Определение № 1100 от 20.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1100 гр. Ловеч, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500778 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Разпореждане № 1215/18.10.2024 г. по ч. гр. д. № 766/2024 г. по описа на РС – Троян, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК против М. В. Илева - К., ЕГН **********.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният съдебен акт е неправилен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Изяснява, че на 13.10.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит №720031272929, в който е посочен размерът на отпуснатия финансов ресурс – т.7.1, ГЛП – т.9.1, ГПР и обща дължима сума – т.10 и приложимият лихвен процент при неизпълнение – чл.

15.1. Поддържа, че в договора е ясно индивидуализиран размерът на цялата отпусната сума на кредитополучателя и този на дължимата сума, включващ и възнаградителната лихва. Посочва размерът на лихвения процент и ГПР.

Счита, че застраховките са сключени по желание на кредитополучател.

Представя таблица на извършените от длъжника плащания и сумите, към които са отнесени. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми. При условията на евентуалност моли такива да бъдат издадени за чистата стойност на кредита.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

1

Жалбата е подадена подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, поради което съдът намира същата за допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление по чл. 417 ГПК от кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение против М. В. Илева - К. за сумите, както следва: 4805,28 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №720031266797/13.09.2023 г., 962,17 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 25.03.2024 г. до 23.08.2024 г., 55,21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.03.2024 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане.

Към представеното извлечение по чл. 417, т.2 ГПК е приложен и процесният договор за потребителски кредит, видно от който заявителят е предоставил на длъжника кредит за общо ползване, платим в срок до 25.09.2028 г., на 59 равни месечни погасителни вноски от по 194,16 лв. и една вноска в размер на 194,43 лв., при ГПР 48,63% и ГЛП 41,15%. В чл. 7.1 от договора като общ размер на кредита е посочена сумата от 4913,40 лв., формирана като сбор от заемните средства, отпуснати за потребление от кредитополучателя - 3000 лв., и застрахователна премия по застраховка „живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ“ -1913,40 лв. Съгласно клаузата на чл. 7.2.2, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователна програма, частта от средствата, дължими за застрахователната премия, от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на застрахователния посредник.

Представен е и Стандартен европейски формуляр в т.7 от част II от който е посочено, че кредитът се отпуска за заплащане на застрахователна премия от 1913,40 лв. за застраховка „Защита на кредита и сметките“.

Видно от Сертификат №17200312667972023 от 13.09.2023 г., кредитополучателят е сключил договори за имуществена застраховка „Защита на кредита“ и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, при ОУ, с които е обезпечено изпълнението на задълженията му, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.

С Уведомление за предсрочна изискуемост №720031266797, получено от длъжника на 23.08.2024 г., кредиторът е упражнил правото си да направи процесния кредит предсрочно изискуем с оглед допуснато от страна на кредитополучателя пълно неизпълнение на задълженията му произтичащи от същия.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел, от една страна, че извлечението по чл. 417, т.2 ГПК е нередовно, а от друга е констатирал, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото потребителят е бил задължен да сключи договори за 2 застраховка, като освен това са нарушени изискванията на чл. 19, ал.4 ГПК.

Предвид това е отхвърлил процесното заявление.

При анализа на тези обстоятелства въззивният съд намира следното:

На първо място, следва да се отбележи, че преценката за редовност предшества преценката за основателност на претенцията, съответно при нередовен документ не може да бъде извършена валидна преценка за наличие на неравноправни клаузи и за нарушения на изискванията на ЗПК, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит. Предвид това, в случай, че районният съд е преценил, че е налице нередовност, то същият е следвало да даде ясни и конкретни указания за отстраняването , а не да отхвърля директно претенцията на заявителя.

В случая съдът намира, че процесното заявление отговаря на изискванията за редовност, доколкото с подадената от заявителя молба от 15.10.2024 г. в изпълнение на дадените от съда указания същият е изяснил, че е предоставил на длъжника кредит в размер на общо 4913,40 лв., от които 3000 лв. за закупуване на избраната от него стока и 1913,40 лв. за заплащане на застрахователна премия по застраховката, избрана от кредитополучателя.

