Решение № 596 от 05.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Варна, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100500174 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68, срещу решение №3922/05.11.2025 г., постановено по гр.д. № 13301/2024 г. на ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Г. С. Г., ЕГН ********** с адрес ***********************, сумата от 1432,20 лева (732.27 евро), представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди на мотоциклет „*********“, с рег. № *********, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 07.06.2024г. около 18,30ч. в гр. Варна, на бул. „Народни будители“ по вина на водача на л.а «*********» с рег. № *********, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие от 27.09.2023г. до 26.09.2024г., ведно със законната лихва от 05.08.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата о т 9 3 , 3 0 л е в а (47.70 евро), разходи по изготвяне на фактура № 8000012042/02.08.2024г. с издател „Бултрако Моторс“ АД, ведно със законната лихва от 05.08.2024г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 от КЗ.

В жалбата се твърди, че присъденият размер на обезщетението е определен неправилно. Допуснато е процесуално нарушение, изразяващо се в отхвърляне на искането с правно основание чл.201 от ГПК и кредитиране на оспорената от страната заключение на САТЕ. Поддържат се оспорванията относно посочената в експертизата пазарна стойност на процесния 1 мотоциклет с твърдения, че липсва яснота как е определена, че не е отчетен ръстът на инфлацията и че са използвани аналози предимно от само един сайт.

Твърди се, че не е извършено задълбочено и подробно пазарно проучване.

Излага се, че при отговора на въпрос 4 са остойностени вреди извън изготвения опис. Изразява се несъгласие с приспадане само на скрапната стойност на останките (61.60 лева), но не и стойността на запазените части, която би се получила при продажбата им, изчислени от вещото лице в размер на 8% или 364 лева. Поддържа се, че в тази част заключението не е хипотетично, както е приел съдът, тъй като по презумпция всички останали части, които не са описани като увредени, следва да се приемат за запазени.

Скрапната стойност отразява само цената на метала вложен автомобила в зависимост от теглото му, но не и придадената стойност на автомобилните части, определена от тяхното специфично предназначение. Цитира се съдебна практика в тази насока. Оспорва се относимостта на извършените разходи за оферта в размер на 93.30 лева към процесното МПС. Представената справка от Еконт не представлява доказателство за действително извършени разходи и няма качеството на счетоводен документ. Оспорва се връзката между двата документа. Досежно лихвата за забава се излагат съображения за нейната дължимост считано от дерегистрацията на МПС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата с твърдения, че размерът на обезщетението е правилно определен съгласно компетентно изготвеното заключение на САТЕ, а сторените разходи за изготвената оферта са във връзка ПТП и с оглед предварителната яснота, че дружеството няма да определи справедлива пазарна стойност на ППС.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. С. Г. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на сумата от 1943,80 лева, представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на мотоциклет «*********», с рег. № *********, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 07.06.2024г. около 18,30ч. в гр. Варна, на бул. „Народни будители“, по вина на водача на л.а «*********» с рег. № *********, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие от 27.09.2023г. до 26.09.2024г. и сумата от 93,30лева, разходи по изготвяне на фактура № 8000012042/02.08.2024г. с издател „Бултрако Моторс“ АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на мотоциклет «*********», с рег. № *********. На 07.06.2024г., около 18,30ч. в гр. Варна, на бул. „Народни будители“ на входа за Аспарухов мост по посока центъра на града, л.а «*********» с рег. № *********, управляван от Й. Т., не пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет «*********», с рег. № *********, управляван от Г. Г.. В резултат на ПТП на мотоциклета били нанесени материални щети, чийто ремонт надвишавал пазарната му стойност.

По представена от „Бултрако Моторс“ АД фактура новите части, необходими за възстановяване на мотоциклета, били на обща стойност 11535,53лева. Сочи, че на водача Й. Т. било съставено НП, влязло в законна сила на 02.10.2024г.

Ответникът като застраховател на виновния водач бил уведомен от ищеца за 2 настъпилото събитие на 25.06.2024г. Образувал щета № 211788980, по която на 05.08.2024г. изплатил обезщетение в размер на 3056,20лева. Твърди, че така полученото застрахователно обезщетение е несъответно на действително нужната стойност за отстраняване уврежданията по мотоциклета му. Отделно от горното за изготвяне на оферта от “Бултрако Моторс“ АД сторил непредвиден разход в размер на 93,30лева. Това обосновава заявяване правата му пред съда, като претендира и законната лихва считано от датата на изплащане на обезщетението от застрахователя.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че търсеното обезщетение е завишено спрямо средните пазарни цени на труд и материали и поради това е несъответно на реално претърпените вреди. Счита, че с изплатената от него на 05.08.2024г. сума от 3056,20лева е изпълнил точно задължението си за плащане на дължимото се обезщетение за настъпилата тотална щета. Оспорва като недоказана претенцията за заплащане на сумата от 93,30лева.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

По въпросите за настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по процесната застрахователна полица, вида и естеството на вредите и доброволно заплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 3056.20 лева, спорът не е пренесен пред настоящата инстанция. Посочените факти са правилно установени от първоинстанционния съд, поради което в тази част настоящия състав препраща към мотивите на обжалваното решение.

