Решение № 414 от 26.11.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Перник, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

РОМАН Т. НИКОЛОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500547 по описа за 2021 година

С решение № 260744/23.06.2021 г. по гр.д. № 645/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд е осъден “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД да заплати на З. Г. З. сумата в размер на 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в „***************”, констатирано с Експертно решение №***г. на УМБАЛ“Св. Ив.Рилски“ЕАД - гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на увреждането - ***г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД е осъден да заплати на З. Г. З. сумата от сумата от 975,00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска и да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 951,00 лв., за направени по делото разноски, от които сумата от 600,00 лв. за държавна такса и сумата от 351,00 лв. за възнаграждение на експертиза.

В установения от закона срок, „СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, чрез адв. Х.М., е обжалвала решението досежно уважената част от иска, като по подробни доводи по същество на спора моли в тази част решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Алтернативно моли присъденото обезщетение да бъде намалено и съобразено с 1 принципа за справедливост в чл.52 ЗЗД. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият З. Г. З., чрез адв.В., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага доводи по същество като възразява на наведените твърдения във въззивната жалба за пороци на съдебния акт. Прави искане за присъждане на разноски във въззивното пороизводство. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът е установил, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд е намерил, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си и е насрочил делото за разглеждане в открито с.з..

Окръжен съд Перник, като прецени направените оплаквания в жалбата, с оглед доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

Пред Районния съд е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ.

По изложени в исковата молба съображения ищецът, на З. Г. З., моли да бъде осъдено „Стомана индъстри “АД да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в „***************”, констатирано с Експертно решение №***г. на УМБАЛ“Св.

Ив.Рилски“ЕАД – гр.С., влязло в сила на 25.01.2021г., за периода от деня на настъпване на заболяването- до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от ***г. до окончателното и изплащане.

Ответникът “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”-АД е подал отговор в законоустановения срок, с който е оспорил допустимостта на така предявения иск, като твърди, че няма влязло в сила решение на ТЕЛК, което да констатира професионалното заболяване. Ответникът е оспорил иска по основание и по размер, поради което и иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът възразява, че същият не следва да отговаря по този иск, тъй като процесното заболяване не е изцяло професионално. Ответникът възразява, че не е налице 2 причинна връзка между здравословно състояние на ищеца и професионалното заболяване.

Алтернативно ответникът е направил и възражения по чл.200, ал.3 КТ за прихващане на сумите получавани от ищеца по получаваната пенсия за инвалидност, пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и получаваните обезщетения от държавното и обществено осигуряване във връзка с професионалното заболяване.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона основания за ангажиране отговорността на ответника и с оглед събраните по делото доказателства относно вида и степента на влошаването е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.

По делото не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства, е видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение в СМК“Л.“, впоследствие при ДФ“Стомана- П.“, а впоследствие и при правоприемника “Стомана индъстри”АД, както следва: в периода ***г. до ***г. ищецът е работил в СМК “Л.” на длъжност “***”. В периода ***г. до ***г., ищецът е работил в НПП „Б. П.” ЕСДЦ /Камет АД, гр. П. на длъжност „***. В периода ***г. до ***г. ищецът е работил в „Стомана/Еврометал ООД/ Стомана индъстри АД, гр. П. на длъжност „***”. В периода ***г. до ***г. ищецът е работил в “Марица Логистик Сървис” ЕООД, гр. П. на длъжността “***”. В периода от ***г. до ***г. ищецът е работил в “Стомана индъстри” АД, гр. П., на длъжност “***”. В периода от ***г. до ***г. ищецът е работил в “Стомана Индъстри” АД - гр. П. на длъжност “***”.

От гореизложеното е видно, че ищецът има общ трудов стаж от 37 години, 1 месец и 21 дни, от които 35години, 4 месеца и 7 дни като *** в СМК „Л.”, гр. П., фирма Стомана”, гр. П., „Еврометал“ ООД, гр. П., „Стомана индъстри” АД, гр. П., НПП „Б. П.” ЕСДЦ, гр. П., „Камет” АД, гр. П., „Марица Логистик Сървис” ЕООД, гр. П., както правилно е приела и първата инстанция по делото.

