Решение № 102 от 05.04.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 644/2022
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 05.04.2023
- В сила
- 29.05.2023
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Станимир Тодоров Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.226 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.523 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.2 предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.70 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.70 ал.2 · Закон за собствеността
- чл.73 ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. гр. Д., 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Галина Д. Жечева
Станимир Т. А.ов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500644 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д. Т. Г. от гр.Д. /приложена към предходно в.гр.д.
№429/2022 г. на ДОС/ срещу решение №260085/23.12.2021 г. по гр.д.
№142/2020 г. на Т.ския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „***“ ЕООД-гр.П. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот,а именно:нива с площ от 50,999 дка,находяща се в землището на с.З.,общ.Т.,местността „***“ с кадастрален №*** по КВС,ЕКНМ ***,парцел 29 от масив 15,при граници и съседи:имот №***,имот №***,имот №***,имот №***,имот №***,от което го е лишил чрез недобросъвестно владение за периода от 13.06.2014 г. до 13.06.2019 г.,в размер на 23 600 лева,представляващи сбор от стойностите на средногодишните арендни плащания,които ищецът би получил от отдаване на имота под аренда за този период,като въззивникът е осъден да заплати на „***“ ЕООД-гр.П. разноски в размер на 1438 лева.Неправилно районният съд приел,че влязлото в сила решение за уважаване на иск по чл.108 от ЗС и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имота не освобождава ищеца от тежестта 1 да докаже,че и след влизане в сила на решението ответникът е във владение на вещта.Въззивникът не споделя становището на ТРС,че се касае за нов период на владение,който не се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.108 от ЗС.Не било съобразено,че горното решение е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника С.
Д.,спрямо което лице също се разпростирала силата на пресъдено нещо.Неправилен бил изводът,че след разпореждането с имота от страна на насрещното дружество в полза на ФЛ С. Д.,макар и в хода на висящо производство по чл.108 от ЗС и при вписана искова молба,имотът е бил във владение на посоченото физическо лице.Неправилно била обсъдена доказателствената тежест на протокола за принудително отнемане и предаване на имота от 13.06.2019 г. по изп.д.№*** г. на ЧСИ Д. И..В противоречие с отразеното в протокола районният съд приел,че имотът не е бил във владение на ответника към датата на съставянето му.Първоинстанционният съд смесил институтите „владение“ и „държане“,което довело до неправилни изводи досежно упражняваната от „Креатив Агро“ ЕООД фактическа власт върху имота.Неотносимо към предмета на спора било дали последното дружество обработвало имота на основание договор за аренда/наем.Тези ирелевантни обстоятелства били приети за недоказани от ищеца,като указания за доказване на тези обстоятелства не му били дадени,което представлявало нарушение при разпределяне на доказателствената тежест.Освен това след приемане,че искът по чл.73 ал.1 от ЗС е неоснователен,следвало да се дадат указания на страните по правната му квалификация и във връзка с разглеждане на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД.Така се стигнало до неправилна правна квалификация на иска и нарушаване правото на защита на ищеца.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на иска,като се претендират сторените от въззивника разноски в двете инстанции.
В писмен отговор въззиваемият „***“ ЕООД-гр.П. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,както и за присъждане на сторените от него разноски в настоящата инстанция.Подкрепя изводите на първоинстанционния съд като правилни и съобразени с доказателствения материал.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
2
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 19.01.2022 г.,а жалбата е подадена на 02.02.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 02.02.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим осъдителен иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№142/2020 г. на ТРС е образувано по повод искова молба с първоначален вх.№14909/27.02.2020 г. по описа на Районен съд-гр.П.
/образувано гр.д.№3371/2020 г. на ПРС,прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Т./ и последващ вх.№1061/15.06.2020 г. по описа на Районен съд-гр.Т.,с която е предявен иск от Д. Т. Г. от гр.Д. срещу „***“ ЕООД-гр.П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 23 600 лв,представляваща обезщетение за лишаването му от ползване чрез недобросъвестно владение през периода от 13.06.2014 г. до 13.06.2019 г. на собствения му недвижим имот-нива с площ от 50,999 дка,съставляваща имот №*** по КВС на землището на с.З.,общ.Т.,обл.Д..
Изложено е в исковата молба,че ищецът се легитимира като собственик на процесната нива по силата на договор за дарение,обективиран в нотариален акт №*** г. на нотариуса Д. П. с район на действие ТРС.Правото на собственост на ищеца било нарушено от ответното дружество,поради което било водено гр.д.№519/2015 г. на ТРС,приключило с влязло в сила решение за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 26.09.2006 г.,с който Д. Г. продал чрез пълномощник на „***“ ЕООД-гр.П. процесната нива,и след установяване правото на собственост на ищеца Г. върху имота ответникът по настоящото дело „***“ ЕООД-гр.П.,в чийто капитал била апортирана нивата,бил осъден да му предаде владението върху последната.Ответното дружество упражнявало недобросъвестно владение 3 върху нивата от момента на апортната сделка,тъй като праводателят му „***“ ЕООД-гр.П. бил недобросъвестен владелец и правоприемникът приел владението на праводателя си с горната характеристика.Освен това правоприемникът „***“ ЕООД-гр.П. бил свързано с праводателя си лице,поради което можело да се направи обосновано предположение за знание,че праводателят не е собственик на имота.Въпреки благоприятния за ищеца изход от цитираното дело на ТРС ответното дружество не освободило доброволно имота.Въвод във владение бил извършен принудително на 13.06.2019 г. по изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ Д. И. с район на действие ДОС.Претендира се обезщетение за лишаването на ищеца от ползване на имота през периода от 13.06.2014 г. до 13.06.2019 г. на база средната рентна цена за имота за горния период.
