Протокол № 588 от 19.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 588 гр. Б., 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Илияна Стоименова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200600076 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:35 часа се явиха:

Жалбоподателят, М. З., редовно призован, се явява лично и с явява адв.

Д., с пълномощно по делото.

Въззиваемият А. Г., редовно уведомен по телефона за днешното съдебно заседание, не се явява, за него а адв. А., редовно упълномощена от първата инстанция.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Окръжният съд намира, че с оглед редовното призоваване на отсъстващия и изразените от присъстващите позиции, липсват пречки за разглеждане на делото, в който смисъл

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ депозирана въззивна жалба от името на частния тъжител М. З. срещу постановената присъда на Районен съд - Б. в частта, с която подсъдимият е оправдан по двете обвинения, които са му повдигнати и с която са отхвърлени предявените граждански искове, както и претенциите за 1 разноски по делото.

АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба. Смятам, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. За установяване на тази очевадна неправилност още във въззивната жалба са посочени са доказателствени искания във връзка с на първо място, тъй като по делото има видео запис, който очевидно е останал незабелязан от състава на районния съд да бъде предявен повторно този видео запис. На второ място за подробни съдебнотехническа експертиза за изследване на видео запис, защото е смущаващо, че нещата са обърнати обратно. Направили сме искания за разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, а това са свидетелите В. З.а и М. Й..

Поддържам тези доказателствени искания, тъй като смятам, че тук става въпрос за очевидна несъстоятелна обръщане на истината. Конкретните обстоятелства, които ще бъдат установени от видео записа най-напред от предявяването, на същия се вижда, че в момента, в който доверителят ми стои спокойно на пейката приближава А. Г., който е обърнат с главата към него и вещото лице в неговата експертиза посочено „да еба...“ – думи на А. Г. към М.

З.. В последствие, в момента, в който се развиват тези събития приближаване доверителят ми е на разстояние двамата са на разстояние 7,8 метра и тъй като се чувства застрашен вдига бастуна, но той не мърда от мястото.

Обстоятелствата са във връзка с приетия институт на неизбежна отбрана само обстоятелства относно това, когато частния тъжител се е спрял правил ли е някакви крачки към подсъдимия. В. З.а и М. Й. са свидетелите, на какво разстояние са се намирали, правил ли е някакви крачки.

АДВ. А.: Оспорвам изцяло въззивната жалба. По отношение на доказателствените искания, моля да имате предвид следното:

Видеозаписът беше предявен в открито съдебно заседание. Извършена е и специализирана експертиза, която е приета и приобщена в материалите в производството пред първоинстанционния съд. Тези свидетели също бяха разпитани пред първата инстанция. Това са родителите на частния тъжител.

Има подробен запис на техния разпит.

Съдът се оттегля на съвещание.

Окръжният съд, след съвещание и във връзка с направените от повереника на частния обвинител доказателствените искания намира, че както съдебно-техническа експертиза, нова такава, така и разпит като свидетели на 2 посочените лица В. З.а и М. Й. са извършени в хода на проведеното съдебно производство и тяхното повтаряне е безсмислено дотолкова, доколкото обстоятелствата по делото са изяснени, и в този смисъл окръжният съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените доказателствените искания от повереника на жалбоподателя М. З..

АДВ. Д.: Нямам други искания.

АДВ. А.: Аз също няма нови искания. Моля да дадете ход на делото по същество.

Отчитайки липсата на нови доказателствени искания от страните, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам всички доводи, изложени във въззивната жалба. На първо място същото незаконосъобразно тъй като първоинстанционният съд противоречи с всички събрани доказателства е установи някакви абсурдни фактически и правни изводи.

