Определение № 1678 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1678 гр. София, 21.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501421 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, с вр. чл. 121 ГПК.

С определение №127 от 03.04.2026 г., постановено по т. д. № 52/2026 г. по описа на Софийски окръжен съд е прекратено производството по същото т. д. и на основание чл. 119, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Самоков.

Против определението на СОС е постъпила частна жалба от ищеца Р. Б.

И., действащ чрез процесуалния си представител. В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Изтъква се, че исковата молба е предявена пред окръжния съд, тъй като предявеният иск е за нищожност на целият сключен между страните договор за кредит, то цената му следва да се определи от сбора на всички уговорени в него парични задължения на длъжника, които са дължими съобразно договорното съдържание. В тази насока се посочва, че съгласно съдържанието на договора за кредит вземането на банката възлиза на 25 381,22 лева (12 977.21 евро), формирана от сбора на 9600 лв. – главница и 15781 лв. – договорна лихва, която сума представлява цената на процесния иск за прогласяване на договора за нищожен. В подкрепа на изложеното се цитира в частната жалба практика на ВКС. Моли се, като се съобразят развитите аргументи, обжалваното определение да бъде отменено и да се разпореди продължи разглеждането на делото от СОС.

Софийският апелативен съд намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Въззивният съд констатира, че пред окръжният съд е предявен едни отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за обявяване на нищожността на договор за потребителски кредит №7200312208553 от 1

26.09.2024 г., сключен между Р. Б. И. (потребител) и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД (кредитор). Съгласно съдържанието на посочения договор за потребителски кредит, в което е включено и погасителен план за изплащане от потребителя на задължения си на погасителни вноски, размерът на предоставения кредит е 9600 лева, 4804.20 лева е дължима застрахователна премия по застраховка живот и 15781.22 лева е дължима договорна лихва за петгодишния уговорен срок на действие на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, по искове за съществуване, унищожаване или за разваляне на договор, размерът на цената на иска съответства на стойността на договора. Процесният договор за потребителски кредит №7200312208553 от 26.09.2024 г. има за предмет предоставяне на сума в размер 9600 лева, за срок от 60 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент съгласно погасителен план, като дължимата сума за лихви за целия срок на договора е 15781.22 лева. С оглед на съдържанието на договора следва да се заключи, че общата сума, която следва да бъде изплатена по договора, при коректно изпълнение от страна на потребителя, възлиза на 25 381,22 лева. В своята константна практика (например решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.), ВКС приема, че определянето на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 ГПК, която съвпада със стойността на договора. Възприетото разрешение се споделя изцяло от настоящия състав. В настоящия случай с исковата молба се претендира нищожност на целия договор за потребителски кредит, поради което цената на иска следва да се определи като стойността на договора. В практиката на ВКС, споделена и от настоящия състав, също е изяснено и съдържанието на понятието "стойност на договора" - в общата хипотеза на договор, с различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена (например възнаграждение, комисионна, навло и пр.). В този смисъл е определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. 2946/2013 г. на ВКС, I т. о., определение № 60389 от 3.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4590/2021 г., IV г. о., Определение № 60612 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1046/2021 г., III г. о. и др.

Съобразно установената последователна практика на ВКС, (например определение №1912/08.07.2024 г. по ч. т. д. № 1076/2024 г., I т. о.) по договорите за кредит цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК се определя от сбора на главницата и уговорената лихва, без обаче да включва размера на допълнителните евентуални вземания за обезщетения, лихви за забава, неустойки и др. под., обусловени от допълнителни юридически факти (съответните неизпълнения на поетите с договора задължения). В случая, както беше вече посочено от сбора на главницата и уговорената лихва е в 2 размер на 25 381,22 лева, която сума е и цената на иска. Поради изложеното искът е родово подсъден съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция.

С оглед на посочените съображения въззивният състав приема, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да бъде отменено.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №127 от 03.04.2026 г., постановено по т. д. № 52/2026 г. по описа на Софийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, б "в" на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3