Основният спорен въпрос в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

За да се произнесе по него съдът съобрази, че п о повод дадени от въззивната инстанция указания са постъпили молби 5212/16.02.2026г. и 3

7249/04.03.2026г. от ищеца – въззиваем в настоящото производство, с които се признава, че процесният мотоциклет е частично отремонтиран за сумата от около 1718,98 лева (878,90 евро). Твърди се, че ищецът не разполага с доказателства за извършения ремонт. Посочени са сервизът извършил ремонта, както и вредите, които са останали неотстранени, а именно – китосване и боядисване на резервоар, задна опашка и капак на алтернатор.

Във връзка с така направените изявления и признания за факти на основание чл.162 от ГПК във въззивната инстанция е допуснато провеждането на САТЕ, от заключението на която се установява, че признатият от ищеца размер на реално направения разход за ремонт съответства на пазарните цени, а стойността за възстановяване на останалите неотремонтирани детайли възлиза на 627.26 евро по средни пазарни цени за труд на сервизи с и без сертификат ISO. Използвани са средно пазарни цени за труд, а не тези на посочения от ищеца сервиз, тъй като последният не притежава бояджийскотенекеджийско оборудване и не извършва такива услуги. При съобразяване на тези изходни данни възстановителната стойност на мотоциклета следва да бъде определена на 1506,16 евро, представляваща сбор от признатите от ищеца реално сторени разходи и пазарната стойност за ремонт на неотремонтираните детайли.

Според експертното заключение на допуснатата в първата инстанция САТЕ действителната пазарна стойност на мотоциклета към датата на ПТП е 4550 лева (2326,38 евро), а стойността на разходите за необходимия ремонт възлиза на 13316,17 лева по средно пазарни цени между оригинални и алтернативни части, а за труд – по средни цени между сервизи със и без ISO.

При така ангажираните специални знания съдът намира, че по отношение на действителната стойност на процесния мотоциклет следва да бъде кредитирано заключението на първоначалната САТЕ, доколкото същата е определена по сравнителен метод след обстойно пазарно проучване при използвани осем пазарни аналога и при съобразяване на инфлационен индекс.

По делото не са събрани данни, които да опровергават доказателствената му стойност.

П о отношение на възстановителната стойност въззивният съдебен състав кредитира заключението на приетата в настоящата инстанция САТЕ, доколкото е изготвено след оглед на автомобила в частично отремонтирано състояние и при съобразяване на реално направените разходи, а не по средно пазарни цени, които варират в широк диапазон и до голяма степен са хипотетични. В хипотезите когато увреденото имущество е възстановено изцяло или отчасти обезщетението следва да бъде определено в размер на реално сторените разходи, а пазарните цени са приложими само за неотстранените щети.

При това положение не са налице предпоставките на тотална щета, тъй като възстановителната стойност представлява 64,74% от действителната пазарна цена. Следователно застрахователното обезщетение следва да бъде определено в размер на възстановителната стойност на увреденото ППС, а именно 1506,16 евро (2945,79 лева).

Налага се изводът, че с извършеното на 05.08.2024г. доброволно извънсъдебно плащане в размер на 3056.20 лева ответникът е изпълнил в цялост задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение за процесното събитие, поради което предявеният от ищеца иск с правно 4 основание чл.432 от КЗ се явява неоснователен.

Претенцията за заплащане на разходите по изготвяне на фактура № 8000012042/02.08.2024г. с издател „Бултрако Моторс“ АД на стойност 93,30 лева (47.70 евро), съдът намира за неоснователна поради липсата на причинна връзка с увреждането. Посоченото във фактурата основание „изготвяне на оферта“ не конкретизира в достатъчна степен предмета на възложената и изпълнена работа, нито връзката й със застрахования мотоциклет. По делото не е представена изготвена оферта от издателя на фактурата. Дори да се приеме, че офертата е изготвена именно за процесното ППС, в случая не се касае за разумно направени разходи по предявяване на претенцията или по отремонтирането на автомобила. Липсват данни офертата да е изготвена по изискване на застрахователя. Същата не е и необходима за целите на ликвидационното производство, доколкото застрахователят разполага с експерти, които да извършат остойностяването на щетите. Липсват данни ищецът да е възложил възстановяването на автомобила на дружеството издател на фактурата, за да се приеме, че стойността участва в ценообразуването по договора за изработка. При това положение разходите по изготвяне на офертата не следва да бъдат включвани в застрахователното обезщетение.