоящ адрес на ответника е в с. П., ул.“Ш.“№57, общ. Б.С., обл. Враца.

Съдът е изискал служебна справка за регистрирани трудови договори на ответника, от която е видно, че същият няма регистрирани действащи трудови договори на територията на Р.България.

С Разпореждане №235/14.02.2024г. съдът е допуснал правна помощ на ответника, 2 призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1195/2023г. по описа на РС-Б.С.. С Определиение № 122/22.02.2024г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПП съдът назначил адв. Т. И. Н. от АК-Враца за особен представител на ответника Д.. В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, адв.Н. е депозирала писмен отговор, в който оспорила депозираната искова молба по основание. Сочи, че не са ангажирани доказателства във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит, както и за осъществената цесия.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подадена е писмена молба, в която са релевирани доводи по същество на спора.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който поддържа възраженията направени в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания посочил, че няма контакт с ответника, като изразил становище, че иска е основателен.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2023 г. ищецът е подал в Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Образуваното ч.гр.д. №9900/2023 по описа на СРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС-Б.С., където по образуваното ч.гр.д.

446/2023г. била издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на ответника в настоящото производство по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и е предявена настоящата искова молба. Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в указания едномесечен срок и има за предмет същите вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.

В случая страните не спорят и между тях е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, ЕИК 130697606, и ответника Д. е сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г.

С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е оспорил материалноправната легитимация на ищеца в качеството му на цесионер по сключен договор за цесия с кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД да претендира дължимата по договора сума. От събраните по делото писмени доказателства - Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и Приложение № 1а от 02.12.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключени между БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, в качеството на цедент, и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на цесионер, се установява по делото, че заемодателят БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД е прехвърлил вземанията си срещу Д. М. Д. по Договора за потребителски паричен кредит /пореден номер 398 от Приложението/. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да 3 изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от цесионера до длъжника, което видно от приетите като писмено доказателство удостоверения за доставяне същите не са получени от настоящия ответник. Въпреки посоченото, съгласно трайно установената съдебна практика уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.

99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД/ Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г. , т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /, поради което следва да бъде направено заключението, че извършената цесия е надлежно съобщена на ответницата. Ето защо и ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД се явява материалноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по Д. е сключен Договор за потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, в качеството на кредитор /заемател/, и Д. М. Д., в качеството му на кредитополучател /заемополучател/.

От приетия като писмено доказателство по делото договор се установява, че на 05.09.2018 г. в гр.С. между „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника в настоящото производство, в качеството му на кредитополучател, е сключен процесният договор за потребителски паричен кредит, т.е. между страните е налице облигационно правоотношение във връзка с предоставянето на потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Ответникът не спори, че е усвоил сумата по договора, същото се установява и от заключението по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и безпристрастно дадено и го кредитира с доверие. Ето защо ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от Закона за потрбителския кредит /ЗПК/ и спрямо него е приложима специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защитна на потребителите /ЗЗП/ - арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността, са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е 4 недействителен.

В договора са уговорени следните условия: размер на кредита за потребителски цели:

3000 лв., застрахователна премия – 806,40 лв., такса ангажимент – 105 лв., брой погасителни вноски – 48, месечна погасителна вноска –137,36 лв., обща стойност на плащанията 6 593,28 лв., годишен процент на разходите – 45,81%, лихвен процент – 36,03%. Инкорпориран е погасителен план, в който се съдържат номер на погасителната вноска, падежна дата на погасителната вноска, размер на вноската и оставаща главница в лева.