Основното доказателство, както се е изразил в мотивите си РС е свързано с анализа на видео техническия запис и на експертизата към него. Не знам какво е видял и изследвал първоинстанционният съд, но когато се вижда заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза на видеозаписа се вижда, че в 19:43 ч. и 47 сек. доверителят ми – частният тъжител М. З. седи на пейка, а А. Г. е разстояние повече от 10 метра, разстояние, при което доверителят ми по никакъв начин няма никакво отношение към него и няма агресивно поделение, а освен това вещото лице е засякло, че на този етап е възприет аудио запис „да еба …“ е дал заключение вещото лице. Именно това нещо е дало основание на М. З. да се изправи, за да вдигне бастуна, но той се намира на разстояние, в което е невъзможно да нанесе удар, защото става въпрос за разстояние около 7, 8, 10 метра. А. Г., както се вижда и на снимковия материал е по средата на пътя, а пък М. З. е на 2 метра зад бордюра в това разстояние.

На следващо място в тази видео техническа експертиза се установя, че М. З., стои на неговото място и вече е със свален бастун в 19:43 ч. и 51 сек., а 3

А. Г. вече почти е пресякъл пътното платно и стигнал до бордюра се насочва към частния тъжител.

На следващо място по снимка 19:43 ч. и 53 сек. се вижда, че А. Г. вече е извън пътя, стигнал е до пострадалия М. З. и го хвърля в мрежата, нещо, което се вижда категорично е дадено като заключение от вещото лице. Нещо повече.

Вещото лице казва, че в края на инцидента подсъдимият заявява: „да ви ……“, дадена в заключението. При тези обстоятелства и с оглед това поведение първоинстанционният съд е приел, че доверителят ми е осъществявал някакво непосредствено противоправно нападение, стоейки на едно място, докато от видео техническата експертиза се вижда, че този, който е осъществявал това нападане, без да има възможност и по какъвто и да е начин да има конфликт ако той не отива да го нападне е подсъдимият А. Г.. Тези обстоятелства са установени по делото от заключението на видео техническата експертиза.

Вместо в мотивите си първоинстанционният съд е лансирал следните фактически изводи: А. Г. приближил до пейката, З. вдигнал бастуна и посегнал да го удари. Как да го удари един болен човек, с инсулт, неподвижен, статично седящ, както е установено от видео техническата експертиза той не е мръднал нито на йота от тази пейка, само е успял да се изправи, как да посегне да го удари, с оглед голямото разстояние, на което се намират двамата.

След това първоинстанционният съд сочи, че „когато го хвана за шията и го блъснал от пейката как да стане това като това се вижда от самия запис как си пресича пътя, излиза извън пътя. Нещо повече. Когато се вижда записа на снимка 19:43 ч. и 51 сек. се вижда вече, че когато подсъдимият е към края на пътното платно частният тъжител не е вдигнал бастун, дори нещо повече. Той си стои с ръце, опрени на тялото и този, който се чувства засегнат, нападнат всъщност той е нападателят и на тази база първоинстанционният съд, твърдейки, че кредитира заключението на вещото лице и видео записа приема, че частният тъжител осъществил непосредствено и противоправно нападение по отношение на А. Г.. Някакъв абсурд - той стои на място, другият отива при него, хваща го на два пъти – преди конфликта и на края на конфликта и се вижда, че нападнатият е нападател, нападателят е нападнат, все едно да кажете на черното бяло. Освен тези доказателства аз коментирам най-вече видеозаписа и Ви моля да обърнете внимание на тези снимки, които са приложени в заключението по видео техническата експертиза, има и достатъчно други доказателства, които могат да бъдат обсъдени и това са най4 вече показанията на В. З.а, защото всичко се е развило пред нейните очи, на която първоинстанционният съд не бил да вярва, но съпругата на доверителя ми е разпитана. Тя е очевидец, тя се вижда на снимките как е хваната от А. Г. и тя е хвърлена при съпруга й. по отношение на нея също е осъществена тази агресия. Всички фактически изводи свързани с последващи действия също са някакъв абсурд, в което няма дори здрав разум, но когато човек желае да предяви тенденциозно отношение вижда това, което друг не вижда и никой не е по-сляп от този, който не иска да види и по-глух от този, който не иска да чуе. В. З.а установа, че както доверителят ми и неин съпруг е стоял извън пътя на пейката, има и на записа тихо, без нищо, когато приближава А. Г. го е напсувал, това е установено и от аудио техническа експертиза и в един момент А. Г. дори го подминал, върнал се е, направил е около10 крачки, излизал извън пътя и го хвърлил в мрежата и по този начин му е причинил телесна повреда.

