Решение № 12665 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12665 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РА.ЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110104166 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от А. А. А. срещу „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 7000973668 от 13.05.2019 г., поради противоречие със закона.

В исковата молба ищецът твърди, че на 13.05.2019 г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 7000973668. Сочи, че общият размер на кредита бил 6 943,87 лв., от който главница в размер на 5 000 лв., застрахователни премии в размер на 1 199,88 лв., както и еднократна такса за оценка на риска в размер на 743,99 лв. Съгласно чл.10 от договора ГПР е 46,56 %, а размера на общата сума, дължима от потребителя - 10 626,71 лв. Към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът твърди, че е погасил 12 от предвидените общо 36 месечни вноски от по 295,19 лева. Ищецът излага доводи, че с посочване в договора на ГПР формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като размера не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа обаче, че този ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно еднократната такса за оценка на риска и застрахователните премии, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, като по този начин ответникът заобиколя нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи, че при изчисляване на ГПР с помощта на калкулатор в интернет, при въвеждане на параметри на кредита (5 000 лв. главница и 36 месечни вноски по 295,19 лв.), размерът на ГПР достига до 75,91 %, който размер се различава от този, посочен в договора, както и надвишаващ 1 максимално допустимия по чл.19 ЗПК. На следващо място ищецът излага доводи за нарушение на чл.33, ал.1 ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния интерес от предявения иск.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор се изразява становище за недопустимост на предявения иск поради липса на доказателства за нА.чие на облигационно правоотношение между страните. В условия на евентуалност, в случай че се установи, че ищецът е представил договорното правоотношение, на което основава иска си, се изразява становище, че претенцията е недоказана по размер, поради което се иска нейното отхвърляне. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че кредиторът – настоящ ответник е небанкова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ и има право да отпуска кредити със средства, което не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното относно сключения договор важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дА. страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

По делото не се спори, а и от представения договор за потребителски кредит № 7000973668 се установява, че на 13.05.2019г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ищеца е сключен договор, по силата на който банката се задължава да предостави на потребителя кредит в размер на 5000 лева Съгласно чл.7.1 от договора, кредитополучателят дължи сума от 594,00 лева за „BANK КОМБО ЖИВОТ“ и сума от 605,88 лева за „BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА“, както и еднократна такса за оценка 2 на риска в размер на 743,99 лева. Съгласно чл.7.2.2. от договора в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 30,11%, а в чл.10, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 46,56%, като общата дължима сума от потребителя възлиза на 10 626,71 лева. В чл.11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък, като крайният срок за погасяване е 15.05.2022г.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати , включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Настоящият съд приема, че в настоящия случай са нА.це нарушения на закона, водещи до недействителност на договора за кредит, тъй като в посочения ГПР не са включени разходите по такса за оценка на риска и застрахователни премии.

Включвайки тези вземания в размера на главницата вместо като разходи, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 5000 лева. Горепосочените суми за застраховки и такса за оценка на риска не са главница, а имат има характер на разходи по кредита. Разходите за заплащане на тези суми са част от общите разходи по 3 кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР /в този смисъл са и Решение № 2041/17.04.2025г., постановено по в.гр.д.№ 2703/2025г. по описа на СГС, Решение № 2886/12.05.2025г., постановено по в.гр.д.3114/2024г. по описа на СГС/.

Чрез тези действия по естеството си се цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по начин, че то да не попадне в обхвата на „общия разход по кредита на потребителя“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Резултатът от тази дейност е заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото при отчитане на размера на застрахователната премия, дори и без да са необходими специални знания, е очевидно, че ГПР би бил значително повисок от посочения в договора. НА.це е недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид гореизложеното предявения главен иск следва да бъде уважен като основателен.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 177,58 евро. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че договореното адвокатско възнаграждение е в общ размер на 1800,00 евро с ДДС, като в настоящото производство се претендира сумата от 600,00 евро.

Настоящият съд намира направеното от ответника възражение за прекомерност с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за основателно. Това е така, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, на което не се е явил пълномощника на ищеца. Ето защо, същото следва да бъде намалено до минимума от 400лв. или 204,52 евро. С оглед предходното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 382,10 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. А. А., ЕГН ********** срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седА.ще и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 7000973668 от 13.05.2019 г., поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седА.ще и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на А. А. А., ЕГН 4

********** сумата от общо 382,10 евро, представляваща направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5