Решение № 6 от 05.01.2024, Районен съд - Панагюрище

решение

№6 гр. Панагюрище, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело № 20225230100089 по описа за 2022 година

Производството е по смисъла на чл. 45, във връзка с чл. 280 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Предявена е искова молба от В. Г. Ш., със съдебен адрес: град Панагюрище, ул. „*****“ №8- чрез адвокат Ц. Ч., от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу В. И. К., от град Панагюрище, ул. „*******“ №82.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 05.07.2018г. ответницата К. е получила от В. Ш. сумата от 5000,00лв., с поръчката да я предаде на трето лице- В Б К, които обстоятелства са удостоверени с нарочно издадена от нея разписка. Ищцата сочи, че дълго време след получаване на сумата, К. не е отчела на Ш. изпълнението на задължението си, което е породило у ищцата съмнение, че ответницата се е разпоредила със сумата в своя полза.

С покана от 05.03.2019г., чрез Нотариус № 390- П К с район на действие Районен съд Панагюрище, В. Ш. е поискала от К. връщането на процесната сума. В исковата молба се сочи, че Ш. е заплатила за нотариалната покана сумата от 54,00лв. Ищцата твърди, че като не получила нито сумата от 5000,00лв., нито отчет кому и дали К. е предала сумата в изпълнение на поръчката, ищцата В. Ш. се принудила на 05.12.2019г. да подаде до Районен съд Панагюрище Заявление за изпълнение на задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 981/2019г. по оиса на Районния съд и е издадена Заповед за изпълнение № 613/11.12.2019г., на която К. е възразила по реда на чл. 414, ал.2 от ГПК, без да се мотивира.

Според ищцата В. Ш., вместо немотивирано да възразява, ответницата К. бе отчела изпълнението на поръчката на доверителя й, което е била длъжна да извърши незабавно и без покана, то е нямало да се налага ищцата Ш. да води производство по гр. дело №47/2020г. по описа на Районен съд Панагюрище и въззивно гр. дело №372/2021г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, за да се установи, че К. била изпълнила на неустановена дата „поръчката“ и е предала на К сумата срещу „Разписка“.

1

За напразно водените дела, ищцата Ш. твърди, че е похарчила сумата от 2045,00лв., като е била осъдена да заплати на ответницата К. разноски в размер на 830,00лв. Според исковата молба, „Разписката“, която се твърди, че ответницата е получила от К, остава неизвестна за ищцата, като съдържание. Ищцата твърди, че дори тази разписка да съдържа признание на К, че е получила сумата от К., то за да се освободи от задължението си по отчетната сделка, К. е следвало не само да уведоми Ш. за изпълнението, но и да й предаде всичко, получено от К, дори и това, което ответницата е получила в тази връзка. Без тази разписка, според В. Ш., тя не може да упражни правата си, възникнали от предаването на сумата на К.

Съгласно исковата молба, от неизпълнението на К. на поръчката „като добър стопанин“ и задължението й да даде отчет на ищцата Ш., като предаде всичко, което е получила при изпълнение на поръчката, ищцата твърди, че продължава да търпи вреди, понеже ответницата К. е образувала срещу нея изпълнително дело № 63/2021г. по описа на ДСИ при Районен съд Панагюрище, по което, освен сумата от 930,00лв., следва да заплати на К. и сумата от 560,90лв., представляваща разноски по изпълнителното дело.

Според В. Ш., ответницата, наместо да действа в интерес на ищцата, желае да й навреди на всяка цена. В исковата молба В. Ш. пресмята, че размерът на нанесените й от ответницата вреди възлиза на сумата от 3489,90лв., а е въможен и ексцес.

За обезщетяването на тези вреди, ищцата Ш. твърди, че е подала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 834/2021г. и е издадена Заповед за изпълнение №396/06.12.2021г. по описа на Районен съд Панагюрище, на която ответницата В. К. е възразила.