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността “***“, ищецът е извършвал дейности свързани с *************************************** на територията на ЕСДЦ, извършвайки подемно-транспортни дейности, свързани с производството и ремонта в цеха.

Видно от представеното по делото Експертно решение №***г. на УМБАЛ“Св.

Ив.Рилски“ЕАД – гр.С., влязло в сила на ***г. /видно от печата поставен на същото/, е признато професионално заболяване на ищеца с диагноза: „*************”. Със същото експертно решение са определени **% т. н. р., с дата на инвалидност – ***г. и срок на определения процент т. н. р. – ***г.

Дружеството - жалбоподател поддържа, че решението на ТЕЛК не е породило правно действие, защото не е спазена процедурата за установяване професионалния характер на заболяването, както и ЕР на ТЕЛК не е влязло в сила.

Възражението на ответника /понастоящем въззивник/, че експертното решението не е влязло в сила, както правилно е приела и първата инстанция е неоснователно. Извън 3 удостовереното в същото решение, че е влязло в сила, по делото няма дори и твърдения, че същото е обжалвано от страните. А възражението, че решението е обжалвано подлежи на доказване от работодателя (изрично в този смисъл Решение № 213 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., ГК и др.).

Съгласно приетото в Решение № 213/12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1761/2009 г., по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ ищецът следва да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, като не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване от органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата /като в случая дори и това условие е било спазена, видно от поставения печат на решението – стр. 5 от първоинстанционното производство- влязло в сила на *** г./. Работодателят, оспорващ обстоятелството, че решението е влязло в сила трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. В същия смисъл е и приетото в Определение № 683/16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2019 г.

В случая по делото е представено ЕР на ТЕЛК с отбелязване, че е влезло в сила и след като дружеството - жалбоподател твърди, че същото не е влязли в сила, то трябва да представи доказателства, че го е обжалвал, като такива доказателства по делото от негова страна не са били ангажирани. От съдържащите се в кориците на делото и други медицински доказатества, а и от заключението на изслушаната по делото пред първата инстанция СМЕ се установява, че не само решението на ТЕЛК не е обжалвано от работодателя, н о е и влязло в сила и предвид на което и съдът намира, че професионалният характер на заболяването е установен с влязло в сила решение на ТЕЛК.

Доводите в жалбата, че процедурата за установяване професионалния характер на заболяването, не е спазена, не могат да се разглеждат в производството по чл. 200 КТ.

Съгласно чл. 62, ал. 3 КСО признаването на професионалния характер на заболяването е от компетентността на органите на експертизата по работоспособността. Процедурата за установяване и признаване на професионалното заболяване е уредена в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и ако работодателят твърди, че тази процедура е нарушена, е следвало да релевира тези си възражения в хода на административното производство. След като е налице влязло в сила ЕР, то същото на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето е задължително за съда.

Доводите в жалбата, че решението не е било съобщено на останалите субекти, визирани в чл. 112 от ЗЗ, по съществото си съставляват упражняване на чужди права, което е допустимо, само в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не е налице.

В жалбата се поддържа, че не е спазена процедурата по чл. 9 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, като се твърди, че същата е условие за влизане в сила на експертното решение.

Съдът намира, че и този довод е неоснователен. Посочената разпоредба касае административна процедура относно регистриране на професионалните болести и влизането в сила на решението на ТЕЛК не е обвързано от извършването на тази регистрация и 4 съответно наличието или не такава регистрация не е относимо при преценка допустимостта и основателността на предявен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по своето основание.

Установено е, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество като „***” и в резултат на дългогодишна производствена дейност в условията на извършване дейности, свързани с ********************************************* в цеха е заболял от посоченото по-горе заболяване, което е признато за професионално. Отговорността на ответната страна следва да се ангажира на основание чл. 200 от КТ, съобразно който работодателят отговаря имуществено за вреди от професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника.

По отношение размера на претендираното обезщетение:

От заключението на приетата съдебно - медицинска експертиза на в.л.Й. З. се установява, че процесното заболяване е резултат от хронична акустична травма продължителна работа в ответното предприятие „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“-АД на длъжност „***” (над **г.). Рисков фактор в работната среда, причинил процесното професионално заболяване са стойности на производствен шум, генериран от работата на металургичното оборудване и технологичния процес, превишаващи граничните стойности за експозиция.