Решение № 92 от 09.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110108514 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ****** със седалище и адрес на управление: ****** срещу Й.

М. К., ЕГН **********, с адрес: ****** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 558, ал. 7 КЗ, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1157.15 евро /2263.19 лв./, включваща следните суми: сумата 1138.23 евро /2226.19 лв./, представляваща изплатено от заявителя на трето лице – А.К. – собственик на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ****** застрахователно обезщетение по претенция № ******2023 г., във връзка с настъпило на ******2022 г. по вина на Й. М. К.

ПТП, който при управление на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК220“, с рег. № ****** без действаща застраховка „Гражданска отговорност“, по време на изпреварване не осигурява достатъчно странична дистанция между него и изпреварвания лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ****** вследствие на което го удря и му причинява материални щети, като с плащането на застрахователното обезщетение Фондът придобива право на регрес срещу виновния водач, и сумата 18.92 евро /37 лв./ – ликвидационни разноски по обработка на претенция № ******2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, която сума е предмет на заповед № 2750/14.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, XLVІ състав.

В исковата си молба ищецът Гаранционен фонд излага, че във връзка с 1 дадени нарочни указания по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, 46 състав, предявява настоящия установителен иск в срока по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 и чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че на основание чл. 557, ал. 1, т.

2, б. „а“ КЗ е изплатил по щета № ******2023 г. обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 2263.19 лв., в това число и 37 лв. – обичайни ликвидационни разходи по обработка на претенцията, за увредения при ПТП, настъпило на ******2022 г., лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ****** собственост на А.К., турски гражданин. Поддържа, че виновен за катастрофата е ответникът, който при управление на собствения си лек автомобил „Мерцедес ЦЛК220“, с рег. № ****** по време на изпреварване не осигурява достатъчно странична дистанция между него и изпреварвания лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ****** вследствие на което го удря и настъпва ПТП с материални щети. В резултат на инцидента са нанесени следните увреждания на последното моторно превозно средство: броня предна облицовка, калник преден ляв, огледало странично ляво, врата предна лява, врата задна лява, джанта предна лява 16“ ал. Посочва, че срещу виновния водач има издадено НП № 22-0307-001122/16.01.2023 г. по описа на ОД на МВР – Шумен. Поддържа, че в нарушение на чл. 490 КЗ ответникът е управлявал увреждащото МПС без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП. Излага, че е поканил ответника да възстанови изплатената от него сума, но същият не е погасил задълженията си. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски както за настоящото производство, така и за заповедното такова.

Ответникът Й. М. К., чрез назначения му от съда особен представител – адв. Д. М., е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Счита, че от страна на ищеца не са представени доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че е извършил посоченото ПТП, съответно, че вината за настъпилите имуществени вреди е изцяло негова. Не са представени и наказателни постановления във връзка с ПТП, издадени срещу него. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание всяка от страните се представлява от процесуалния си представител /ответникът – чрез назначения му особен представител/, който поддържа становището си по съществото на спора.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 558, ал. 7 КЗ.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № *****2025 г. по описа на ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на установителния иск. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

За основателността на така предявения иск в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, е установяването на факта, че на 2 посочената дата е настъпило твърдяното ПТП и то по вина на ответника; че към датата на ПТП виновният водач е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че в резултат на това ПТП е пострадало чуждо имущество /л. а. „Тойота Корола“, рег. № ****** че са причинени сочените вреди и техния размер; че е налице причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания; че така определеното обезщетение е заплатено от ищеца на собственика на увредения автомобил.

От представения протокол за ПТП от *****2022 г. и от приетото по делото заключение по допуснатата САТЕ на вещото лице инж. С. М., което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се установява, че механизмът на настъпване на произшествието е следният: на *****2022 г., около 19:40 часа, на автомагистрала „Хемус“ в района на км 362+000 в посока от гр. София към гр. Варна се движи лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ***** управляван от Б. В. М. В този момент в същата посока зад него се движи лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 220 ЦДИ“, с рег. № ****** управляван от Й. М. К.. Водачът на „Мерцедес“ предприема изпреварване от лявата страна на „Тойота“, като при това не оставя достатъчно странично разстояние между двата автомобила, в следствие на което „Мерцедес“ с предната си дясна част влиза в съприкосновение с лявата част на „Тойота“. В резултат от съприкосновението и двата автомобила се насочват надясно по посоката си на движение и спират по-напред на пътното платно един за друг.