В. Г. Ш. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че между ищцата и ответницата В. И. К. е съществувало облигационно правоотношение с източник Договор за поръчка от 05.07.2018г., за неизпълнение на задължението по което В. К. дължи на В. Ш. обезщетение в размер на 3489,90лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2021г. до окончателно изплащане на сумата.

Моли по настоящото гражданско дело да бъдат приложени ч. гр. дело № 834/2021г. и гр. дело № 47/2020г. – и двете по описа на Районен съд Панагюрище.

Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства в копие: Разписка, рег. № 2810/05.07.2018 г. по общия регистър на Нотариус № 471- Н М Т, с район на действие Районен съд – Панагюрище;

Сметка фактура № 8988 от 01.03.2019 г., за заплатена нотариална такса; Удостоворение, издадено на 17.01.2022 г. от ДСИ при Районен съд – Панагюрище; Покана за доброволно изпълнение, изх.

№ 1807/07.07.2021 г. на ДСИ при Районен съд – Панагюрище.

В законоустановения срок ответницата В. И. К., със съдебен адрес: гр. Панагюрище, ул.

„*****“№ 7- чрез адвокат П. Х. А. – А, представя писмен отговор на исковата молба в който сочи, че от изложеното в исковата молба и представените по нея доказателства не може да се направи извод, че правото на иск принадлежи на ищцата, тъй като съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК, спор, реШ. с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго и повторно заведеното дело, съгласно чл.299, ал.2 от ГПК, следва да бъде прекратено служебно от съда.

Ответницата твърди, че съдът е сезиран с искане да признае за установено, че между 2 ищцата В. Г. Ш. и В. И. К. е съществувало облигационно правоотношение, с източник Договор за поръчка от 05.07.2018 г., за неизпълнение на задължението, заради което В. К. дължи на В. Ш. обезщетение в размер на 3489,90 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2021 г.

Сочи се, че точно с такова искане В. Ш. е сезирала съда по гр. дело № 47/2020 г. и Панагюрския районен съд, като съдът се е произнесъл с решение, влязло в сила на 21.06.2021 г. и това решение е потвърдено от Окръжен съд – Пазарджик с решение по Вз. гр. дело № 372/2021 г.

В. К. моли, настоящото дело, като явяващо се повторно заведено да бъде прекратено служебно, с отхвърляне на исковата претенция като недопустима. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В писмения отговор се излага становище, че не може да се пререшава спор, който вече е реШ. с влязло в сила решение, като ответницата не следва да бъде осъждана да заплати разходите, сторени от В. Ш. за водените от нея срещу К. две дела: гр.дело № 47/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд и Вз.гр. дело № 372/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Твърди, че по тези дела исковите претенции на В. Ш. са отхвърлени и тя е осъдена да заплати на К. сторените разноски, по смисъла на чл.78 от ГПК. Твърди също, че понеже тези разноски не са заплатени доброволно от В. Ш., е образувано изпълнително дело № 63/2021 г., по описа на ДСИ при Районен съд – Панагюрище, за което също са направени разходи от страна на ответницата.

Според писмения отговор, за тези разноски има влезли в сила съдебни актове и те се претендират от ищцата по настоящото гражданско дело, като сторени от нея разноски за отхвърлени искове по посочените граждански дела, което представлява правен абсурд.

В. И. К. моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция като недопустима и неоснователна.

Представя следните писмени доказателства в копие: решение № 260055/01.04.2021 г., постановено по гр. дело № 47/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд; решение № 50 от 21.06.2021 г., постановено по Вз.гр. дело № 372/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

В съдебно заседание, редовно призована, ищцата В. Г. Ш., не се явява. Вместо нея се явява процесуалният й представител- адв. Ц. Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия.

Ответницата В. И. К., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява процесуалният й представител- адвокат П. Х. А.- А.

