Решение № 224 от 30.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Светлозар К. Костов като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600614 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 27 от 04.03.2026г. по н.о.х.д. № 891/2026г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият В. Ю. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, състоящо се в това, че на 07.11.2025г., около 10:45ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег. № ********, движейки се по ул. „Априлско въстание“, в района на № 36, при извършване на маневра „движение назад“, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, като не наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, поради което реализирал пътно-транспортно произшествие с намиращата се зад автомобила пешеходка Г. Д. Д. - И., ЕГН: ********** и по непредпазливост причинил смъртта й, за което при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 5 години.

1

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража и с мярка за неотклонение „домашен арест“.

С цитирания съдебен акт, на основание чл. 343г, вр. чл. 343, вр. чл. 37, т. 7 от НК, подсъдимият В. Ю. Б. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по реда на чл. 69а от НПК, въз основа на постановление на СГП от 15.12.2025г.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в досъдебното производство, в размер на 1459,43 евро в полза на държавата по сметка на СДВР – МВР; 2,56 евро държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист; разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро на частния обвинител Д.

Г. Й., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро на частния обвинител Г. Х. И., както и по 2,56 евро държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски на частните обвинители.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник - адв. Х. П., с която се оспорва размера на наложените наказания. Направено е искане определените на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“ да бъдат намалени. Същата претенция е отправена и в допълнение към въззивната жалба, депозирана след изготвяне на мотивите на присъдата. В допълнението се изразява недоволство от размера на наложените наказания на подсъдимия Б.. Ангажират се подробни аргументи за несправедливост на присъдата. Изтъква се, че наложените наказания са прекомерно тежки и не съответстват на принципа на индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК и на целите на чл. 36 от НК. Настоява се присъдата да бъде изменена, като наказанието „Лишаване от свобода“ и кумулативно наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ да бъдат определени в минималните възможни граници, както и да бъде определен изпитателен срок, съответстващ на минимално предвиден от 2 закона.

Частните обвинители са депозирали отговор на въззивната жалба, с който са навели доводи за нейната неоснователност. Считат, че наложените наказания са справедливи и съобразени с обществената опасност на деянието и дееца. Молят присъдата да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и справедлива.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав представителят на АП - София заема становището, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и справедлива, поради което моли да бъде потвърдена.

Частните обвинители и техния повереник не се явяват в съдебно заседание. Депозират молба, с която настояват присъдата да бъде потвърдена, к а т о правилна, обоснована и справедлива . Направено е и искане за присъждане на направените съдебни разноски съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 08.06.2026г.

Защитникът на подсъдимия Б. поддържа депозираната жалба и допълнението към нея. Моли да бъде изменена първоинстанционната присъда, като наложените наказания „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“ бъдат намалени.

Подсъдимият Б. се присъединява към становището на защитника си и изразява съжаление за стореното.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 34 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Решението за предварително изслушване на страните е взето по изрично искане на подсъдимия и неговия защитник, направено в разпоредително заседание. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тяхното установяване. Въз основа на изрично изявление на подсъдимия, съдът е констатирал, че самопризнанието кореспондира с 3 инкорпорираната по досъдебното производство доказателствена съвкупност и е обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата, без да експлоатира други доказателствени способи.

В хода на съдебната фаза не са събрани допълнителни доказателства, поради което СГС е формирал изводите си относно правно значимите факти, авторството и правната квалификация на базата на признанието на подсъдимия и приобщените от досъдебната фаза доказателствени източници, които го подкрепят. При условията на чл. 373, ал. 3 от НПК е приел за установена фактическа обстановка, очертана в обвинителния акт. А тя е следната:

Подсъдимият В. Ю. Б. е роден на ********г. в гр. ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като общ работник, живущ в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.

Подсъдимият Б. работел като шофьор-доставчик към „Тристана“ ЕООД, като доставял стока на различни търговски обекти в гр. София с товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег. № ********. На 07.11.2025г., след като подсъдимият снабдил със стока обект, находящ се на ул.

„Априлско въстание“ № 36, около 10:45ч. се качил в товарния автомобил, спрян по посока ул. „Ген. Жестов“, като подходил от задната част към предната лява врата. Към този момент отстрани до автомобила била пешеходката Г. Д. Д. - И., ЕГН: **********, която се движела по ул.

„Априлско въстание“ в посока от ул. „Ген. Жестов“ към ул. „Република“.

Подсъдимият Б. предприел с товарния автомобил маневра „движение назад“ в посока от ул. „Ген. Жестов“ към ул. „Република“, като автомобилът се движел със скорост от 7 км/ч. През това време пешеходката Г. Д. - И.а продължила движението си по ул. „Априлско въстание“ в посока от ул. „Ген.

