Решение № 2100 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2100 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100504662 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1010/23.01.2023г., постановено по гр. д. № 54781/21г. по описа на Софийски районен съд, 118 с-в, са отхвърлени предявените от М. К. А., ЕГН **********, И.

С. К., ЕГН **********, П. С. Б., ЕГН ********** и А. С. С., ЕГН ********** срещу Н.п.к. на с. в България, ЕИК **** искове с правна квалификация чл. 58 от Закона за кооперациите за отмяна на решения на Общото събрание на пълномощниците на Н.п.к. на с. в България, проведено на 11.09.2021г. в гр. София, 1) за избор на Б.Т.Б. за председател на кооперацията, 2) за избор на И.А.П. за член на управителния съвет на кооперацията и 3) за избор на Б.Д.М. за член на контролния съвет на кооперацията. Първоинстанционният съд се е произнесъл по отговорността за разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от ищеца М. К. А. с която обжалва изцяло първоинстанционното решение. Въззивникът навежда изрични оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Счита, че съдът в нарушение на закона не е приложил императивното правило на чл.

189, ал. 2 ГПК при решаването на правния спор. в

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната 1 неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Предмет на делото е потестативното право на ищеца да иска отмяна на решенията взети от Общото събрание на пълномощниците на Н.п.к. на с. в България, проведено на 11.09.2021 г. в гр. София, 1) за избор на Б.Т.Б. за председател на кооперацията, 2) за избор на И.А.П. за член на управителния съвет на кооперацията и 3) за избор на Б.Д.М. за член на контролния съвет на кооперацията.

Конститутивният иск е предявен в предвидения от закона преклузивен двуседмичен срок, аргумент от чл. 58, ал. 3 от Закона за Кооперациите, от процесуално легитимирани ищци. Страните не спорят, а и от събрания доказателствен материал, включително книгата на член кооператорите, се установява пълно и главно факта, че ищците са членове на кооперацията (стр. 69 от първоинстанционното дело).

Съгласно въведените във въззивната жалба оплаквания спорен между страните е въпроса относно прилагането на нормата на чл. 189, ал. 2 ГПК. Буквалният прочит на разпоредбата гласи, че издаденият от сляпо, но грамотно лице, частен документ трябва да бъде приподписан от двама свидетели. В процесния случай към доказателствената съвкупност са приобщени 23 броя пълномощни, които се твърди, че са подписани от незрящи, но грамотни, физически лица, членове на кооперацията, но без да са приподписани от двама свидетели. Всяко едно от процесните пълномощни представлява едностранно волеизявление в писмена форма, което също така има характера на частен диспозитивен документ.

Формалната доказателствена сила на частните документи се свързва с понятието истинност/автентичност, т.е. обвързващата съда до доказване на противното доказателствена сила, че лицето, посочено като издател на документа, е неговия юридически 2 автор – чл. 180 ГПК. Нормите на чл. 189, ал. 1 и ал. 2 ГПК тълкувани телеологически и систематически с нормите на чл. 180, чл. 181 и чл. 579 ГПК, водят до извода, че целта на закона е да се гарантира 1) че незрящото, но грамотно лице, е запознато с текста на документа и е съгласно съдържанието на написаното в документа да бъде точното съдържание на неговото волеизявление; 2) както и самото участие на това лице в подписването на частния документ, т.е. целта е да се удостоверени процедурата по съзнателно формиране на волята и нейното обективиране в писмен вид. В този смисъл, макар и да не разглежда конкретно процесния проблем, е констатната съдебна практика – например Решение № 234 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4057/2013 г., II г. о., ГК;

Решение № 316 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2371/2013 г., III г. о., ГК; Решение № 1056 от 7.08.2023 г. на САС по в. гр. д. № 2546/2022 г. и Определение № 926 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2638/2019 г., IV г. о., ГК. Съгласно разпоредбата на чл. 151 ГПК (отм.), възпроизведена в чл. 189 ГПК визира основно две хипотезите, 1) когато частният документ вместо подпис носи отпечатък на палеца на лицето, от което изхожда документа, ако същият е неграмотен и 2) когато, документът изхожда от лице, което е сляпо, но грамотно, документът следва да бъде приподписан от двама свидетели.

В мотивите на Тълкувателно решение № 61 от 3.V.1973 г. по гр. д. № 40/73 г., ОСГК е прието, че разпоредбата на чл. 151 ГПК (отм.) има предвид частните документи, подписите на които не са с нотариална заверка. Ако в текста на разпоредбата се изисква да се постави отпечатък от пръст и като второ условие документът да се подпише и от двама свидетели, то е, за да се удостовери участието на неграмотния или грамотния недъгав в издаването му (т.е. незрящ, доколкото в последващата практика на ВС е прието, че слепотата е вид недъгавост по смисъла на ал. 2 преди изменението на текста на разпоредбата) и на второ място, че му е известно съдържанието и е съглА. с него, тъй като приподписването от двама свидетели предполага, че документът е четен на същия, преди да го подпише.

Когато обаче подписването или полагане на отпечатък става пред съд или нотариус, участието на свидетели е ненужно, тъй като в такъв случай удостоверяващата функция на същите спрямо факта на това действие и факта на узнаване на съдържанието се изпълнява от нотариуса, респективно съда. Нотариусът е и задължен да прочита нотариалния акт (чл. 475, ал. 1 ГПК отм.). В този смисъл са и Решение № 90 от 26.I.1970 г. по гр. д. № 2107/69 г., I г. о. и Решение № 1571-52 г. II г.о., постановени по отменения ГПК.

