Решение № 22379 от 10.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22379 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц Р Ц при участието на секретаря Д Д Н като разгледа докладваното от Ц Р Ц Гражданско дело № 20241110122241 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Г. Б. срещу „П К Б“ ЕООД.

Ищцата сочи, че на 19.12.2023 г. сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №....., по силата на който ответникът следвало да й предостави парични средства в размер на 4000 лева. В договора било посочено още, че кредитополучателят ще ползва допълнителна услуга „Фаст“, за която следва да заплати сумата в размер на 1800 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, за която дължи сумата в размер на 3160 лева. Ищцата намира, че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като не била спазена предвидената в закона форма. Нарушено било изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не помалък от 12, в два екземпляра, като процесният договор не бил подписан на всяка страница от кредитополучателя и на същата не било представено копие от общите условия.

Ищцата твърди, че процесният договор за кредит е нищожен и на основание чл.

11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от договора за кредит, а именно – годишен процент на разходите по кредита. Липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР, което било в противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10А, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Намира, че на непосочването на ГПР следва да бъде приравнена и ситуацията, при която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляване на ГПР, без обаче да се 1 предоставят необходимите за това изчисляване данни. Описаните в договора за кредит допълнителни услуги не били включени при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Според ищцата дължимите суми за услугите „фаст“ и „флекси“ следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР, доколкото същите представлявали печалба за кредитора, която е изначално известна за него. Намира, че при включване на посочените суми за допълнителни услуги, реалният размер на ГПР значително би надхвърлил максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК водело до недействителност на целия договор за потребителски кредит, тъй като кредитодателят бил заблудил кредитополучателя за реалния размер на ГПР. Ищцата твърди, че клаузите на процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, като не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.

На следващо място, твърди, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Услугата, за която се претендира заплащане, изобщо не била извършвана от ответното дружество, а дори да била извършена, тя била част от управлението на кредита, поради което на основание чл.

10а ЗПК кредиторът нямал право да събира такси за нея. Ето защо моли съда да прогласи договора за нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК. В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли първоначалния иск, моли съда да прогласи нищжоността на клаузите от договора, предвиждащи заплащането на допълнителни услуги. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „П К Б“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове. Излагат се съображения относно действителността на процесния договор и отделните клаузи от него. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени за разглеждане са исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. По така предявените искове в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на процесните клаузи, 3. както и че договорът, респ. клаузите са нищожни на заявените в исковата молба основания.

Като доказателство по делото е представен делото Договор за потребителски кредит №...../18.12.2023 г., като ищецът и ответникът с представили намиращите се у тях екземпляри на договора. Видно от съдържанието на Договора за потребителски 2 кредит №...../18.12.2023 г., страните са се уговорили, че заемодателят отпуска на заемополучателя кредит в размер на 4000 лева, със срок на договора 36 месеца, с падеж на погасителната вноска по кредита – 15-то число от месеца, при годишен лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,16%. Същевременно в договора е предвидено, че кредитополучателят дължи такси за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като месечната погасителна вноска с включени таксите за закупените допълнителни услуги възлиза на сумата в размер на 331,06 лева.

Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а съгласно чл. 15.2 от ОУ, услугата „Флекси“ представлява право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.

Неоснователно е възражението на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит поради липсата на изискуемата форма – липсата на подписи на кредитополучателя на всяка страните от договора и общите условия и поради неспазване на изискването всички елементи от договора да бъдат представени с шрифт с големина не по-малко от 12.

Към отговора на исковата молба е представен договор за потребителски кредит и общи условия към него, които съдържат подписи за кредитополучателя и кредитора на всяка страница от договора и общите условия, поради което изискването на Закона за потребителския кредит е изпълнено.

По отношение на възражението, че договорът е обективиран в шрифт по-малък от 12 настоящият състав намира, че Съгласно Директива 2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител, като договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12, в два екземпляра-по един за всяка от страните по договора. При съпоставка на европейското с националното право се установява, че българският законодател е предвидил допълнително изискване към договора за потребителски кредит-всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, като по този начин е въвел изискване, различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Това допълнително изискване е свързано със сериозна санкция за кредитодателя, който не 3 го е спазил- той губи правото да получи лихви и разноски по кредита. Неспазването на изискването за размер на шрифта не следва механично и във всички случаи да се приема за основание за недействителност на договора за кредит, а следва да се преценява във всеки случай доколко пречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В настоящата хипотези съдът намира, че видът и размерът на шрифта позволяват прочитането на съдържанието на документа, което позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Съдът обаче намира за основателно аргументът за нищожност на договора, поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

В случая това изискване не е спазено. В договора са посочени единствено абсолютни стойности на годишния процент на разходите и на годишния лихвен процент, но липсва ясна методика как точно е формиран ГПР от 49,16 %, респективно кои компоненти са включени в него. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в. т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно практиката на СЕС, в посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното отношение. В процесния договор не са посочени както компонентите на ГПР, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

Отделно от това, основателен и аргументът за недействителност на договора поради заблуждаване на длъжника относно реалния размер на ГПР. Съдът намира, че с така направеното твърдение се навежда аргумент за недействителност на договора поради непосочване в договора на реалния размер на годишния процент на разходите 4 по кредита.

В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.

В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на разходите е 49,16 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва. Освен това възнагражденията за допълнителни услуги "Фаст и "Флекси" по договора за кредит представляват разходи, които е следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.