Решение № 129 от 13.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пазарджик, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220104145 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Р. П. К., с ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Б., обл. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощник – адв. С. М. от АК Пазарджик срещу „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин, бул. „Д.р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от общо 778,36 лева, от които сумата от 453,36 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 23.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и сумите от 25 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение – разноски, за събиране на които е образувано изпълнително дело № 475/2017 г. при ЧСИ Г. С. с рег. № 885, въз основа на изпълнителен лист № 1637 от 09.06.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 371/2017 г. по описа на РС Пазарджик, поради погасяването им поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че по посоченото изп. дело на 21.09.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „ТРАНС СЕРВИЗ“ ООД, с ЕИК 115195183. На 08.06.2018 г. била подадена молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, въз основа на която за 18.10.2018 г. от 09:30 ч. бил насрочен опис на движимо имущество на длъжника, който опис не бил извършен и изпълнителното действие не се осъществило. Посочва, че на 14.02.2019 г. по изпълнителното дело била подадена нова молба от взискателя, но изпълнителни действия не били извършени. На 19.02.2020 г. също била подадена молба от взискателя по изпълнителното дело, въз основа на която за 17.04.2020 г. бил насрочен нов опис на движимо имущество на 1 ищеца, който опис също не бил извършен.

Твърди, че последващата молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия е от 15.05.2023 г. като въз основа на нея на 26.05.2023 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Счита, че в периода от подаване на молбата от 19.02.2020 г. от взискателя до последващата молба за извършване на изпълнителни действия от 15.05.2023 г. са изминали повече от две години, през които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изп. производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Посочва, че спрямо задължението на ищеца по изпълнителния лист се прилага петгодишната погасителна давност.

Твърди, че в случая започналата да тече на 09.06.2017 г. петгодишна погасителна давност, когато е издаден изпълнителният лист, е прекъсната с наложения на 21.09.2017 г. запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и от 21.09.2017 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. Последващото изпълнително действие, годно да прекъсне така започналата да тече погасителна давност, било извършено чак на 26.05.2023 г. с наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Сочи, че в периода от 21.09.2017 г. до 26.05.2023 г. по изпълнителното дело има подадени няколко молби от взискателя, но вследствие на тях не се прекъсвала погасителната давност, тъй като не били предприети реални изпълнителни действия.

Счита, че предвид липсата на предприети изпълнителни действия задълженията на ищеца по изп. лист са погасени по давност, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 116, т. 3 от ЗЗД, прекъсване на давността е налице само при предприемане на действия за принудително изпълнение. В този смисъл цитира съдебна практика. Смята, че задълженията на ищеца са погасени по давност и при съобразяване Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в сила от 14.05.2020 г., въз основа на който погасителната давност за вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.

Сочи, че наложеният на 26.05.2023 г. запор върху трудовото възнаграждение на ищеца е вследствие на подадената на 15.05.2023 г. молба от взискателя. Дори да се приеме, че давността е прекъсната на 15.05.2023 г., когато е направено искането за извършване на изпълнителни действия, петгодишният давностен срок, започнал да тече на 21.09.2017 г., до 15.05.2023 г. също е бил изтекъл.

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В хода по същество ищецът се представлява от адвокат С. М. от АК Пазарджик, който моли съдът да уважи предявената искова претенция. В предоставен от съда срок депозира писмена защита с подробно изложени съображения в подкрепа на искането си.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна депозира отговор на исковата молба.

Твърди, че по изп. дело са поискани и извършени следните изп. действия: на 09.08.2017 г. е подадена молба за образуване на изп. дело с искане за извършване на справки 2 в НАП, БНБ и налагане на запори; на 08.06.2018 г. - молба за извършване на опис на движими вещи; на 14.02.2019 г. - молба за извършване на опис на движими вещи, справки в НАП, БНБ и налагане на запори; на 18.02.2020 г. - молба за извършване на опис на движими вещи, справки в НАП, БНБ и налагане на запори; на 15.05.2023 г. - молба за извършване на справка в НАП и налагане на запор.

Не оспорва, че приложимият давностен срок е петгодишният.

Посочва, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Освен това законодателят не е поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие - постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н. В този смисъл цитира съдебна практика.

За да се приеме, че давността е прекъсната и без да е необходимо извършеното действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно, било и граматическото тълкуване на нормата на чл. 116, б. „в“ от ГПК, в която е използвано съществителното „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършване“, „реализиране“, „завършване“ и т. н., като не било необходимо и предприетите изпълнителни действия да са част от изпълнителния способ, който е приключил с осребряване на имущество на длъжника.

