Решение № 2481 от 27.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

27.03.2020г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав

На единадесети февруари година 2020

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана

Христова - Коюмджиева секретар:

Емилия Кривачкова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13901 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, вр. чл.127, ал.1 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба и последваща уточнителна молба от 09.11.2018г. ищецът Р.П.С., ЕГН ********** е предявил срещу „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД с ЕИК*********, отрицателен установителен иск с пр. основание чл.439 ГПК за признаване за установено, чеР.П.С. не дължи изпълнение на претендираните суми в размер на 33 371.97лв. по изп. дело №20188500400571 по описа на ЧСИ А.. Б. рег.№ 850 на КЧСИ, с район на действие СГС, което изпълнително дело е образувано по изпълнителен лист от 19.07.2018г. издаден по в.гр.д.№6076 /2017г. на САС, в полза на В. Х.Д., и по което след извършено плащане и удовлетворяване на кредитора, ответното дружество е суброгирало в правата на взискателя.

Твърди се, че ищеца С. и ответното дружество "А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД, били ответници по гр.д. № 13344/2010г. по описа на СГС, образувано по искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД, предявени от В.

Х.Д., като увредено лице, за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 40 000 лева, предявени като частични искове от общо вземане с размер 80 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие неправомерното поведение на ответниците във връзка с извършени оперативни интервенции на ищцата, на 11.09.2009г. по оперативен протокол № 301/11.09.2009г., при хоспитализация ИЗ № 19194/10.09.2009г. в МБАЛ „Т. Болница София” АД (предишно наименование на ответната болница), отделение по ЛЧПХ. Твърди се, че след като ответното "А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД е заплатил задължението по изпълнително дело №20188500400571 на ЧСИ Ал. Б. към взискателя В. Х.Д., същия е поискал от съдебния изпълнител, конституиране като взискател, на мястото на В. Х.Д., за половината от платеното от него по същото изпълнително дело на третото увредено лице, с тезата, че на основание чл.127 от ЗЗД, се е суброгирал в правата й за вземанията й против ищеца. Сочи, че съдебният изпълнител е уважил това искане на ответника и в резултат срещу ищеца било насочено принудително изпълнение по същото изп.дело за събиране на половината от платеното от ответното личебно заведние обезщетение, присъдено на В. Х.Д. по в.гр.д.№ 6076/2017г. на АС София.

Ищецът твърди, че му била връчена

ПДИ изх.№ 42260/09.08.2018г., за заплащане на сумите: 14 196.95 лева - олихвяема сума за главница, ведно със законната лихва от 11.09.2009г., която до момента е 12 906.42 лева; 1255.80 лева - олихвяема сума за главница за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2010г., която до момента е 983.05 лева; 807.50 лева - неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение; 400 лева - неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение; 630 лева - неолихвяема сума по ТТРЗЧСИ, както и 2192.30 лева — дължима сума по т.26 и му е наложен запор на банкови сметки и на трудовото му възнаграждение, както и насрочен опис на движими вещи.

Ищецът поддържа, че ответното лечебно заведение няма качеството на негов кредитор по този изпълнителен лист, който и издаден в полза на В. Хр. Д., поради което не би могъл да се суброгира в правата на първоначалния кредитор против него, с оглед на обстоятелството, че във вътрешните им отношения, като работник и работодател се прилага Кодекса на труда, и предвид факта, че вредите са причинени на пострадалата при изпълнение на трудовите задължения на ищеца, то отговорността му към работодателя - ответник следва да се реализира извънсъдебно по реда на чл.206 ал.1 във вр. с ал.3 от КТ - т.е. ограничена е до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ИМ от ответната "А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД. В отговора ответникът оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. От своя страна твърди, че на 24.07.2018 г. лечебното заведение е наредило плащането по изпълнителния лист в пълен размер. Поддържа, че съгл. чл. 127, ал. 2, пр.I от ЗЗД и чл. 429 ГПК за ответника, като солидарен длъжник е възникнало основание за законна суброгация вследствие на направено плащане в размер, по-голям от припадащата му се част от задължението, и в качеството на солидарен длъжник, чрез подаване на молба до ЧСИ Ал.Б., с искане да бъда суброгирано в правата на взискателя по отношение на длъжника Р.П.С., за сумата, която е изплатило в повече по изпълнителното дело, за частта на втория ответник.