В писмения отговор на исковата молба ответникът „***“ ЕООД-гр.П. изразява становище за неоснователност на иска.Неоснователно било твърдението,че дружеството е упражнявало недобросъвестно владение от момента на апортната сделка с оглед обстоятелството,че праводателят му бил недобросъвестен владелец към момента на придобиване на имота по нотариален ред.Договорът за покупко-продажба между Д. Г. и „***“ ЕООДгр.П. бил сключен на 29.09.2006 г.От последната дата до 17.12.2015 г.,когато била депозирана исковата молба по гр.д.№519/2015 г. на ТРС,ищецът в продължение на 10 години не потърсил защита на правата си върху имота по съдебен ред.Праводателят на ответното дружество „***“ ЕООД-гр.П. не бил недобросъвестен владелец-бил придобил имота на правно основание,годно да го направи собственик /договор за покупко-продажба от 29.09.2006 г.,който от външна страна бил валидна сделка,а обстоятелството дали пълномощникът на продавача има представителна власт било проверено от нотариуса и купувачът нямало как да знае дали такава представителна власт е налице/.Не било недобросъвестен владелец и ответното дружество „***“ ЕООДгр.П.,което придобило имота чрез апорт в капитала му,като не знаело,че праводателят му не е собственик.Ответникът влязъл във владение на имота на 06.03.2012 г.-от датата на апорта.Същият се разпоредил с процесния имот на 06.04.2016 г. чрез договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №*** г. на нотариуса Р. Д. с район на действие ТРС,в полза на физическото лице С. О. Д..От датата 06.04.2016 г. имотът бил във владение на купувача Д..През периода 06.03.2012 г.-06.04.2016 г. ответникът владял имота 4 на годно правно основание-въз основа на апорта в капитала му.Нямало как ответното дружество да е било предупредено за въвода във владение на 13.06.2019 г.,осъществен от ЧСИ,защото към този момент друг правен субект бил собственик и владелец на имота.Протоколът за въвод не бил подписан от управителя на ответното дружество,поради което не можело да се обоснове извод,че именно спрямо „***“ ЕООД-гр.П. бил осъществен горният въвод.Навежда се и възражение за погасяване на вземането по давност,като е налице позоваване на кратката тригодишна давност,доколкото плащанията за ренти имали периодичен характер.Липсвала и отправена писмена покана от ищеца до ответника за заплащане на претендираното обезщетение преди предявяване на настоящия иск.Искът е оспорен и по размер.
Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска като черпещ правното си основание от разпоредбата на чл.73 ал.1 от ЗС на база изложените в исковата молба обстоятелства,обосноваващи исковата претенция.Ищецът е мотивирал активната си материална и процесуална легитимация с притежаваното от него право на собственост върху процесната нива в землището на с.З.,общ.Т. през заявения период,за който се претендира обезщетение.От друга страна пасивната легитимация на ответното дружество е обоснована с осъществявано от него недобросъвестно владение върху собствения на ищеца недвижим имот през периода от 13.06.2014 г. до 13.06.2019 г.Вземането по чл.73 ал.1 от ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите,от които първият е бил лишен,се основава на принципа на неоснователно обогатяване,но в случая се касае за специален иск,чрез който е предвидена защита на собственика срещу недобросъвестния владелец,а не за общия иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД,който се предявява при случаи на неоснователно обогатяване,когато няма друг иск,с който обеднелият може да се защити /чл.59 ал.2 от ЗЗД/.
За да е основателен предявеният иск,ищецът следва да докаже,че е собственик на вещта през процесния период,както и че ответното дружество е осъществявало през визирания период недобросъвестно владение върху имота.
Правото на собственост на ищеца Д. Т. Г. е доказано.Същият се легитимира като собственик на процесната нива от 50,999 дка-имот №*** по КВС на землището на с.З.,общ.Т.,обл.Д. по силата на договор за 5 дарение,сключен на 20.12.1996 г. между Д. Г. М. в качеството на дарител и ищеца Д. Т. Г. в качеството на надарен,обективиран в нотариален акт №*** г. на нотариуса при Т.ския районен съд /на лист 4 от гр.д.№3371/2020 г. на П.ския районен съд/.На 29.09.2006 г. Д. Т. Г. чрез пълномощник Г. И. Т. от с.Б.,общ.Р.,обл.П. съгласно пълномощно №16733/31.08.2006 г. на нотариус №*** с район на действие РС-Д. продава на „***“ ООД-гр.П. с управител С.
О. Д.,тогава *** гражданин,продължително пребиваващ чужденец в България с постоянен адрес в гр.П.,като дружеството-купувач действа при сключване на договора чрез същия пълномощник Г. И. Т. съгласно пълномощно №14446/25.07.2006 г. на нотариус №***,процесната нива-поземлен имот с площ от 50,999 дка,съставляващ имот №*** по КВС на с.З.,общ.Т.
/нотариален акт за покупко-продажба №**** г. на нотариуса Р. Д. с район на действие ТРС на лист 5 от делото на ПРС/.С учредителен акт от 14.10.2011 г.
/на лист 6 от делото на ПРС/ е създадено „***“ ЕООД-гр.П. с едноличен собственик на капитала „***“ ООД.Капиталът на новоучреденото дружество представлява непарична вноска на учредителя „***“ ООД,който апортира в капитала на новото дружество свои недвижими имоти,сред които и процесната нива,закупена от ищеца Д. Т.Г..Апортът на процесната нива е вписан в СВ-Т. на 06.03.2012 г.
Разпечатката съдържа 27 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/427ef223-a796-4223-90df-74d82b0cbcf7