Твърди, че юридическият факт, който прекъсва давността, е искането на взискателя, което е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето, независимо какъв е резултатът от него. В този смисъл след образуване на изпълнителното производство в релевантния по спора период взискателят не е бездействал, а в сравнително неголеми интервали от време отправял искания до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията си, които били уважавани от съдебния изпълнител, но взискателят не е бил удовлетворен поради липса на активи у длъжника. С тези действия твърди, че многократно е прекъсвана давността.

Заявява, че активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, а задължението за действие е на съдебния изпълнител. Действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул и с посочен изпълнителен способ.

Излага подробни съображения, поради които счита, че давността за вземанията не е изтекла до подаване на исковата молба в съда.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Депозирана е молба, с която по същество моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и 3 чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото материали по ч. гр. д. № 371/2017 г. по описа на РС Пазарджик се установява, че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК № 252/01.02.2017 г. срещу ищеца.

Установява се, че длъжникът не е депозирал възражение и заповедта е влязла в сила. Въз основа на влязлата в сила заповед е издаден на 09.06.2017 г. изпълнителен лист № 1637 за сумите, както следва: 453,36 лева главница, ведно със законна лихва, считано от 23.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Видно от самата заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е, че вземането произтича от договор за телекомуникационни услуги за телефонен номер **********, сключен на 18.12.2012 г. между „БТК“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 01.09.2014 г. и приложение № 1 към него от 17.02.2015 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист ответното дружество е депозирало молба с вх. № 11961/09.08.2017 г. до ЧСИ Г. С. с рег. № 885 с район на действие ОС Пазарджик, по която е образувано срещу ищеца изп. д. № 20178850400475 по описа на ЧСИ Г. С. с рег. № 885 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.06.2017 г. по ч. гр. д. № 371/2017 г. по описа на РС Пазарджик.

С молбата с вх. № 11961/09.08.2017 г. на основание чл. 426 от ГПК е направено искане за образуване на изпълнителното дело, да се извършат справки по отношение на длъжника, след което да се наложи запор на получаваното трудово възнаграждение, при наличие на установени банкови сметка да се наложи запор върху вземанията на длъжника, както и да се насрочи дата за опис на движими вещи в дома на длъжника.

С постановление от 21.08.2017 г. е образувано изпълнителното дело. Изпратена е покана за доброволно изпълнение. Изпратено е съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП.

Изпратени са искания за множество справки за имущественото състояние на длъжника.

Видно от направеното на л. 67 от делото отбелязване върху известието за доставяне ПДИ е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

С Разпореждане от 31.08.2017 г. на основание чл. 458 от ГПК е присъединена държавата чрез НАП за дължимите публични задължения на ищеца, установени с постъпилото по изп. дело от НАП удостоверение, за което са изпратени уведомления до взискателя, длъжника и НАП.

С постановление от 21.09.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „Транс Сервиз“ ООД. Обратната разписка за връчване на запорното съобщение до работодателя се е върнала с отбелязване за несъществуващ адрес.

На 08.06.2018 г. е постъпила молба от взискателя с искане да се пристъпи към опис на движимо имущество на длъжника. С разпореждане на ЧСИ върху постъпилата молба е насрочен опис за 13.08.2018 г. от 09:30 часа.

4

С писмо от 12.06.2018 г. от ЧСИ е изискана информация от ТД на НАП Пловдив за декларирани адреси за кореспонденция с работодателя на длъжника „Транс Сервиз“ ООД. В тази връзка е постъпило писмо с вх. № 09609/04.07.2018 г. с информация от НАП, върху което с резолюция ЧСИ е разпоредило запорното съобщение да се връчи на посочения в писмото адрес на работодателя.

На 25.06.2018 г. до взискателя е изпратено уведомление за насрочения на 13.08.2018 г. в 09:30 часа опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 25.06.2018 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение във връзка с насрочения на 13.08.2018 г. в 09:30 часа опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Видно от направеното на л. 95 от делото отбелязване върху известието за доставяне ППИ е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Постъпила е молба от взискателя с вх. № 01900/14.02.2019 г., с която се иска ЧСИ да пристъпи към опис на движимо имущество на длъжника, да се извърши справка за наличен трудов договор на длъжника и при наличие на такъв да се наложи запор върху трудовото му възнаграждение, да се извърши справка в БНБ за притежаваните от длъжника банкови сметки и при установяването на такива да се наложи запор.