Поддържа, че на 09.08.2018 г. до „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД, в качеството му на работодател на Р.С., е получено Запорно съобщение, с което ЧСИ на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 и чл. 512 от ГПК е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, което лечебното заведение изплаща на длъжника Р.С..

В открито с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Н. М. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

В открито с.з., чрез пълномощника си адв.Вл. Г. оспорва предявения иск.

Представя списък на разноски.

Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, като обсъди събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 , ал.2 и ал.3 ГПК, във връзка с доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че ответникът е лечебно заведение за болнична помощ, от категорията - болници за активно лечение по см. на чл.9, ал.1, т.1 от ЗЛЗ, а ищецът е лекар стоматолог.

Не е спорно, като и от справка по реда на чл.23, ал.4 от ЗТР, се установява, че считано от 30.01.2017г. ответното дружество е вписало ново фирмено име – „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД.

Не е спорно, че ищецът и ответното лечебно заведение, са оказали медицинска помощ на пациента В. Х.Д. в периода месец септември – месец октомври 2009г. Видно от приетия трудов договор №41 /07.08.2006г., че ищецът д-р Р.П.С. е началник на отделение „Лицево –челюстна и пластична хирургия“ в ответното болнично заведение./л.31

– л.32 от делото/

Безспорно е между страните, като се установява и от приетите писмени доказателства, че В. Х.Д., завела искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД, срещу

МБАЛ

„Т. болница София“ и срещу Р.П.С., за присъждане на обезщетение на имуществени и неимещуствени вреди причинени и като пациент при извършена оперативна интервенция.

Първостепенния съд с Решение

№ 3484 от 19.05.2017г., по гр.д. № 13344/2010г. по описа на СГС, ГО, I - 4-ти състав, постановил осъждане на МБАЛ „Т. Болница София“ АД и д-р Р.П.С., ЕГН **********, солидарно да заплатят на В. Х.Д., ЕГН **********, на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД сумата от общо сумата 40 000.00 лв., предявени като частични искове от общо вземане с размер 80000.00 лв., от които: сумата 28393.90 лв.-обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в следствие неправомерното поведение на ответниците във връзка с оперативни интервенции на 11.09.2009 г. по оперативен протокол № 301/11.09.2009 г. при хоспитализация по ИЗ № 19194/10.09.2009 г. в МБАЛ Т.

Болница София АД, отделение по ЛЧПХ, изразяващи се в екстракция /изваждане/ на 48 -ми зъб /мъдрец/ и премахване на кистозната формация /фоликуларна/, отпрепариране на спонгиозна костна присадка от илиачната кост в ляво и поставянето й като костна присадка на мястото на костния дефект в клона на долната челюст, които са довели до развитие на костен възпалителен процес (хроничен остеомиелит) с проявила се кожна фистула и образуване на видим козметичен дефект представен от два цикатрикса: горно стоящ с дължина 22 мм и ширина 3-4 мм., по-тъмен от околната кожа и долно стоящ - представен от хлътващо поле с дължина 15 мм с опашка назад 12 мм, извършени в противоречие с правилата на чл.80 и чл.86 ЗЗдравето, Правилата за добра медицинска практика и Медицинският стандарт "Лицево-челюстна хирургия" и сумата 11606.10 лв.- обезщетение за имуществени вреди в резултат на описаното непозволено увреждане, ведно със законна лихва от 22.11.2010г. до изплащането./л.7-л.23 от делото/

Софийски градски съд, ГО, I- 4 състав, след обстоен анализ на събраните доказателства, вкл. заключенията на приетите по делото СМЕ , приел, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.53 ЗЗД и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер.

В производство по чл. 258 от ГПК, Апелативен съд-гр.София, ГО, 12 състав с решението си по гр.д.№ 6076/ 2017г., отменил частично решение № 3484 от 19.05.2017г. на Софийския градски съд по гр. д. №13344/2010г. на СГС, за сумата над 30 905,50лв. до 40 000лв., като потвърждава решението на СГС, I - 4-ти състав, в частта, в която Р.П.С. и МБАЛ Т. Болница София АД са осъдени солидарно да платят на В. Х.Д. ЕГН **********, обезщетение на неимуществени и имуществени вреди до 30

905,50лв., ведно със законна лихва , считано от 22.11.2010г. до окончателното изплащане./л.24-л.28 от делото/.

До приключване на съдебното дирене в настоящото производство, липсват данни дали решение по гр.д.№ 6076/ 2017г. по описа на САС е влязло в сила.

За така присъдените суми, пострадалата В. Х.Д. се е снабдила с изпълнителен лист на 19.07.2018г./на л.29 от делото/.

По молба от 23.07.2018г. на В. Х.Д. било образувано изп.д.№ 20188500400571 по описа на ЧСИ А. Б., per.№ 850 с р-н на действие СГС.

Видно от приетото в заверен препис изп.д.№. 20188500400571 по описа на ЧСИ А. Б., на ответното „А.С.К.– МБАЛ Т.“ ЕАД, е връчена Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) от 24.07.2018г. Лечебното заведение, като длъжник по изпълнителното дело, било поканено да заплати в полза на взискателя В. Х.Д.сумата по изпълителен лист, издаден на 19.07.2018г. по възз.гр.д.№ 6076/

2017г. на САС, както следва: главница от 28 393,90 лв. неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 11.09.2009г., възлизаща към момента на поканата на 25 812,84лв., сумата 2 511.60лв. имуществени вреди, ведно със законна лихва , считано от 22.11.2010г., възлизаща към момента на поканата на 1 966.01лв., адвокатско възнаграждение 1 615лв., неолихвяема сума по ТТЗЧСИ от 612 лв., както и 4

358.37лв. дължима сума по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ. Съдебния изпълнител едновременно с поканата, на основание чл.507 ГПК наложил запор върху банковите сметки на дружеството длъжник в „Т. банк“ АД, в „Банка ДСК“ ЕАД, „ИНГ Банк“. /л.107-л.109 от делото/

Установява се от неоспорено платежно нареждане от 24.07.2018г. на Т. Банк АД, че от запорираната сметка на ответната „А.С.К.–

МБАЛ Т.“ ЕАД, по сметка на ЧСИ А. Б. е преведена сумата от 65 269,72 лева, за погасяване задължението по изп.д.№ 20188500400571 /2018г. и изпълнителен лист от 19.07.2018г./л.117 от делото/ За извършеното плащане по изп. д.№ 20188500400571 /2018г. от длъжника „А.С.К.– МБАЛ Т.“ ЕАД, съдебния изпълнител е уведомен с писмо вх.№9059/ 02.08.2018г. от „Т. банк“ АД./л.117 от делото/ Видно от Покана за доброволно изпълнение изх.№ 42260 / 09.08.2018г., съдебния изпълнител уведомил Р.П.С. за настъпилата законна суброгация вследствие извършеното плащанне от солидарния длъжник „А.С.К.– МБАЛ Т.“ ЕАД, на задлължението по изпълителен лист, издаден на 19.07.2018г. по възз.гр.д.№ 6076/

2017г. на САС, в размер по по – голям от припадащата му се част, като солидарен длъжник по чл.127 ЗЗД, както и за това, че дружеството е суброгирало в правата на взискателя за сумата, която Р.С. е осъден, както следва: 14 196.95 лева - олихвяема сума за главница, ведно със законната лихва от 11.09.2009г., която до момента е 12 906.42 лева; 1255.80 лева - олихвяема сума за главница за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2010г., която до момента е 983.05 лева; 807.50 лева - неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение, неолихвяема сума за адвокатко възнаграждение – 400 лв., неолихвяема сума по ТТЗЧСИ от 630 лв., както и 2 192.30 лв. дължима сума по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ./л.118 от делото./