Решение № 353 от 29.10.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Перник, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

РОМАН Т. НИКОЛОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500381 по описа за 2021 година

С решение № 260273 / 04.03.2021г., постановено по гр.д. № 4453/2020г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, гр.Перник, срещу Община Перник, че ответникът дължи на ищеца сумата от 341,70 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент - общинско жилище, находящо се в *** за периода от 10.07.2018г. до 01.09.2018г. включително и сумата от 62,29 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до 08.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.06.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02955/2020г. по описа на Районен съд - гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като са отхвърлени исковете в останалата им част, като неоснователни. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Община Перник срещу Ю. О. Г. осъдителен иск за сумата 728,10 лева, представляваща незаплатени разходи за ползване на имот, а именно: стойността на топлинна енергия, доставяна за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018г. до 31.10.2018г., както и сумата от 122,80 лева - лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до 08.06.2020г.

1

В срок са постъпили въззивни жалби от “Топлофикация- Перник”АД и от Община Перник.

“Топлофикация- Перник”АД е обжалвала решението в частта му, с която предявените искове са отхвърлени. Поддържа, че решението е неясно и немотивирано, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие със събраните по делото доказателства.

Община Перник е обжалвала решението изцяло. Поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на закона, тъй като в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е отхвърлил обратния иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби.

Въззивният съд е намерил, че жалбите са допустими. и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК е изготвил проекто-доклад по делото, обявен в с.з. за окончателен и е насрочил делото.

В проведеното по делото съдебно заседание не са се явили представители на страните по делото. Съдът е докладвал постъпили по делото два броя молби, респективно от постъпила молба от Община - Перник от 28.09.2021 г. е, с която моли да се даде ход на делото в отсъствие на нейн представител, поддържат въззивната жалба, нямат доказателствени искания, нямат възражения по доклада. В останалата част молбата има характер на писмена защита. Претендират разноски във въззивното производство за което прилагат списък по чл. 80 от ГПК.На 27.09.2021 г. е постъпила молба от Топлофикация - Перник АД, с която моли делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на дружеството, не възразяват да бъде даден ход на делото, поддържат изцяло депозираната въззивна жалба, нямат възражение по изготвения доклад, няма да сочат допълнителни доказателства и нямат доказателствени искания. В останалата част има характер на писмена защита. Претендират разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Двете молби са били приети от съда.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

След като взе предвид направените с жалбите възражения и по реда на чл. 269 ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което и са допустими, като с дената се обжлва частично решението, с втората жалба решението се обжалва в неговата цялост.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с 2 основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан от въззивните жалби и доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти:

Пред районния съд са били предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:113012360 и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове от Община Перник с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът при разглеждането на исковата претенция на първоначалния ищеца по делото “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:113012360 е счел, че видно от изложените мотиви в съдебния акт, че не се спори по делото, а и от приетите по същото писмени доказателства се установява, че процесното жилище – апартамент, е собственост на Община Перник, че ответника по главния иск се явява клиент на топлинна енергия. От представения по делото Договор за наем № ***, обаче, се установява, че считано от *** Община Перник съдът е заключил, че Общината е предоставила ползването на процесния имот под наем на Ю. О. Г.. Поради това съдът е извел извод че ответникът по главния иск – Община Перник, е активно процесуално легитимиран да отговаря за задълженията на процесния имот само за част от исковия период, а именно: за времето от 01.05.2018г. до 15.09.2018г.

Съдът е кредитирал изслушаните пред него експертни заключения по допуснатите СИЕ И СТЕ, като е поставил същите в основата на своите правни изводи и посочвайки, че в сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е счел, че видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), 3 която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.

С тези доводи и от изслушаната и приета като доказателство по делото съдебноикономическа експертиза съдът е посочил, че размерът на задължението на ответника, досежно процесния имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за исковия период е в размер на 728,10 лева. С оглед тези обстоятелства, в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на ответника, предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ ПРС е заключил, че искът се явява основателен за сумата от 341,70 лева за периода от 10.07.2018г. до 01.09.2018г., а в останалата му част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. На следващо място е посочил, че от съдебно-икономическа експертиза се установявало още, че на ищцовото дружество се дължи и сумата от 122,80 лева, представляваща размера на обезщетението за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 08.06.2020г. С оглед на това обстоятелство и предвид частичното уважаване на главния иск, съдът намерил, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 62,29лева и отхвърлен в останалата му част.

Разпечатката съдържа 30 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/427a5d70-0ef1-4c88-ab07-af65eae66575