Ето защо смятам, че става въпрос за едно незаконосъобразно приложение на института на неизбежна отбрана. По никакъв начин А. Г. не е бил нападнат, а нападателят всъщност е подсъдимият. Като някакъв терминатора той е отишъл, хвърлил е в мрежата моя подзащитен, след това и неговата съпруга и е продължил. Нещо повече, когато подсъдимият е излязъл, тръгнал е към него и тма е станало сбиването но тъй като тук този казус касае това нападение аз смятам, че от събраните по делото доказателства е установено съставомерното поведение на А. Г.. Ако се проследи точка по точка, има още едно основание за неправилност на присъдата, това е нейната необоснованост. Всички фактически изводи са пълен абсурд, в които няма здрава логика и здрав разум.

Когато коментира първоинстанционния съд „от към гърба на А. Г. се придвижва съпругата на тъжителя В. З.а, която извикала нещо на Г. и той се обърнал, хванал я за ръцете и я блъснал към пейката, но тя паднала на земята“.

Той я блъснал, пък едва ли не тя сама си паднала. Вече има присъда в тази насока, с която е признат за виновен, но не е влязла в сила. По-надолу и М. се втурва към Г. и нещо повече на видео записа се вижда, че А. тръгва към доверителя ми, доверителят ми към него и първият удар в областта на слабините го нанася А. Г. и всичко обърнато с главата надолу. Нещо повече пък за Д. Г.: Ако се види този видео запис и се вижда, че доверителят инцидентът е приключил и Д. Г. отива когато доверителят ми е на около 20 метра от Г. и А. Г. и Д. Г. му нанася удара. Моля, преди да вземете Вашето решение да изгледате видеозаписа, където се вижда записа иначе РС се е 5 спрял на момента, че частният тъжител страда от редица хронични болести – артериална хипертония, диабет и други, което го прави негоден да осъществява такова нападение, по-скоро го прави удобна и лесна жертва за подсъдимия. Нещо повече. От гледна точка на необоснованост, следвайки и доказателствата по делото и съпоставяйки ги с установената от съда фактическа обстановка се вижда някакво диаметрално противоположно разминаване, където по-скоро човек остава с чувството, че съдът е имал друга реалност.

По отношение на процесуалните нарушения: Видът на телесната повреда, причинена на М. З. е определена от съдебномедицинската експертиза, като по делото телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, но поради това, че на подсъдимият е повдигнато обвинение за причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. Гледам аз тези доводи, гледам частната тъжба, няма нищо подобно. Имам чувството, че съдът се занимава с някакво друго дело. Частната тъжба е по чл. 130 ал. 1 е обвинението, но съдът е решил, че няма такова обвинение и когато тръгва съдът да се произнася с Присъдата си № 18 е признал подсъдимият А. Г. за невиновен за обвинение, по което няма повдигнато обвинение по чл. 130 ал. 2. В тази и посока моля да имате предвид показанията и на В. З.а и да изгледате записа, а имайте предвид моля да постановите нова присъда, по силата на която да отмените изцяло присъдата на РС Б. и се признаете по делото, като признаете подсъдимият за виновни и за двете обвинения по чл. 130, ал. 1, което обвинение е повдигнато по частната тъжба и както и за обидата, защото по делото е установено на два пъти от вещото лице, както е посочил в заключението си, че в началото на инцидента той чува в т. 2 на отговора на за заключението преди започване на конфликта на записа чува само откъслечна реплика „да еба…“ , а В. З.а е посочила, че това е била псувнята, която казал подсъдимият и в края на заключението същото вещо лице е посочило, че на точка 5 от отговора на експертизата вещото лице е посочило точно на аудио записа фиксират ли се отново изявления на подсъдимия. Отговор след края на конфликта на записа се чува отново псувня, описана в заключението, нещо на което съдът решил да не дава вяра на този етап от заключението.