Решение № 20830 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20830 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. А.А при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. А.А Гражданско дело № 20231110146583 по описа за 2023 година

При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК) комулативно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът ТЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че всеки от двамата ответници като съсобственици му дължи поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:

- ответникът М. А. Р да заплати: 420 лв, представляващи 7/8 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ***, с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г.; 80 лв, представляващи 7/8 части от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г. ; и 5,98лв, представляващи 7/8 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 2102/2023г. по описа на СРС,68 състав, и - ответникът А. Ю Р. да заплати: 60 лв, представляващи 1/8 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ***, с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г.; 10 лв, представляващи 1/8 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.; и 0,85лв, 1 представляващи 1/8 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.01.2020г. до 21.12.2022г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 2102/2023г. по описа на СРС,68 състав.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 23.10.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът

М. А. Р. оспорва предявените искове по основание и по размер според изричните изявления на пълномощника му в представения на 10.10.2023г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за предявяването на претендираните от ищеца вземания. Твърди се , че ответникът не е нито собственик , нито ползвател на процесиния имот. Посочва се , че според представения нвотариален акт ползвател на имота е друго лице. Оспорва сключването на валиден договор между ищеца и фирма за дялово разпределение за извършване на дяловото разпределение в сградата –етажна собственост. Признава се извършването на доставка на топлинна енергия в процесния имот пред процесния период , но се оспорва ответникът да е потребил доставената топлинна анергия.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника М. А. Р. поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 23.10.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника М. А. Р..

Ответникът А. Ю Р. оспорва предявените искове по основание и по размер според изричните изявления на пълномощника му в представения на 23.10.2023г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за предявяването на претендираните от ищеца вземания. Твърди се , че ответникът не е нито собственик , нито ползвател на процесиния имот. Посочва се , че според представения нвотариален акт ползвател на имота е друго лице. Оспорва сключването на валиден договор между ищеца и фирма за дялово разпределение за извършване на дяловото разпределение в сградата –етажна собственост. Признава се извършването на доставка на топлинна енергия в процесния имот пред процесния период , но се оспорва ответникът да е потребил доставената топлинна анергия.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника А. Ю Р. поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 23.10.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника А. Ю Р..

Подпомагащата страна „Т.Х.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

2

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от всеки от длъжниците на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 2102/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Исковете по чл.422 ГПК са предявени за установяване само на оспорените вземания от длъжниците , както са уточнени по размери и по периоди във възраженията по чл.414 ГПК , подадени от всеки от тьх в заповедното призоводство.

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира неплатена част от сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира неплатена част от окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на 3 съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № 1005604612/31.07.2020г. и № 1014139769/31.07.2021г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т ЕАД на клиенти в гр. София), представени с исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 1005604612/31.07.2020г.., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., койо включва е периода на разглеждания по насотящото дело главен иск - от 01.05.2019г. до 30.09.2019г. , е 14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Този падеж е определен в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура № 1005604612/31.07.2020г. е започнала да тече от 15.09.2020г., и е изтекла на 15.09.2023г.

Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 13.01.2023г., т.е. преди изтичането на давностния срок.

Предвид изложеното възражението на ответниците по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете:

Предявените установителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

През процесния период от месец 05.2019г. до месец 09.2019г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и двамата ответници като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на двамата ответници имот ( което се установява от приетите като писмени доказателства нотариален акт № ***, нот. дело № 268/2009г. на нотариус Е.Е.; удостоверение

№ 423/20.02.2012г. за наследниците на Л.М.И.Р. , издадено от СО, Район „Люлин” и нотариален акт № ***, нот. дело № 48/2012г. на нотариус Е.Е. –б.с.),намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./ с предишните собственици на имота, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито представят доказателства за предложени от тях специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответниците 4 за заплащане на потребената в съсобствения им имот топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между ответниците като потребители на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците са възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ).

Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира обитавания от ответниците имот, е извършвана от „Т.Х.С.”ЕООД видно от представения по делото Договор №