Решение № 2216 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2216 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110212220 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от Д. С. Я., чрез упълномощения процесуален представител – адв. С., срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-014599/02.07.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.

В жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че НП е издадено в разрез с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, доколкото от описаните обстоятелства не ставало ясно дали жалбоподателят е наказан заради това, че е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества или техните аналози или за това, че не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично изследване, доколкото в цитираната в НП разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП били предписани две нарушения. В случая за посочените две отделни административни нарушения, описани в НП, органът бил наложил едно административно наказание. Било налице разминаване между правното 1 основание за наказване с посоченото нарушение. Органът бил приел, че жалбоподателят бил нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а му било наложено наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. В НП било посочено, че лицето отказало проверката и не изпълнило предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. В НП било посочено, че жалбоподателят бил нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, а в НП – само чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, което възпрепятствало жалбоподателят да разбере за какво му е ангажирана администтративнонаказателната отговорност. В обжалвания акт липсвало посочване на твърдяното нарушение и мястото на извършване на същото, което възпрепятствало санкционираният да организира защитата си.

Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В съдебните заседания по делото, жалбоподателят, редовно призован, не се е явявал лично, а бил е представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя отново е направил искане към съда да отмени обжалваното НП. Посочено е, че и след разпита на свидетелите не ставало ясно за какво е наказан жалбоподателят – за това, че е отказал теста, или за това, че не е изпълнил направление за медицинско изследване. От свидетелските показания ставало ясно, че жалбоподателят бил в невъзможност да даде кръвна проба, тъй като бил арестуван.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, не е изпратила процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, с които е било направено искане за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Твърди се, че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, че правилно са квалифицирани извършените действия и са наложени санкционните норми.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от следното:

На 03.06.2024 г. около 00,56 часа, в гр. ***, по бул. ***“ жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** с посока на движение „***“ към ул. „***“. Жалбоподателят бил спрян за полицейска проверка на бул. „***“ до № ***. В хода на проверката жалбоподателят 2 отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство.

На жалбоподателя бил издаден от свидетеля Ю. Д. Д. талон за изследване № 0174032/03.06.2024 г., от който било видно, че жалбоподателят следвало да се яви във Военно-медицинска академия (ВМА) до 45 минути, считано от 01,40 ч. на 03.06.2024 г. и да даде проби за лабораторно изследване.

На жалбоподателя бил връчен талона.

На жалбоподателя бил издаден АУАН Серия GA № 1248458/03.06.2024 г. от свидетеля Д., оправомощен със заповед № 513з-4529/31.05.2022 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. В акта било прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен на 03.06.2024 г. на жалбоподателя.

От показанията на свидетелите Д. и Т. Г. Б. се установява, че същите не придружили водача до лечебното заведение, но впоследствие се явили там по сигнал, че на място се появило друго лице, което искало да даде кръвна проба вместо водача. Свидетелите посочват, че са задържали на място във ВМА лицата и ги отвели в РУ-СДВР. Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 03.06.2024 г., съставен в 02,20 часа, преди задържането обаче жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба в лечебното заведение, на който отказ станал свидетел Д..

При сходни изводи от фактическа и правна страна на 02.07.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., и предвид акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 05.08.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: талон за изследване № 0174032/03.06.2024 г., справка картон на водача, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 513з-4529/31.05.2022 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 3

03.06.2024 г., съставен в 02,20 часа, показанията на Ю. Д. Д. и Т. Г. Б..

Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви, взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат до един и същи извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушенията и авторството им, поради което съдът им се доверява при формиране на фактическите си изводи. Предвид това, че липсват противоречия между тях, съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2, изр. 2 от НПК, не е необходимо да се анализира поотделно всяко от писмените доказателства.

Съдът кредитира показанията на полицейските органи, тъй като същите са логични, подробни, в пълнота описват фактическата обстановка, в контекста на която е била проведената полицейската проверка и направения отказ от водача непосредствено пред свидетелите, явяването впоследствие във ВМА на друго лице в опит да даде проба вместо действителния водач и последвалото задържане. Показанията им се явяват с синхрон с доказателствения материал относно мястото и начина на извършване и авторството на нарушенията, като евентуалните разминавания съдът счита за минимални и несъществени, а и обясними с оглед изминалия период от време от проверката до разпита на свидетелите и множеството сигнали, на които свидетелите се отзовават в хода на изпълнение на служебните си задължения.

Свидетелите се явяват очевидци на нарушението по чл. 174, ал. 3 предл. 2 от ЗДвП, тъй като именно същите са приканили към тестване жалбоподателя, като макар свидетелите да не си спомнят точното име на жалбоподателя и време на нарушението, обяснимо с оглед горепосоченото, и двамата посочват марката на спрения автомобил, отказа и развилата се ситуация във ВМА, поради което съдът счита, че показанията на свидетелите следва да се ценят като пълноценен източник за извършеното нарушение, още повече че няма основание за съмнение в тяхната достоверност.

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

4

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушението.

Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна. Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната и субективната страна на процесното нарушение.

Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и изземване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева“.

5

Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН, и правонарушителят следва да бъде санкциониран за всяко от тях и да изтърпи поотделно наказание за всяко от тях.

Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде направен категоричен извод, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се установява, че жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, е отказал да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. По този начин същият е осъществил състава на административното нарушение, предвидено в чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Извършеното нарушение е формално и за съставомерността на деянието е достатъчно при проверка от съответните органи водачът на МПС да е отказал да бъде тестван с техническо средство, което обстоятелство, както бе посочено по-горе, е установено по безспорен начин. Законодателят е въздигнал в административно нарушение отказа на лицето да съдейства на органите на реда, следователно, последващо поведение от страна на нарушителя или наличието/липсата на наркотични вещества/техните аналози в кръвта към този момент са ирелевантни за съставомерността на извършеното. В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че в случай че нарушителят изпълни предписаните указания на органите на ОПП – СДВР, описани в издадения медицински талон, а именно: