Решение № 260012 от 17.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260012 гр. Пловдив, 17.8.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 10.8.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4199/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 2994294, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на И.Р.Д. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не взема становище по основателността на жалбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 03.09.2019 г. в 10:38 часа в гр. Пловдив, на бул. Санкт Петербург № 1, посока бул. Кукленско шосе, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № **** , при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 76 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 26 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е И.Р.Д..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 0229884 което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба

№ 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно наказаното лице И.Р.Д..

При правилно установена фактическа обстановка,

ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология - техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка - автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип - при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба

№ 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай според съда не е спазено изискването на чл. 10, ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Действително по делото чисто формално е представен екземпляр от Протокол за използване на АТСС. В съдържанието му обаче са допуснати, толкова съществени пороци, че напрактика го лишават от легитимиращото му действие и същият следва да се приравни на несъществуващ.

Така от текста на Протокола е видно, че като дата на изготвянето му е посочена 04.09.2019г.

В същото време пак в текста на протокола е посочено, че вече изготвения протокол е приет от служител на ОДМВР, като въз основа на него е свалил 49 броя статични изображения. Като дата на приемане на протокола е посочена- 03.09.2019г., един ден преди твърдяната дата на изготвяне на протокола.

Посоченото разминаване- посочване, че изготвения протокол е приет на дата предхождаща с един ден датата на съставянето му, създава обосновано съмнение коя е действителната дата на изготвяне на протокола и което е още по важно съмнение дали такъв реално е бил създаден за конкретното използване на АТСС или е съставен впоследствие и антидатиран с оглед подадената жалба и за нуждите на процеса.

Допуснатия порок в дейността на наказващия орган е особено съществен, доколкото законовото изискване за всяко използване на АТСС да се съставя протокол по чл. 10 от Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна практика, Протокола по чл. 10 представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

При липса на доказателства за надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена същественост на допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така доколкото заснемането на водачите на

МПС с АТСС представлява аналога в административно-наказателния процес на използването на специални разузнавателни средства по НПК.

Ноторно известно е, че при този метод за събиране на доказателства се нарушават основни конституционно-закрепени права и свободи на гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед гарантиране баланса между интереса на обществото от разкриване на извършените престъпления/нарушения и интереса на гражданите от неприкосновеност на личната им сфера, законодателят е предвидил строга процедура по прилагане на тези доказателствени способи, всяко нарушение на което безусловно води до процесуална негодност на извършеното заснемане.

В този смисъл е както практиката на ВАС- ТР 1/2014г., така и трайната практика на ВКС и ЕСПЧ- Така Решение по делото на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Е. срещу България, както и решение по делото Г.-К. срещу България.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя. Същият е доказал заплащането на 100 лева за адвокатски хонорар, което е в рамките на абсолютния минимум за адвокатска защита и съдействие, включваща представителство в открито заседание, поради което и претенцията за разноски следва да се уважи.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с., Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №

2994294, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на

И.Р.Д. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.

1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на И.Р.Д.,

ЕГН ********** сумата от 100 лева разноски за заплатен адвокатски хонорар пред Районен съд

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п./

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.М.