Жестов“ към ул. „Република“. В момента на потегляне на товарния автомобил назад, пострадалата се намирала в т. нар. „сляпа зона“ - мястото по средата на автомобила, където няма видимост от двете странични огледала на автомобила. Подсъдимият нямал видимост зад автомобила и от огледалото за задно виждане, тъй като същият е с плътни задни врати и съответно не е възприел наличието на пешеходката зад автомобила. Последната също не възприела движението на товарния автомобил, тъй като била с гръб към него.

При извършването на маневрата „движение назад“ с товарния 4 автомобил, подсъдимият ударил тялото на Г. Д. - И.а, вследствие на което то паднало на платното за движение по корем, с дясната страна на главата подпряно на терена, с лице обърнато към лявото рамо, задната дясна гума на автомобила на управлявания от Б. автомобил преминал през тялото на пешеходката от краката към главата, като гумата преминала последователно и през лявата половина на гърба, шията и лявата страна на главата на пешеходката.

След като усетил силно разклащане на автомобила, вследствие на преминаването му през тялото на пешеходката, подсъдимият преустановил движението му и слязъл. Възприемайки пострадалата, Б. подал сигнал за пътно-транспортно произшествие на спешния телефон 112. На мястотото на пътния инциден пристигнали полицейските служители К. И. и Л. Н..

Във времевия интервал от 12.10 часа до 13.15 часа бил извършен оглед на местопроизшествие. В съставения протокол за това следствено действие било удостверено, че пътното платно на ул. „Априлско въстание“ в района на инцидента е отворено за движение в двете посоки. Покрито е с едрозърнеста асфалтова настилка. Няма дупки и неравности, като улицата е в прав и равен участък. Общата ширина на платното е 6,00м., като по него няма обособени с маркировки пътни ленти. Мястото на ПТП е на 9 метра след ъгъла, сключен между левия край на платното за движение на ул. „Априлско въстание“ и втория край на оградата на имот, находящ се на ул. „Априлско въстание“ № 36, като имота се намира отляво на улицата по посока на ул. „Република“ и на 2,10м. вдясно от левия край на платното за движение, считано в посока ул.

„Република“.

Вследствие на преминаването на задната дясна гума на управлявания от подсъдимия Б. автомобил през лявата половина на гърба, шията и лявата страна на главата на пешеходката Г. Д. Д. - И. на същата били причинени тежка открита черепно-мозъчна травма и лицева травма - разкъсване на меката черепна покривка, охлузвания по дясната лицева половина, раздробяващи фрактури на мозъчния и лицевия череп, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, размачкване и изтласкване на мозъка извън черепната кухина; тежка закрита гръдна травма – охлузване в областта на лявата лопатка, множествени серийни фрактури на ребрата вляво от първото до десето, с проникване на костни фрагменти в гръдната половина, фрактура на 5 седмо дясно ребро, фрактура на лявата лопатка, излИ.е на кръв в лявата гръдна половина, контузия, разкъсване и колабиране на левия бял дроб; контузия на сърцето, разкъсване на гръдната аорта и на горната куха вена, кръвонасядане на средостението, масивен излив на кръв в гръдните половини; шийна травма – фрактура на дясното рогче на подезичната кост, с околно кръвонасядане. В резултат на тези травми Г. Д. Д. - И. починала, като смъртта й настъпила на място.

По досъдебното производство са изпълнени съдебно - медицинска и комплексна видеотехническа, съдебно - медицинска и автотехническа експертизи, приключили със заключения, че смъртта на Г. Д. се дължи на тежката съчетана черепномозъчна, шийна и гръдна травма. Според вещите лица причинените на пострадалата травматични увреждания се дължат на притискащи, тангенциални и размачкващи въздействия на твърди тъпи предмети и по своята морфологична съвкупност и тежест, отговарят да са получени при условията на ПТП. Затова и приемат, че получените при ПТП травматични увреждания и настъпилата смърт са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

При съдебномедицинското изследване на трупа на пострадалата, вещото лице е констатирало и други травматични увреждания, които се изразяват в коремна травма - разкъсване на слезката; тазова травма - дълбоки кръвонасядания в лявата тазобедрена и трохантерна област, хематом в лявата слабинна област; травми на крайниците - охлузвания на коленете и на левия вътрешен глезен, кръвонасядания на лявото ходило, фрактура на лявата бедрена кост; обезкървяване на трупа. Според вещото лица, посочените травматични увреждания не се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, но са причинени в резултат на реализираното ПТП.