Решение № 943 от 15.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000500488 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263490 от 16.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 5474/2019 год. по описа на СГС, I-13 състав в производство по чл.247 от ГПК, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение от 29.03.2021 год., постановено по делото, като ответника Прокуратура на Република България да се счита осъден да заплати на ищеца О. А. М. законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 8 000 лева, считано от 25.02.2016 год. до окончателното изплащане.

Решение е обжалвано от ответника Прокуратура на Република България с твърдения за недопустимост и неправилност. Твърди, че съдът неправилно е присъдил законна лихва върху главницата, считано от 25.02.2016 год., при положение, че в исковата молба такава лихва е поискана от 24.06.2016 год., поради което решението следва да бъде обезсилено.

Отделно от това се твърди, че не е налице очевидна фактическа грешка, а е следвало да решението да бъде допълнено, като се присъди и законна лихва. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на акцесорния иск.

Въззиваемият О. А. М., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна, но излага доводи, че лихвата е дължима така както е поискана с исковата молба – от 24.06.2016 год.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден съдебен 1 акт, подлежащ на въззивен контрол.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Производството пред първоинстанционният съд е развито по предявен от О. А. М. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като ищецът е претендирал от ответника имуществени и неимуществени вреди, последните от които в размер на 30 000 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2016 год. до окончателното изплащане.

С решение № 262098 от 29.03.2021 год., постановено по гр.д.5474/19 год. по описа на СГС, ГО, 13 състав, Прокуратура на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на О. А. М. сумата от 8 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на ответника, като в мотивите съдът е формирал воля, че върху уважената част от главницата следва да се начисли и законна лихва от 25.02.2016 год., но това не е отразено в диспозитива на постановения съдебен акт.

При тези факти Софийският апелативен съд след проверката на обжалваното решение в обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК приема следното.

От служебната проверка за допустимост на обжалвания акт се установи, че в частта, с която съдът се е произнесъл досежно дължимостта на законната лихва за периода от 25.02.2016 год. до 23.06.2016 год., решението е процесуално недопустимо, като постановено по свръхпетитум. Съображенията са следните.

С исковата молба ищецът е предявил исковата си претенция за заплащане на неимуществени вреди, заедно със законната лихва считано от 24.06.2016 год. до окончателното изплащане.

Предметния обхват на претенцията се определя единствено от ищеца. Следователно, като се е произнесъл за периода от 25.02.2016 год. до 23.06.2016 год., първоинстанционният съд се е произнесъл над поисканото и в тази част неговото решение, като недопустимо следва да бъде обезсилено.

За да е налице очевидна фактическа грешка в постановения съдебен акт /в настоящия случай/ следва да е налице формирана воля в мотивационната част на акта, която воля да не е намерила отражение в диспозитива. Видно е от постановеното решение по делото, че съдът е формирал воля за дължимост на законна лихва върху присъденото обезщетение, поискана с исковата молба, но това не е вписано в диспозитива на решението, който пропуск следва да бъде отстранен по реда на поправката на очевидна фактическа грешка.

Неоснователни са доводите на ответника, че в случая е налице допълване на решението, тъй като такова би се налагало, ако съдът изначало не е разгледал предявен иск и изобщо не е формирал воля по съществото.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

2

ОБЕЗСИЛВА решение № 263490 от 16.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 5474/2019 год. по описа на СГС, I-13 в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата от 8 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 25.02.2016 год. до 23.06.2016 год.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263490 от 16.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 5474/2019 год. по описа на СГС, I-13 в останалата обжалвана част.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3