От направеният анализ следва, че за да има един частен документ, изходящ от незрящ, но грамотен автор, формална доказателствена сила, то трябва същият да е приподписан и от двама свидетели. Нормата на чл. 189, ал. 2 ГПК е императивна, установена е в обществен интерес, като целта е да се гарантира сигурността на гражданския оборот и да регламентира свободното участие на незрящите хора в него. Свидетелите, приподписали частния документ, са длъжни 1) да разяснят точното съдържание на текста на незрящия юридически автор; 2) както и да присъстват при полагането на подписа му, като го насочат към конкретното място от листа, където следва да подпише. Само при кумулативното наличие на предпоставките на чл. 189, ал. 2 ГПК съдът може да приеме, че 3 незрящото физическо лице, посочен като юридически автор на частния документ, е неговия действителен такъв, т.е. че частният документ се ползва с формална доказателствена сила.

Незрящите пълнолетни физически лица, които не страдат от душевна болест или умствена изостаналост, са напълно дееспособни правни субекти и могат да извършват валидни правни действия като всеки един дееспособен правен субект, т.е. увреждането на зрението по никакъв начин не следва да се смесва с (не)възможността за формиране и обективиране воля. Поради което неправилен би бил изводът, ако се приеме, че липсата на приподписване от двама свидетели води до вид недействителност на правната сделка, обективирана в съответния писмен документ. Неприподписването на документа от двама зрящи свидетели не може да се тълкува и като липса на съгласие или незавършен фактически състав. Упълномощаването е едностранно волеизявление и за да породи желаните правни последици, когато е обективирано в писмен вид, е необходимо единствено да бъде подписано от юридическия автор. Следователно неправилен би бил извода, че към фактическия състав н сделката принадлежат и волеизявленията (приподписването) на двамата зрящи свидетели. Липсата на съгласие, поначало представлява незавършен фактически състав, т.е. липса на две насрещни волеизявление покриващи се по съдържание, а в случая би представлявало неподписването на документа от юридическия автор, но като порок по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД представлява обективирано волеизявление при съзнавана липса на съгласие – аргумент от мотивите на ТР № 5/12.12.2016г. по т.д. 5/2014г.

ОСГТК на ВКС, например договор сключен непосредствено или по време на упражнявано срещу контрагента насилие или договорът е сключен без страната да има намерение да се обвърже с правните последици.

Процесните едностранни сделки са напълно действителни (всяко едно упълномощаване), но доколкото обективирането им в писмен вид, в отклонение на правилото на ал. 2, чл. 189 ГПК, води до невъзможност същите да се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила, т.е. да се приеме, че писменото волеизявление изхожда конкретно от посоченото като негов автор лице, следва че от анализа на събраните писмени доказателства не може да се установи наличието на представителна власт на посочените пълномощни, гласували на общото събрание.

Следователно изискването на чл. 189, ал. 2 ГПК представлява форма за доказване, а не форма за действителност, на волеизявленията обективирани в писмен вид, изходящи от грамотни, но незрящи физически лица. От което следва, че първоинстанционният съд грешно е субсумирал установените по делото факти под нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като е изследвал въпроса кои правни субекти могат да се позоват на недействителността, при действия без представителна власт, прилагайки разрешенията в Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по т.д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС. Института на висящата недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД регламентира правните последици при сделка, която е сключена от мнимо представляващия и третото лице, като мнимо представляваният има възможност да се 1) позове на недействителността, чрез отрицателен установителен иск или възражение при предявен срещу него иск за реално изпълнение, или 2) да потвърди, чрез 4 надлежното упражняване на своето субективно потестативно материално право, с което ще се валидира с обратна сила правните последици на договора. Релевантен за настоящото производство не е въпросът дали валидно е възникнала представителната власт в патримониума на съответния представител, а възможно ли е от събрания доказателствен материал да се установи автентичността на спорните 23 броя пълномощни.

От представения протокол, удостоверяващ проведеното на 11.09.2021 г. Общото събрание на пълномощниците на Н.п.к. на с. в България, се установява, че при избора за председател, т.е. първото атакувано решение, е взето с гласовете на общо 63 членкооператори, като от изготвения на същото общо събрание доклад на мандатната комисия (стр. 11) се установява, че физически присъстват 30 души с общо 33 пълномощни, от които 23 не са приподписани от двама свидетели. При вземането на решения за избор на член на контролния, респективно на управителния съвет са участвали общо 48 гласа. Посочените факти и обстоятелства се потвърждават и от приобщеното по делото като писмено доказателство – списък на присъстващите пълномощници на 75-то извънредно общо събрание (стр.47). Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Устава на кооперацията следва да са налице две алтернативно дадени условия за да се приеме едно лице като член на организацията, а именно 1) да е с намалена работоспособност по отношение на зрението над 90% 2) или намалена работоспособност по отношение на зрението от 71 до 90 %, но при кумулативното наличие на други тежки и трайни заболявания по списък одобрен от УС на кооперацията, съгласуван с оторизирани здравни органи за експертизата на работоспособността. За членовете на кооперацията, за които се твърди, че са автори на процесните 23 пълномощни (стр. 52 – 63 от първоинстанционното дело) са представени и приобщени по делото експертни решения на съответния ТЕЛК. От анализа на медицинската документация се установява, че всяко едно от лицата е с 100% тайно намалена работоспособност, като медицинските причини за това са различни, но общото между тях е че всички са свързани с невъзможността на съответното лице да възприема зрително и с достатъчна прецизност обекти от заобикалящата го действителност. Например в някои решения на ТЕЛК е посочено, че лицето страда от практическа слепота на едното око и абсолютна на другото; при други е налице практическа слепота на двете очи без възможност за корекции, поради вродени аномалии; при трети значително намалено зрение на едното око и практическа слепота на другото; или практическа слепота на дясното око и дефинитивна слепота на лявото, както и въз основа на други медицински диагнози.