Пояснява, че общата дължима сума – 11649,87 лв., включва общият размер на кредита и дължимата възнаградителна лихва, начислявана върху кредита, възлизаща на 41,15%. Допълва, че мораторната лихва се начислява върху непогасените в срок суми, съобразно погасителния план. Посочва, че ГПР възлиза на 48,63%, включвайки всички разходи по кредита, вкл. и застрахователната премия, но като главница по кредита. Пояснява, че сключването на застраховката не е задължително за получаването на кредита.

Представя детайлна информация за извършените от длъжника плащания по кредита и отнасянето им от кредитора към различните компоненти. Изяснява, че претендираната главница в размер на 4805,28 лв., включва сумата от 2933,98 лв. – представляваща частта от главницата, преведена по сметка на кредитополучателя, и 1871,30 лв., представляваща частта от главницата, предоставена за плащане на застрахователна премия; претендираната възнаградителна лихва включва сумата от 587,48 лв. – начислена върху частта от главницата, преведена по сметка на кредитополучателя, и 374,69 лв., начислена върху частта от главницата, предоставена за плащане на застрахователна премия; претендираното обезщетение за забава включва сумата от 33,71 лв. – начислено върху частта от главницата, преведена по сметка на кредитополучателя, и 21,50 лв., начислено върху частта от главницата, предоставена за плащане на застрахователна премия.

С оглед изложеното в уточнителната молба, съдът намира, че нередовностите в заявлението са отстранени и в достатъчна степен е изяснено как са определени претендираните от кредитора вземания.

На следващо място, съдът намира за правилна преценката на районния съд относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит.

3

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС е прието, че чл.

3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че сключването на договор за застраховка не е установено като задължително условие за предоставяне на кредита. Видно от представените доказателства, договорът за потребителски кредит и за застраховка са сключени на една и съща дата, а средствата, дължими за застрахователни премии са били изначално включени към главницата по кредита. Освен това, съдът намира, че клаузата, с която е уговорено, че частта от отпуснатия финансов ресурс за заплащане на застрахователните премии ще бъде директно заплатен на застрахователния посредник, а не на длъжника, представлява уговорка, върху която потребителят не е могъл да влияе, водеща до това тази част от кредита изобщо да не му бъде отпусната. Индикация за обусловеността на кредитното правоотношение от сключването на договора за застраховка и заплащането на дължимите застрахователни премии е и това, че застраховката е сключена за обезпечаване кредиторовия интерес, доколкото при настъпване на застрахователно събитие застрахователната премия следва да бъде платена на кредитора. Ето защо, съдът намира, че е налице неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителната услуга – застраховка, е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита.

Следва да се съобрази и че действително сключен е договор за застраховка, различна от поисканата от кредитополучателя „живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ“.

На следващо място, че това, че коментираните такси за допълнителна услуга са капитализирани към главницата не обосновава различен извод.

Върху тях както и върху заемните средства за закупуване на исканата от длъжника стока се начислява възнаградителна лихва. Подобно изкуствено увеличение на чистата стойност на кредита, доколкото именно заемните средства, предоставени от кредитора, са онова, което длъжникът ползва, за разлика от дължимите такси за допълнителни услуги, водят до значително неравновесие в правата на двете страни по договора и до невъзможност за 4 потребителя да предвиди всички икономически последици от поемане на задължението по процесното правоотношение. Ето защо, посочената сума не следва да бъде включена в общия размер на кредита, а в общите разходи по същия, съответно да бъде взета предвид при изчисление на ГПР.

При отчитането на тези суми като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, като в случая чистата стойност на кредита възлиза на 3000 лв. от същата следва да се приспаднат заплатените от потребителя суми в изпълнение на задълженията му по договора, които съобразно изложеното от кредитора в уточнителната молба се равняват на общо 918,66 лв., поради което кредиторът има право да получи сумата от 2081,34 лв., до който размер претенцията му следва да бъде уважена. Предвид изложеното, в тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.