С оглед посоченото съдът приема за доказана първата предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно, че на ****2022 г. е настъпило ПТП, вина за което носи именно настоящият ответник, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като при изпреварване не е съобразил дистанцията между него и л. а. „Тойота Корола“, с рег. № ******* Следва да се отбележи, че не се твърди от ответника, а и не се установява, предвид липсата на ангажирани доказателства, че е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него автомобил. Ето защо може да се направи обоснован извод, че към датата на процесното ПТП виновният водач е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тоест налице е и втората изискуема предпоставка за уважаване на иска.

Горепосочените обстоятелства се установяват и от съставените на *****2022 г. срещу ответника актове за установяване на административни нарушения, както и от издадените въз основа на тях наказателни постановления от 16.01.2023 г., влезли в сила и необжалвани от виновния водач.

Установено е по делото, че в резултат на настъпилия инцидент е пострадало чуждо имущество /„Тойота Корола“, с рег. № ******Съгласно заключението по приетата САТЕ, уврежданията по този автомобил вследствие на ПТП са следните: облицовка предна броня, калник преден ляв, странично огледало ляво, предна врата лява, задна врата лява, джанта лята предна лява 16“. Стойността на ремонта за възстановяване на автомобила възлиза на 4248.94 лв. с ДДС. При така установения механизъм на ПТП и след запознаване със снимковия материал от огледите на автомобила от застрахователя, вещото заключава, че всички увреждания могат да се получат при така установения механизъм на ПТП и са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Не се установяват увреждания, които могат да датират от 3 дата, предхождаща процесното събитие.

С оглед посоченото в експертизата съдът намира, че са безспорно доказани в производството както причинените вреди, така и техния размер, съответно че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания.

От заключителната техническа експертиза по щета № ******2023 г., заведена в Гаранционен фонд, се установява, че е определено обезщетение в размер на 2226.19 лв. /в рамките на определеното от вещото лице за възстановяването на щетите – 4248.94 лв./, която сума е заплатена от ищеца в полза на правоимащото лице – собственика на увредения при процесното ПТП автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ******

Съгласно доклада по щета № *******2023 г. са определени и разходи по ликвидация в размер на 37 лв. /които не недвишават значително обичайните такива в размер на 25 лв., определени от вещото лице М., съгласно САТЕ/.

Така общата сума за предявяване по „регрес“ /съгласно и разпоредбата на чл.

558, ал. 7 КЗ/ възлиза на 2263.19 лв., какъвто именно е размерът на исковата претенция.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК - 13.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът.

В заповедното производство сторените от него разноски са в общ размер от 48.71 евро /95.26 лв./, в това число платена държавна такса /45.26 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

В настоящото производство са представени доказателства за сторени разноски, както следва: 45.26 лв. – държавна такса, 4.60 лв. – такса за възпроизвеждане на документи, 500 лв. – депозит за особен представител и 500 лв. – депозит вещо лице. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на сумата 200 лв.

Ето защо в полза на страната са дължими разноски в общ размер от 639.04 евро /1249.86 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. М.

К., ЕГН **********, с адрес: ****** дължи на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ****** със седалище и адрес на управление: ****** сумата 1157.15 евро /2263.19 лв./, включваща следните суми: сумата 1138.23 евро /2226.19 лв./, представляваща изплатено от заявителя на трето лице – А.К. – собственик на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ****** застрахователно обезщетение по претенция № ******2023 г., във връзка с настъпило на ****2022 г. по вина на Й. М. К. ПТП, който при управление на лек автомобил „Мерцедес 4

ЦЛК220“, с рег. № ****** без действаща застраховка „Гражданска отговорност“, по време на изпреварване не осигурява достатъчно странична дистанция между него и изпреварвания лек автомобил „Тойота Корола“, с рег.

№ ****** вследствие на което го удря и му причинява материални щети, като с плащането на застрахователното обезщетение Фондът придобива право на регрес срещу виновния водач, и сумата 18.92 евро /37 лв./ – ликвидационни разноски по обработка на претенция № ******2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.