По делото е представена Разписка с рег. № 2810/05.07.2018г. по Общия регистър на Нотариус № 471-Н М Т, с район на действие Районен съд Панагюрище, от която се установява, че ответницата В. И. К. е получила от ищцата В. Г. Ш. сумата от 5000,00лв., представляваща продажната цена на недвижим имот- розови насаждения с площ от 3,000 дка, находящ се в землището на гр. Стрелча, местност „Свети Никола”, като К. е поела задължението да ги предаде на продавачката и собственица на недвижимия имот- В Б К.

Видно от приложената по делото Сметка/Фактура № 8988 по смисъла на чл. 89 от Закона за Нотариусите и нотариалната дейност от 01.03.2019г., издадена от Нотариус № 390-П К , с район на действие Районен съд Панагюрище, ищцата В. Ш. е заплатила сумата от 54,00лв. за Нотариална покана № 803 и преписи.

3

От приложеното по делото Удостоверение от 17.01.2022г., издадено по изп.дело № 63/2021г., длъжницата по изпълнителното дело- В. Г. Ш., дължи на ответницата В. И. К. сумата от 1390,90лв., която е сбор от сума в размер на 830,00лв. -за адвокатско възнаграждение, държавна такса по изпълнителното дело в размер на 442,50лв. и държавна такса по чл. 53 от Тарифата за държавни такси събирани по ГПК, в размер на 118,40лв. По делото е представена и приета Покана за доброволно изпълнение изх. № 1807/07.07.2021г., от която се установява, че В. Г. Ш. е поканена да заплати на ответницата К. сумата от 1368,40лв., която представлява сбор от задължение в размер 830,00лв.- неолихвяема сума по гр. дело № 47/2020г. и държавни такси по изпълнителното дело, ведно с адвокатско възнаграждение.

Видно от приложеното по делото решение №260055/01.04.2021г., постановено по гр. дело № 47/2020г. по описа на Районен съд Панагюрище, е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът на В. Г. Ш. срещу В. И. К., с който е поискано да бъде признато за установено, че между двете съществува облигационно правоотношение, съгласно което въз основа на договор за поръчка от 05.07.2018г. В. К. дължи на В. Ш. сумата от 5000,00лв.- главница, ведно с мораторна лихва в размер на 370,83лв., за периода от 13.03.2019г. до 05.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането. Ищцата Ш. е осъдена да заплати на ответницата по настоящото гражданско дело сумата от 430,00лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Това решение на Панагюрския районен съд е потвърдено с решение №50/21.06.2021г., постановено по в.гр.дело № 372/2021г. по описа на Окръжен съд Пазарджик. В решението си въззивният съд сочи, че между страните по делото е имало договор за поръчка, който е изпълнен чрез предаването на сумата от 5000,00лв. от страна на В. К., на продавачката К. Съдът е заключил, че липсата на отчет за изпълненото задължение се изчерпва с уведомяване за изпълнение на поръчката. Дори и да не е изпълнено това задължение, неизпълнението не влече отговорност за връщане на даденото по договора за поръчка.

От приложеното по делото Уведомление по изпълнително дело № 14210/27.06.2022г., изпратено до В Б К по изп. дело № 511/2022г. по описа на ЧСИ № 889-Д С с район на действие Пазарджишки окръжен съд, в полза на ищцата В. Ш., за вземането й по ч. гр. дело № 31/2022г. по описа на Районен съд Панагюрище в размер на 5000,00лв., ведно с разноски по изпълнителното дело, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на В К, получавано от „*****”ООД- град Стрелча, възбрана върху поземлен имот № 028138 по картата на възстановената собственост в землището на град Стрелча и запор върху МПС- лек автомобил марка „Мерцедес”, модел 250 ТД, с ДР№ ** **** **.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищцата В. Г. Ш. е сключила договор за поръчка, при който ответницата В. И. К. се е задължила да предаде на едно трето за настоящия процес лице- В Б К, думата от 5000,00лв., представляваща продажна цена за недвижим имот, собственост на К.